Турция вдига таксите за Босфора и смазва български индустрии

Поредица от едностранни увеличения на транзитните такси през турските проливи отблъсква морския бизнес от Черноморието и създава нелоялна конкуренция. В началото на 2026 г. се очаква четвърто поредно увеличение на таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите – действия, които според Българската морска камара представляват директно нарушение на международното споразумение от Монтрьо от 1936 г. Това коментира к.д.п. Александър Калчев, председател на Българската морска камара, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Конвенцията от Монтрьо дава право на Турция да оперира и управлява проливите, както и да събира такси за преминаване на търговски кораби. Ключовата разпоредба, която според Калчев се нарушава, гласи, че тези такси трябва само да покриват разходите по оперирането и управлението, с възможност за генериране на резонен буфер.

Калчев припомни, че първото увеличение преди три години е било петкратно, което според него е неаргументирано, тъй като такава инфлация в сектора липсва. Предстоящото четвърто увеличение, което ще влезе в сила от 1 януари 2026 г., е анонсирано като по-малко (около 10%), но то представлява допълнителна тежест, която корабооператорите включват в навлата, поемани от наемателите.

"Турция не е подходила към нито една от страните членки на конвенцията," подчерта Калчев. Процедурата изисква аргументиране на всяко искане за увеличение и съгласуването му с държавите членки – нещо, което не е направено.

"Би трябвало да протестират другите страни, но другите страни за жалост не са протестирали. Българска морска камера още с първото вдигане алармира. Тогава министърът на транспорта взе сериозно отношение, коментира с турската страна - някак си обаче отговор така и не се получи и процесът не продължи."

Бизнес удар върху България

Увеличението на таксите пряко засяга конкурентоспособността на българските стоки, тъй като цената на транспорта в крайна сметка се поема от крайния потребител.

Конкретно за износа на зърно, Калчев посочи, че таксите добавят около $1.50 към цената на тон. За кораб от 30-40 хил. тона, който обикновено транспортира зърнени култури като пшеница, царевица и рапица към Северна Африка, това е значителна тежест, която прави българските зърнопроизводители по-неконкурентни. В същото време, вносът на стоки като меден концентрат и продукти на леката промишленост, също става по-скъп, тъй като по-високите транспортни цени достигат до крайния потребител.

Най-големият удар обаче е върху българския кораборемонтен сектор. Увеличените транзитни такси (в момента $45,000 – $50,000 само за преминаване в двете посоки за 30,000-тонен кораб, търсещ ремонт) правят турските кораборемонтни заводи по-конкурентни от българските. 

Калчев отбеляза, че корабособствениците предпочитат да отидат в Турция, където спестяват тези $50 000, което води до това, че българските заводи в момента са празни. Това отнема клиенти не само на българските, но и на румънските заводи, добави Калчев.

"По този начин турските заводи стават по-конкурентни от българските. Българските заводи, ако погледнем в момента, са наистина празни, с изключително малко клиенти, и страдат от това."

Липсваща реакция и други предизвикателства

Основното притеснение на бранша остава липсата на адекватни действия и протести от страна на държавите членки на конвенцията. 

"На мен не ми е ясно защо не се предприемат адекватни действия, не се протестира в крайна сметка. Ние сме страна членка на Европейския съюз и би трябвало и други механизми да има за оказване на някакъв натиск в такава посока", каза Калчев.

Калчев определя 2025 г. като поредна тежка година за морския сектор. Войната в Украйна остава основен негативен фактор, оттегляйки интереса от Черноморието. Наскоро ударените два петролни танкера с украински дронове най-вероятно ще провокират увеличаване на премиите за застраховка военен риск в южната част на Черно море, което допълнително оскъпява транспорта.

Към тези проблеми се добавя и тежестта на екологичните такси. Вкарването на корабоплаването в търговията с емисии (ETS) и изискването за използване на нискосерни горива в Средиземно море (въведено от май 2025 г. като Environmental Controlled Area) налагат допълнителни финансови и административни тежести, които правят Европа неконкурентоспособна спрямо останалия свят, коментира Калчев.

Друго предизвикателство е липсата на квалифицирана работна ръка, въпреки че Варна се превръща в център за международни компании, което дава плах оптимизъм за бъдещото събуждане на интерес към морските професии, добави той.

Танкерът край Ахтопол

Калчев коментира и инцидента с бедстващия санкциониран танкер "Кайрос" край Южното Черноморие, ударен по-рано от украински дронове край Босфора. 

"От моя гледна точка... неадекватност [идва] от страна на властите, както в очевидно в Турция, така и при нас" каза Калчев.

Въпреки наличието на преговори за мир между Русия и Украйна, морският бранш остава скептичен, тъй като в момента се наблюдават по-скоро нови пакети от санкции, които променят веригите на доставки и ограничават клиентите.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria