България е в топ пет на страните с повишен риск от бърнаут

България е в топ пет на страните с повишен риск от бърнаут – професионално прегаряне. Изследване на проблема в четири сектора – здравеопазване, образование, съдебна и охранителна система, показва, че над 50% от служителите в тях изпитват конкретни симптоми на прегаряне. В България се дават около 600 млн. лв. годишно за болнични от държавата и работодателите и тези средства непрекъснато нарастват. По отношение на обезщетенията за професионални заболявания страната ни е сред водещите. Това коментира Томчо Томов, директор на Национален център за оценка на компетенциите при БСК, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

В същото време от гледна точка на мерките за преодоляване на бърнаут страната ни все още е на опашката. Само около 20% от работодателите в страната започват да осъзнават, че е нужно да приложат мерки, за да съхранят и задържат хората си – не само за да избегнат текучеството на кадри, а и да запазят здравето и психичното благосъстояние на служителите си, изтъкна Томов. Според него за преодоляване на проблема са нужни сериозни политики на ниво институции.

По данни на глобални компании по човешки ресурси и доклади на Световния икономически форум,

38-40% от работещите хора в света заявяват, че имат симптоми на професионално прегаряне.

Около 12 млрд. дни годишно се губят в болнични, сочат данни на Световната здравна организация (СЗО). Те съставляват около 1 трлн. долара, или 1% от световния БВП, съобщи гостът.

„Тези изчисления обхващат само загубите от болнични, но бърнаут води и до загуби на бизнес възможности, влошено здравословно състояние, професионални заболявания, увреждане на имунната система на база високия стрес. Болничните за бърнаут са два пъти по-дълги, а 40% от текучеството на кадри в компаниите се дължи на професионално прегаряне.“

Според изследване на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа икономиките в Европа губят годишно около 600 млн. евро в резултат на този проблем, а по данни на агенции по управление на човешките ресурси загубите за световната икономика годишно възлизат на над 350 млрд. долара, посочи Томов.

Три са ключовите симптоми на професионалното прегаряне, съобщи събеседникът. Първият е свързан с емоционално изчерпване, при което човек вече не желае да общува с други хора, иска му се да избяга от всички и всичко, пренасища се от общуване и взаимодействие, стреми се да подбира хората, с които общува, по-формален е във взаимоотношенията си с тях, не изпитва емпатия.

Вторият аспект е намалявае на личната работоспособност и производителност – тук първо настъпва разочарование от целите, които имаме и реалността, в която се реализираме. Човек започва постепенно да се затваря, да се отдръпва от ценностите, условията в работа, става деангажиран и демотивиран, намаляват възможностите му да се концентрира в работата, допуска грешки, скъсва се ценностната му връзка с работата.

Третият аспект е дехуманизацията и деперсонализацията – човек губи вяра в себе си и в другите хора, става подозрителен, понякога циничен във взаимоотношенията си, често попада в конфликти, понякога става агресивен, пренася проблемите в личния си живот, отдпъпва се от близките си.

„В по-широк аспект бърнаут е свързан с опустошаване на желанието за живот.“

И тук Томов изброи

три фактора, които водят до професионално прегаряне.

Първият е свързан с личността на човека. „Жертви на бърнаут стават способни, квалифицирани, интелигентни хора - те си поставят много високи цели, които невинаги могат да постигнат. Това са перфекционисти, които искат да са водещи в работата си“, отбеляза той.

Застрашени от професионално прегаряне са и хората, които отдават голямо значение на външната оценка и отношение към работата им, както и емоционално лабилни хора със завишени критерии за самоконтрол.

Втората група фактори са свързани с упражняваната професия – професии в сферата на здравеопазването, образованието, силовите, съдебните ведомства, маркетинг, продажби са по-стресови от останалите. На висок стрес са подложени и ръководителите на различни нива, отбеляза Томов.

„Особеностите на професията, които най-силно въздействат на бърнаут, са свързани с постоянна необходимост от контакти в сложни емоционални ситуации, натиск за постигане на резултати, например в продажбите и маркетинга, където възнаграждеинето зависи от постигнатото. По-застрашени от професионално прегаряне са и служителите с професии, свързани с изпълнението на сложни задачи или със сериозни последици при грешка.“

Третият фактор, който предизвиква бърнаут, е разминаването между представите за организацията и обстановката, в която попада служителят – претоварване, преумора, извънреден труд, кратки срокове, лош стил на управление, конфликти във взаимоотношенията, несправедливо възнаграждение, липса на възможности за кариерно развитие, отбеляза гостът.

Професионалното прегаряне е коварен синдром, който се развива бавно и постепенно,

в началото хората не обръщат внимание на симптомите. За да предотвратим бърнаут, е нужно да внимаваме за психическото си здраве, да водим здравословен начин на живот, да балансираме между работа и личен живот, да внимаваме какви приоритети си поставяме, посъветва Томов.

Нужно е да умеем да отказваме задачи, които не влизат в ангажименитите ни или ни натоварват допълнително, да управляваме времето си, да разбираме себе си и чувствата си, отбеляза още той. В България обаче все още няма достатъчно развита култура за опазване на психичното здраве, призна гостът.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria