Петима мераклии за служебен премиер, последната дума е на Йотова

От опасенията, че България ще изпадне в Конституционна криза преди препитванията на десетимата кандидати от "домовата книга", се премина във варианта, че на Илияна Йотова никак няма да и лесно, защото петима дадоха своето съгласие да оглавят държавата макар и за кратко. 

Първи потвърди желанието да управлява подуправителя на БНБ Андрей Гюров, който бе една от най-спряганите фигури за служебен премиер, макар и да има шанс да бъде оспорен като такъв пред Конституционния съд. 

Пред Йотова той заяви: "Споделих с президента Йотова, че съм готов да поема отговорността за служебен премиер, ако това стане при ясни принципи и без скрити условия. Това значи България-Европа, а там се провеждат честни избори", заяви той след срещата с президента Илияна Йотова.

Честни избори може да имаме, когато едно служебно правителство не се намесва на политическия терен и е неутрално", заяви Гюров.

Политическата му кариера започна от "Продължаваме промяната". Завършва икономика в Университета „Труман“ в САЩ, а по-късно защитава докторат в Университета в Инсбрук, Австрия. Бил е и  преподавател по финанси в Американския университет в България. 

Мария Филипова бе втората, която каза "да" на Илияна Йотова. "На президента аз отговорих "да", ще приема, ако тя реши, да бъда служебен министър-председател на Република България", заяви тя в четвъртък след срещата им. Тя смята, че ще се справи с поста, защото 15 години е държавен служител и работи чрез различни държавни институции за благополучието на хората.

Тя смята, че по никакъв начин няма да попречи на работата й като омбудсман заемането временно на този пост. Филипова е юрист по образование. 

Очаквано и шефът на Сметната палата Димитър Главчев прие поста служебен премиер. Той е изпълнявал този пост вече два пъти и е атакуем от тази гледна точка. 

Готов съм да приема, заяви Главчев. Говорихме по темата дали съм склонен да приема или не. Аз споделих опита си досега, продължи Главчев и беше категоричен, че президентът Йотова не е поставяла никакви условия пред него. Той подчерта, че винаги е изпълнявал конституционните си задължения. 

Той е икономист и добре познава не само политическия живот у нас, но и движението на парите. 

Изненадващо за поста служебен премиер се кандидатира и Маргарита Николова, заместник-председател на Сметната палата. 
Николова отбеляза, че е много впечатлена от срещата ѝ с президента и определи разговора с Илияна Йотова като много смислен.

"Потвърдих пред президента, че ще изпълня конституционните си задължения", обяви тя и подчерта, че изборът на президента е много ограничен заради т.нар. "домова книга" и е много труден както за Йотова, така и за всички, които попадат в списъка. Един от аргументите й, че може да управлява от висотата на този пост бе, че е способна да сформира добър екип. 

Магистър по „Компютърни системи и управление“ от Висшия технически университет.Магистър по „Счетоводство и контрол“ от УНСС. Била е финансов директор в три министерства и обществената телевизия. Политическата й кариера я свързва и като депутат от "Атака" и "Обединени патриоти". 

Президентът Йотова получи последното "да" от другия заместник - председател на Сметната палата Силвия Къдрева. 

„Последователна съм в това, което заявих на изслушването си в Народното събрание при избора ми за зам.-председател на Сметната палата. Не бягам от отговорност и сега отново потвърдих това свое решение”, посочи Къдрева.

Ще заложа на професионалния си опит, който е свързан с прозрачността и превенцията, отговори Къдрева относно организацията на честни избори.

Тя е държавен служител от кариерата, освен в Сметната палата е работила и в Антикорупционната комисия. Ползва се с доверие и сред юридическите среди.  

Постът отказаха председателят на Народното събрание Рая Назарян, управителя на Българската народна банка  Димитър Радев, подуправител на БНБ – Петър Чобанов, Радослав Миленков, както и омбудсмана Велислава Делчева.

Следва президентът  да оповести своето окончателно решение кого ще посочи за служебен премиер и да издаде указ за назначението му, като държавният глава няма срок за това. Възможно е процедурата да се забави, ако президентът не одобри и някои от бъдещите министри, което вече се е случвало. 

От датата на подписване на указа за служебен премиер зависи и датата за предсрочните парламентарни избори, като те трябва да бъдат проведени в срок до два месеца. 

Преди да подпише указа за назначаване на правителството, президентът провежда консултации с парламентарните групи относно предложения състав. След това държавният глава издава два указа – за назначаване на служебното правителство и за насрочване на нови парламентарни избори, които по закон трябва да се проведат до два месеца след назначаването на кабинета, които вероятно ще бъдат в средата на април.