Христос Воскресе! Мир, здраве и любов да има!

Днес отбелязваме един от най-светлите празници в годината. В християнската религия на Великден се чества възкръсението на Исус Христос на третия ден, след като е бил разпнат на кръст и погребан.

Великден е смятан за най-големия християнски празник и всяка година озарявa дома на българското семейство. Въпреки че по време на Коледните празници честваме раждането на Христос, той доказва, че е Син Божи именно, след като възкръсва на третия ден.
Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Великден е празник на празниците и тържество на тържествата

Този ден Господ го е сътворил, за да се възрадваме и развеселим в него. Чрез своето славно възкресение Исус Христос е сразил Сатана.
Според Новия завет това стопроцентово зло вече е победено. Със слизането Си в ада като победител Господ разруши властта на дявола и неговото царство.
След великия ден започва Светлата седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе".

В нощта на Великден християните отиват на църква, а след празничното богослужение излизат със запалени свещи, които носят вкъщи за здраве и благодат.
На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца. Вярва се, че този, чието яйце се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.
Яйцата на празничната трапеза са в най-различни цветове, но се вярва, че

червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв, а козунакът - символ на агнеца Божий - Христос

По традиция на първия ден на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме гост на Великден, старите хора казват, че трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома.

Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да пази от градушка.
Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето защо при боядисването на яйцата за „вапсване“ стопанката трябва да има това в предвид.

В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционната питка.

Агнешкото е също важна част от традицията. Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението.

Той е невинен и безгрешен и очиства греховете на света

Според обичая може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.

Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – тъй наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!