Едва 50% от младежите, завършващи педагогика, влизат в училище

Завършващите ученици, които записват педагогически специалности, отбелязват значителен ръст през последните години, но едва 50% от младежите, които завършват педагогика, влизат в училище. По данни на Сметната палата близо 34% от новоназначените учители напускат системата в първите три години, а 20 на сто си тръгват още първата година. Това съобщи Жаклин Мисирян-Дойчева, ръководител „Развитие на учители“ във фондация „Заедно в час“, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.

Искаме да осигурим качествено образование на учениците ни, но сме изправени пред предизвикателството да мотивираме хората, които трябва да осигурят това образование, да остават в системата дългосрочно, отбеляза Дойчева.

Младите учители напускат основно поради липса на подкрепа от наставниците си,

тъй като по закон начинаещите учители работят с наставници през първата си година. Това обикновено е друг по-опитен учител в същото училище, който обаче също е натоварен и не може да осигури в достатъчна степен нужната подкрепа на младия си колега, обясни гостенката.

Втората причина е липсата на достатъчно практика по време на обучението в университета – студентите в педагогическите специалности имат възможност да практикуват в училище едва в трети или четвърти курс, а практиката продължава от един до три месеца. Това време според Дойчева не е достатъчно, освен това практиката обикновено се осъществява в т. нар. базови училища, които често не пресъздават реалната ситуация.

Тези училища обикновено осигуряват по-добро образование на учениците и учителите там не винаги се срещат с проблеми като ниска мотивация на учениците или затруднения със задържането им в училище.

Особени затруднения изпитват младите учители в малките населени места, където е по-вероятно учениците да имат проблем с ангажираността си, включително защото произхождат от семейства с недостатъчни финансови възможности.

„Проблемът пред учителите в тези населени места не е как да си предадат материала, а как да привлекат учениците да влязат в училище и да ги мотивират да са там всеки час.“

Резултатите от международния тест PISA сочат, че 54% от учениците в България са функционално неграмотни,

напомни Дойчева. Това означава, че тези ученици не могат, например, да преценят каква дозировка да вземат, когато получат листовката на лекарствен продукт, или да се ориентират по карта, добави тя.

Според нея проблемът с функционалната неграмотност няма да се реши, докато учителите карат учениците да наизустяват учебното съдържание. Тя изтъкна също необходимостта учителите да познават индивидуалните нужди, потребности и интереси на учениците.

„Но учителите са претрупани със задачи, учебното съдържание е много и често не остава време за упражнения или преговор на материал, който затруднява децата. Учителите имат и други административни задачи, заради които не им остава време да опознаят учениците си.“

Важно е да има политическа воля и смелост да се предприемат реформи в образователната система

и да се работи дълготрайно върху тях вместо при всяка смяна на правителството да се прилагат политики на парче, изтъкна Дойчева. Според нея основният проблем е, че липсва воля да се предприемат дългосрочни мерки, а едно от основните неща, върху които трябва да се работи, е създаването на единен стандарт за качество.

Той трябва да отговори на въпроси като как изглежда качественото преподаване, как да се обучават и подкрепят учителите дългосрочно, след като влязат в системата, как да се подкрепят учителите да работят с деца, чийто майчин език не е български. „Тези промени в политиките не се случват за кратко време“, изтъкна гостенката.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria