Доц. Киселова: Възможно е до 15 май да имаме правителство

Бившият председател на 51-то НС доц. Наталия Киселова коментира старта на новата власт. Преподавателят по конституционно право е на мнение, че в 52-то НС сме свидетели на нюанси на дясното и на абсолютна липса на ляво.

"Грешките са и в нас, но това е общоевропейска и световна тенденция лявото да бъде натиквано в ъгъла и свеждано само до проблемите на сексуалните и на етническите малцинства. Лявото не е това. Разговорът в България би трябвало да започне от това”, каза още доц. Киселова.

Според нея в "Прогресивна България" има говорене и с лява, и с дясна реторика, зависи от това кой говори.

“Когато започнат дебатите по проекта за Бюджет’26 и по отношение на някои аспекти на социалната политика, тогава ще можем да кажем дали те са вляво, или са вдясно”, добави пред БНР бившият депутат от БСП.

Киселова добави, че българските граждани очакват да е приключила агонията и да има нормално функциониращ парламент, подчерта бившата председателка на Народното събрание и добави:

"Нормално функциониращите парламент и правителство трябва да възстановят дейността и на всички останали институции, защото това, което гледахме 5 години, трябва да свърши по един категоричен начин".

Ново правителство до 15 май

Според конституционалистът до 15 ай е напълно възможно да има създадено правителство с мандатоносител “Прогресивна България”. Според Киселова промените в Закона за НСО и Закона за съдебната власт ще бъдат първите големи изпитания за ПБ, не като гласуване, а като развитие на дебатите.

"Част от проектите, които ще се предложат, са готови, но не са толкова добри и затова не бяха одобрени в предишния парламент част от предложенията на ПП-ДБ”, обясни бившият шеф на парламента.

Разводът на ПП и ДБ

Доц. Киселова определи разделянето на ПП и ДБ в две парламентарни групи като политически ход, като посочи две причини - първата е сътрудничество с "Възраждане", каквото ДБ не приема, а ПП приема да има по определени въпроси, а втората - дали ще има по-тясно сътрудничество с ПБ.

"Една от възможните цели за промени в Конституцията, която ще гони мнозинството е за 180 народни представители на първо гласуване, а ако не се постигнат 180, но са постигнати 160, да се подложи на гласуване между 2 и 5 месеца по-късно. Други цели са кадровите въпроси, свързани с ВСС и с Инспектората към него”, каза още бившият народен представител.