Промените в НС предизвикаха тревога за прозрачността и контрола върху властта

В изключителни случаи председателят на парламента може да предложи промяна в дневния ред, прие временната комисия за правилника за работа на Народното събрание. Досега това можеше да стане след консултации с парламентарните групи на председателски съвет. Това и още предложения за промени опозицията обяви за опит да се ограничат правата на депутатите.

Промените коментираха Ваня Нушева от Асоциация "Прозрачност без граници" и адв. Янко Арнаудов.

В предаването “България сутрин” Нушева подчерта, че парламентът е институция, която дължи изключително ниво на публичност на своята работа. “Можем да дадем оценка, че са накърнени принципите за прозрачност и отчетност в работата на парламента, до някаква степен и на равноправност”.

Според нея качеството на дебата е резултат от личностните качества на народните представители, а чрез последните избори избирателите са наказали политическите субекти, които са държали непочтителен тон.

Промените в парламентарния правилник

"Голяма част от промените, които предвижда "Прогресивна България" в правилника на Народното събрание, са свързани с бързина и ефикасност", добави адв. Янко Арнаудов. Според него съкращаването на дебатите създава риск от понижаване на качеството на законодателния процес и не гарантира по-добри резултати.

Пред Bulgaria ON AIR адвокатът добави, че имаме законодателен процес на тъмно. Арнаудов изрази притеснение, че ограничаването на публичността и дебатите може да доведе до намалена прозрачност в процеса.

Контролът върху изпълнителната власт

На въпрос обезсмисля ли се функцията на законодателната власт, Арнаудов обясни, че става дума за комфорт, който управляващото мнозинство се опитва да си осигури и да няма кой да ги критикува от опозицията. Той коментира, че подобни тенденции могат да отслабят ролята на парламента като контролен орган спрямо изпълнителната власт.

"Не трябва чрез парламентарния правилник да се ограничава контролната функция на парламента. Парламентът е мястото, в което народните представители могат да искат отчетност от министрите. Изпълнителната власт дължи отчетност на парламента. Обществото се информира посредством действията на парламента за това как функционира изпълнителната власт", подчерта Нушева.

Арнаудов коментира и липсата на задължения за институциите да предоставят документи на депутати, като обясни, че това е допълнително ограничение върху контролните функции на народните представители.

Промените във ВСС 

По повод смяната на Висшия съдебен съвет Арнаудов заяви, че темата е била поставена във фокуса на предизборната кампания от всички участници.

"Има конкретен текст, който го засяга, свързан с доклада за въпросните кандидати. До момента се изискваше да бъде поне 7-дневен срок, за да бъде представен доклад на конкретните кандидати, които са минали процедура, за да достигнат тази позиция. Сега този срок се намалява на 3", обясни адвокатът.

"Стандартът за публичност означава да е осигурен достатъчно разумен срок кандидатите да подготвят своите кандидатури. Да има график за смяна на ръководствата на институции. Трябва да имаме достатъчен срок, след като тези кандидатури са представени, за да могат да се запознаят и народните представители. Цялото бързане и съкращаване на срокове е необяснимо и няма да помогне за ефективната работа на парламента. Трябва по-внимателно да прецизират своите предложения народните представители от мнозинството", уточни Нушева.

Тя изрази позиция, че ускоряването на процедурите не винаги води до по-ефективна работа и може да се отрази негативно.

Гледайте видеото с целия разговор.