България не е без вода - просто не я пази достатъчно добре

България разполага с вода, но не я управлява достатъчно добре. Ако наличните количества се съхраняват по-ефективно и се преразпределят по-разумно, страната може да избегне тежки кризи с водоснабдяването дори на фона на все по-сухи лета и по-неравномерни валежи. Това коментира проф. Емил Гачев от секция "Води" към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Най-рискови остават районите, които са най-далеч от планините - Североизточна, Югоизточна и Северозападна България. Именно в планинските части се формират основните водни запаси, затова и Югозападна България е в по-благоприятна позиция и изпитва най-малки затруднения с водоснабдяването, обясни проф. Гачев.

По думите му проблемът не е само в климата, а и в начина, по който е организирана водоснабдителната система. В много малки населени места хората разчитат на собствени водоизточници. При по-дълги сухи периоди те не успяват да осигурят нужните количества вода и така се стига до режим.

Като възможен, но ограничен отговор на проблема проф. Гачев посочи строителството на нови язовири. Според него то може да помогне донякъде, но не е решение, което трябва да се прилага без внимателна преценка, защото изисква сериозни средства и променя средата в голям мащаб.

"Изграждането на язовири е решение донякъде, но това е и голяма инвестиция, а язовирите променят ландшафта и нарушават екологичното равновесие на големи територии. Затова строителството им трябва да се прави пресметливо", заяви той.

Много по-важно според експерта е страната да насочи усилията си към съществуващата инфраструктура - модернизиране на водната мрежа, ограничаване на загубите и по-строг контрол върху потреблението. Проф. Гачев се обяви и против изграждането на мини ВЕЦ-ове, тъй като по думите му количеството произведена енергия не оправдава щетата върху природата.

Климатичните промени вече оставят отпечатък и върху почвите. По-високите температури водят до по-силно изпарение, а в част от страната летните месеци стават все по-сухи. Наред с това зачестяват интензивните валежи, които могат да ускорят ерозията, особено когато почвата е оголена след традиционна обработка.

"В България се наблюдава увеличаване на интензивните извалявания, които носят риск от стихийна ерозия на почвата", предупреди експертът.

В този контекст проф. Гачев постави акцент и върху горите. Те не са просто природен ресурс, а естествен механизъм за защита от крайности - задържат валежната вода, освобождават я постепенно, овлажняват въздуха, намаляват риска от пожари и подобряват влагата в съседните земеделски земи.

Затова незаконната сеч и унищожаването на старите гори са проблем с много по-широки последици, подчерта той. По думите му те вредят не само на природата, но и на възможността да се проследява реалният размер на загубите на горски фонд.

"Обществото трябва да осъзнае, че старата гора е изключително важна и като ландшафт е много по-ценна от стойността на дървесината в нея", каза още проф. Гачев.

Той припомни и практиката от миналия век, когато в България масово са засаждани борови насаждения, за да се ограничи ерозията. Днес обаче, при затоплящ се климат, много от тях вече изсъхват. Това налага да се търсят по-подходящи дървесни видове за възстановяване на ерозиралите терени.