Парламентът прие на първо четене бюджета на НЗОК за 2026 г.

Народното събрание одобри на първо четене законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година. "За" гласуваха мнозинството от народните представители. 

Финансовата рамка предвижда значителен ръст на средствата за здравеопазване, насочени към подобряване на достъпа до медицинска помощ и повишаване на качеството на услугите. Документът предвижда увеличение на средствата за болнична помощ, актуализиране на клиничните пътеки и осигуряване на по-добро финансиране за лечение на социално значими заболявания; разширяване на обхвата на доболничната помощ с повече ресурси за диагностика и профилактика, с цел ранно откриване на заболявания и намаляване на нуждата от скъпоструващо болнично лечение, както и допълнителни средства за реимбурсиране на лекарствени продукти, включително за иновативни терапии.

Част от бюджета е насочена към надграждане на електронното здравеопазване и оптимизиране на контролните механизми на Касата.

"Този бюджет е стъпка към гарантиране на по-висока финансова стабилност на системата и осигуряване на по-добра грижа за пациентите," подчертаха от ПБ. 
От опозицията отправиха критики относно ефективността при разходването на средствата и поискаха засилен контрол върху работата на болничните заведения. Някои народни представители изразиха скептицизъм относно това дали увеличените бюджети ще доведат до реално повишаване на качеството на услугата за пациента.
Опозицията също заяви, че няма реформи в проектобюджета на НЗОК, а  управляващите отговориха, че проблемите са наследени и промени ще има.

Ирационално е да се правят реформи по структури на бюджет в средата на годината, заяви министърът на здравеопазването Катя Ивкова.

Реформата в здравеопазването започна много отдавна, преди 20 години. Факт е, че след толкова дълги години опити да се реформира системата, дестабилизацията, до която се е достигнало, е нещо срамно. Въпреки всички усилия, които са положени и в тази зала, е срамен резултатът както по отношение разходването на средства, така и по отношение на постигнатите здравни резултати, коментира здравният министър.

Бюджетът, който предлагаме, е такъв, защото следва политиките, които в продължение на години са наложили тези  порочни практики, през които се източваше НЗОК, заяви депутатът от „Прогресивна България" Георги Петров. Чрез фиктивните хоспитализации, чрез надписването на клинични пътеки, чрез изписването на скъпи консумативи, като в немалък процент от случаите това е ненужно, добави Петров. 

При този наложен модел, ако в средата на тази отчетна година решим да направим ударно тези реформи, означава, че рискуваме да блокираме бюджета на НЗОК и болничната помощ. Ще започнем процес на спиране за тези течове, първо трябва да се започнат реформите и след това да се нагласи бюджетът, заяви депутатът от „Прогресивна България".

Това е поредният увеличен бюджет, но това увеличение не предполага решение на системните проблеми в сферата на здравеопазването, повече пари не означава автоматично по-добро здравеопазване, каза Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС. Българските граждани очакват по-качествена, по-квалифицирана и по-достъпна помощ. Пациентите искат да няма листа на чакащи и да има по-малко доплащане, добави той. Заявените от „Прогресивна България" механизми за контрол на разходването на публичните средства не намират своята реализация. Желанието за дигитализация също отсъства. Профилактиката и превенцията продължават да бъдат нефинансирани и не се акцентира върху тях. Бюджетът няма визия, няма реформи и няма стимули за лекарите и медицинския персонал, заяви още Лъчезар Иванов.

Проектобюджетът за поредна година повтаря структурата и философията на бюджетите от последните над десет години и не предвижда реформи, заяви и Джевдет Чакъров от ДПС. ДПС подкрепи обаче бюджета. 
 Отново най-голямото увеличение е на средствата за болнична помощ и лекарства. Точно обратното на структурата на бюджетите в ЕС, където средствата за болнична помощ са средно до 30%, а при нас 47,2%. Чакъров отбеляза, че средствата за лекарства в България също са повече, отколкото средните в ЕС. България е една от двете държави в ЕС, в които смъртността от онкологични заболявания се е увеличила за последните десет години, докато в останалите – намалява. Това означава почти липса на профилактика и скрининг, заяви още Чакъров.

За поредна година ставаме свидетели не на стратегическо държавническо планиране, а на краткосрочно счетоводно упражнение, каза Александър Симидчиев от "Демократична България". По думите му този бюджет не лекува болестите на здравеопазването, а просто допълнително ги финансира. Той посочи, че има очевадна липса на политическа воля за реформи. Имаме хроничен и изоставащ от модерното здравеопазване фокус върху болничното лечение за сметка на извънболничната помощ. Проектобюджетът обрича доболничната помощ, превенцията и профилактиката на хроничен недоимък, заяви Симидчиев. Депутатът посочи, че проектобюджетът на НЗОК е в несъответствие с Националната здравна стратегия до 2030 г.

Бюджетът на НЗОК се увеличава с малко над 8%, но това не е заслуга на управляващите, а на работещите и работодателите, които оживяват икономиката, от която се събират здравноосигурителните вноски, каза Николай Денков от "Продължаваме промяната". 
Увеличението за болничната спрямо извънболничната помощ е пет към едно. Този факт подсказва какви са приоритетите на правителството, каза депутатът. Денков отбеляза, че не се спазва Националната здравна стратегия до 2030 г. Няма нито една мярка в бюджета, с която да се спрат нарушенията и злоупотребите със здравноосигурителните вноски. Няма предложено нито едно решение за заплащането на лекарите, включително младите лекари, медицинските сестри, акушерките и другите медицински специалисти, каза още Николай Денков.

Няма да подкрепя проектобюджета, защото не се променя нищо от досегашната практика – даване на повече пари в една и съща продънена каса, каквато е НЗОК, заяви Петър Петров от "Възраждане". Той също отбеляза, че липсват реформи. Заложени са нереалистично завишени приходи от здравни вноски. Имам съмнения, че това почива на някакви реални данни, каза той. 217 млн. евро повече се дава за болнична помощ, но не виждам това да гарантира по-качествени услуги или прекратяване на „далаверите с клинични пътеки". 123 млн. евро повече са предвидени за лекарствени продукти, но не смятам, че гарантират повече лекарства, които да са поемани от НЗОК, и не пресичат „далаверите с лекарства и медицински изделия", коментира Петров. Депутатът посочи, че важни пера са в застой и даде за пример лечението на тежко болни деца.