Ако си погледнем боклуците, ще се окажем богати

Българите не обичат стоките втора употреба и предпочитат да си купят ново, дори то да не им е по джоба, установи проучване на „Евробарометър” за отношението към отпадъците, направено в 27-те страни членки на ЕС.

Запитани дали биха искали да помогнат за намаляването на количествата на отпадъците, като вземат стар диван, хладилник или пердета за вкъщи, само половината българи признават, че биха се замислили. В същото време в богатите страни като Швеция, Финландия, Франция и Дания между 90 и 70 на сто от анкетираните са готови да вземат употребявани мебели, електроника или дрехи.

У нас на използвано обзавеждане би се решил един от трима, а към втора ръка техника или текстил биха погледнали малко повече хора – 34%. Но и по трите показатели българите показват предпочитание към новото.

В България 53 на сто се притесняват, че качеството на употребяваното не е добро, 43% са загрижени за здравето си, а 17 на сто просто не харесват носени дрехи или стари холни масички. За 3 на сто мотивът е, че не искат околните да мислят за тях, че купуват втора ръка.

Българският консерватизъм проличава и в отношението към новите стоки, изработени от рециклирани материали. Само около 63 на сто казват, че биха купили стока, ако знаят, че е от преработени материали, срещу 86 на сто средно за ЕС.

Водещо и тук е качеството, което според половината от българите няма да е добро. Останалите биха взели рециклирана картичка например, от екологични мотиви или пък заради по-ниската цена. Тези, които избягват рециклираните стоки се притесняват най-вече, че те могат да навредят на здравето им, а двама от 100 се вълнуват какво ще помислят за тях съседите.

Ако се чудите защо боклуците у нас са хвърлени извън кошчетата или направо от балкона, Европейската комисия може да ви даде обяснение – българите не харесват кофите и организацията на събиране на отпадъците.

България заедно с Гърция държи рекорда по брой граждани – 9 от 10, които смятат, че кошчетата са недостатъчни, неудобни и че не им позволяват да сортират отпадъците.

Страната ни държи рекорда и по най-малко количество разделно събирани боклуци, споделяйки категорията с Румъния и двете по-бедни прибалтийски държави – Литва и Латвия.

Под 10% от отпадъците у нас се преработват, всичко останало се изхвърля на сметищата в очакване на естествените процеси на разпад.

В същото време гражданите не чувстват вина за боклуците. Двама от трима са убедени, че не изхвърлят много отпадъци. По данни на европейската статистическа агенция Евростат България е сред страните с под средните количества отпадъци – 468 кг на човек.
 
Въпреки това анкетираните от „Евробарометър” са убедени, че увеличаването на такса смет би помогнало да се произведат повече кофи за разделно събиране и това би принудило повече хора да сортират отпадъците си. Двама от трима смятат, че е добра идея да се приеме специален закон за рециклиране на боклука, който да ги задължи да събират отпадъците си по видове. 88% искат да се вдигнат глобите и да се увеличат другите санкции за тези, които не пазят чисто.

Разбирането за начините за подобряване на състоянието с боклука у нас е в противоречие с мисленето на хората в държавите, в които отпадъците се сортират, като Германия и Скандинавските страни, където от опит са разбрали, че убеждението не става със сила.

Проучването поставя България сред среднобогатите нации в Европа, където само 16 на сто от гражданите не изхвърлят храна. У нас 83 на сто признават, че купуват повече храна, отколкото могат да изядат, и се налага да я изхвърлят.

По този показател данните ни са сравними с тези във Франция и в Белгия. Като цяло един от десет европейци не изхвърля храна, а най-пестеливи за чехите, словаците и италианците.

Запитани как могат да се справят с проблема, 6 от 10 граждани хвърлят вината върху големите опаковки в магазините, които ги принуждават да готвят повече, отколкото могат да изядат.

Още толкова казват, че не са наясно как да съхраняват правилно храната и как да разчетат указанията за нейната годност върху етикета. У нас двама от трима слагат голямата тенджера, а рекордните 88% не могат да разчетат етикета и искат той да им бъде по-подробно обясняван.

Като неясна се определя информацията, свързана с условията за съхраняване и със значението на датата до надписа „Годен до”. Българите държат европейския рекорд и в отричането на големите разфасовки в хранителните магазини – 75%.