Столичният кмет Бойко Борисов обеща на лидера на СДС да подкрепи кандидат-президента на десните, но като човек. Съвсем по човешки, Борисов ще впрегне жадните за промяна и мускулен популизъм фенове и те ще дадат вота си за конкурента на Първанов.
Дотук добре, логично е и Негово Рейтингово Величество Б. Б. да има по-скоро дясно виждане за нещата и да подкрепи СДС в битката срещу „архитекта на управляващата коалиция“.
Обаче не беше ли точно същият Борисов преди седмица в кабинета на точно същия „архитект“ и не му ли обеща лелеяната подкрепа при няколко изпълними изисквания.
Не е ли точно същият Борисов президентската кандидатура, с която ляга и става България – то не са кметове, граждани, столичани, провинциалисти, царе, полицаи, пожарникари и всички останали, на които Б. Б. обяснява как няма да се кандидатира, и заедно с това не излиза от дебатите по темата.
Може би не излиза, защото си има едно (по-скоро няколко) наум – генералът знае, че не губи нищо от кандидат-президентския шум, защото ако усети, че може да загуби, просто ще се вдигне и ще смени креслото. Както с цялата обществена любов на Благоевград и Пловдив-област смени това на главен секретар на МВР с депутатска банка, но изобщо не седна на нея, а смело тръгна към сериозно клатещия се стол на Софиянски.
След триумфална победа поседна и там, но лошите общински съветници в сложна престъпна структура с по-злите шефове на дружества започнаха усилено да му пречат. Решението – лидерски стол в партия (в случая движение), където няма кой да пречи и лидерски (макар и формален) пост в държавата. Първото е факт, остава второто... Може и там да поседне за малко, да види как е, пък после – предсрочни избори и премиерски стол. Всички казват, че там било най-удобно.
А софиянците и гласувалите преди – бездомни кучета ги яли...