Благодарим ви, сър!

Музикален деликатес, поднесен навреме и без обичайната за подобни събития съпътстваща феерия от всякакви светлинни и шоу ефекти – такъв беше концертът на сър Елтън Джон във врялата неделна вечер.

Поувехналият стадион Локомотив, неугледен и изкорубен, с ограничение на достъпа до някои редове от трибуните /заради опасността нещо да се срути на главите на уважаемата публика/, започна да събира почитатели още от 6 часа.

В продължение на 2 часа безпощадното слънце, адската жега и бурните махленски скандали за запазени места не успяха да помрачат настроението на феновете. 

И точно когато започнахме умолително да припяваме на слънцето да залезе, Елтън Джон изненада всички - с безпощадна британска точност излезе на сцената само някакви 15 минути след обявения час и започна.

Концертът му не беше от онези, на които оставаш без глас от викане и крясъци. Нямаше и специални ефекти, нито пък зрелищни клипове, а единствените пушеци идваха от неизменните скари за кебапчета пред стадиона /какво е концерт без кюфтета?!?/

Над 15-те хиляди фенове обаче получиха изключителен подарък – защото концертът беше изискано и безценно музикално съкровище.

Funeral for a friend откри вечерта, последва динамичното Saturday's allright /for fighting/, Levon, както и великолепното и дълго изпълнение на Rocket man, с което Елтън демонстрира нагледно защо е от най-големите музиканти в световен мащаб. 

Вечерното разхлаждане успя да окопити публиката и въпреки че в началото изживяването беше по-скоро камерно /особено за карето от столове пред сцената/, при първите звуци на парчета като Sacrifice, Don't let the sun go down on me, Something about the way you look tonight и Good bye уellow brick road, хората най-накрая станаха на крака, а на Candle in the wind дори успяха да си намерят запалките в джобовете.

В този момент стана ясен и приятният факт, че стадионът всъщност се е напълнил – дълги и бурни аплодисменти и хиляди ръце във въздуха беше гледката на финала на всяко парче.

С типично джентълменско отношение пък сър Елтън Джон ни ставаше на крака след всяка песен – за да ни благодари и да ни се усмихне, преди отново да седне зад пианото – и така 2 часа.

Yeah, Yeah, Yeah, припяваше целият стадион на култовото I'm still standing, Daniel отново ни поуспокои, а Sorry seems to be the hardest word успя да ни предизвика – вокално и емоционално.

Логично - никой не искаше да го пусне да си тръгне и публиката му го показа. Десетминутните ни аплодисменти и викане Елтън Джон използва, за да раздаде автографи на щастливци от първите редове, а след това се върна, за да ни подари красивото Circle of life. 

На раздяла пък ни зарадва с изречената на глас готовност да дойде отново и ни посвети може би едно от най-хубавите си парчета.

„This is your song”, каза той и ни я изпя, след което си тръгна, а нас остави безмълвни. И дори кривият надпис „Локомотив в сърцата ни завинаги“ на една от стените на стадиона вече не ни дразнеше. Тази вечер в сърцата ни беше само сър Елтън Джон.