Не знам дали заради големите ми очаквания, или заради предишните ми представи за литературното произведение, но вчерашното представление „Андормаха“ по Ран Расин не ме възхити.
Разбира се, не ме и разочрова, но предполагам, че това не е особено розова констатация, когато говорим за един от гвоздеите на тазгодишната програма на „Варненско лято“.
Големите ми очаквания се дължаха главно на три причини.
Първата, разбира се, са авторът и произведението. Жан Расин е френски драматург – неотделима част от тримата велики на 17 век (с Молиер и Пиер Корней). Всъщност, именно пиесата “Андромаха” му отрежда запазеното място на класик още докато е жив.
Втората причина е, че режисьор на постановката е Деклан Донелан – едно от най-големите имена на европейския театър в момента, работил за Кралския Национален Театър и Кралската Шекспирова Компания във Великобритания и първият театрален режисьор, поставял балет в Болшой театър в Москва („Ромео и Жулиета”) от 1938 г. досега.
Заедно със сценографа Ник Ормерод през 1981 г. основа театралната компания Cheek by Jowl, в която разработват собствен метод на работа. Деклан Донелан е един от режисьорите, които създават собсвено и много авторско сценично изкуство.
Третата причина е, че артистичен директор на театъра, който гостува с “Андромаха” - C.I.C.T. /Буф дю Нор - е Питър Брук.
Така, заредена с надежди, влязох в залата да гледам спектакъла...
Пиесата разказва историята на Андромаха – жена на Хектор, която след Троянската война става пленница на Пир – син на Ахил (убиеца на мъжа й). Там тя е със сина на Хектор – Астианакс. Присъствието им в двореца обаче води до пагубен край.
Всъщност, самата история представлява нескончаема любовна верига, в която има само страст, но няма споделеност. Никой не отвръща на чувствата на възлюбения си и никой не е безразличен.
Страстта бавно минава през отчаяние и прераства в разрушителен гняв, граничещ с омраза. Желанието да получиш онова, което искаш и да излезеш победител напълно завладява персонажите и те стават по-жестоки към тези, които обичат, отколкото към смъртните си врагове.
Отмъщение, желание любимите им да изпитат същата разкъсваща болка ги обзема и започва да пали кръвта им и да впряга всичките им сили за злодеяния.
Тази изключителна страст, от която е изтъкана “Андромаха” обаче не е пресъздадена от Деклан Донелан като трагедия, а всъщност по-скоро напомни мелодрама.
Декорът – минималистичен, осветлението – иззключително семпло и значещо, отвеждаха навътре – в онова, което се случва в душите и мислите на персонажите.
Самите актьори от самото начало играеха изключително органично и изговаряха и артикулираха съвършено архаичния френски, опитвайки се да му вдъхнат нов живот и нови смисли (издигането на текста до най-важен елемент от театъра видяхме както тук, така и във "Великият инквизитор")
Емоционалността обаче е онази плоскост, която впоследствие канализира цялата мощна енергия на играта и думите в посоката на прекаления драматизъм.
Изричането на монолозите и диалозите с толкова много жестове, мимики, приповдигнат тон и сълзи в очите тласна постановката към стилистика близка до сапунената опера. И ако в началото вечно разплаканата и ужасена като тигрица в плен Андромаха и леко истеричната и луда Хермиона са добре намерени и аргументирани трактовки на образите, към края всичкото крещене и плач идва малко в повече.
Разбира се, става дума за субективен поглед. Но, лично за мен, сред достойствата на пиесата са споменатите образи, съвременното четене и интересните актьорски и режисьорски препратки, които насочват към други трактовки на мита за Андромаха, например – тази на Еврипид.
"Андромаха" е в театър София на 6 юни от 19.00 часа.
Вижте откъс от представлението...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Борислав Михайлов даде реален шанс на вратарите да направят кариера в чужбина
Водните централи помогнаха на Турция да преодолее шока от скъпия газ
Fordham: По-близо сме до цена на петрола от 200 долара за барел
Русия отбеляза ден 1500 от войната с нов ракетен удар, Киев се надява на системи THAAD
SOFIX записа седмичен ръст от 0,25%
Политолог: Войната в Иран вероятно ще приключи като замразен конфликт
Илия Лазаров: Докладчикът за присъединяването на РСМ към ЕС е пристрастен
Мартин Димитров: Ако не се вземат мерки, тръгваме надолу като Румъния и Гърция
Централна емисия
Пясъчни облаци от Сахара оцветиха небето над Турция и Гърция
Централна емисия
Любен Дилов-син: Радев има какво да научи, надяваме се да бъде добър ученик
Артета иска от Арсенал да спечели требъл
Гергана Топалова е на полуфинал в Аржентина
Мацката на Мбапе не си пада по футбола + СНИМКИ
Владо Стоянов разкри причините за най-срамното отпадане на Лудогорец в Европа
Бербатов отново дава съвети за инвестирането в спорта
Гьоко се стяга да тресне Ботев Пловдив
Симона Халачева се присъединява към звездния актьорски състав на спектакъла на Театър „София“ – „Скрити лимонки“
Дневен хороскоп за 4 март, събота
Поверия за Цветница (Връбница)
Безплатни прожекции на детския филм „Случаят Тесла“
Ставаме ли по-алергични?
Хубави промени до 30 юни за 6 зодии
Обезвредиха дрон и части от дрон във водите на Черно море
Американски военен самолет е свален над Иран, екипажът е в неизвестност
8 души са ухапани за седмица от кърлежи във Варна
Ясна групата на Спартак за мача в Пловдив
Община Варна отново с максимално висок кредитен рейтинг
За седмица: Спипаха над 230 шофьори с алкохол или наркотици
Учени откриха как да затоплим Марс само за 15 години
Астронавтите от Artemis II са изправени пред опасността от слънчева радиация
Откриха най-древния град в света, съществувал преди египетската цивилизация
Космическите центрове за данни на Илън Мъск може да се окажат провал
Алхимия в недрата на Земята: Учени откриха „кухнята“, в която се готви злато
Мистериозни проблясъци близо до Земята: Засечени са през 50-те години на миналия век