Не знам дали заради големите ми очаквания, или заради предишните ми представи за литературното произведение, но вчерашното представление „Андормаха“ по Ран Расин не ме възхити.
Разбира се, не ме и разочрова, но предполагам, че това не е особено розова констатация, когато говорим за един от гвоздеите на тазгодишната програма на „Варненско лято“.
Големите ми очаквания се дължаха главно на три причини.
Първата, разбира се, са авторът и произведението. Жан Расин е френски драматург – неотделима част от тримата велики на 17 век (с Молиер и Пиер Корней). Всъщност, именно пиесата “Андромаха” му отрежда запазеното място на класик още докато е жив.
Втората причина е, че режисьор на постановката е Деклан Донелан – едно от най-големите имена на европейския театър в момента, работил за Кралския Национален Театър и Кралската Шекспирова Компания във Великобритания и първият театрален режисьор, поставял балет в Болшой театър в Москва („Ромео и Жулиета”) от 1938 г. досега.
Заедно със сценографа Ник Ормерод през 1981 г. основа театралната компания Cheek by Jowl, в която разработват собствен метод на работа. Деклан Донелан е един от режисьорите, които създават собсвено и много авторско сценично изкуство.
Третата причина е, че артистичен директор на театъра, който гостува с “Андромаха” - C.I.C.T. /Буф дю Нор - е Питър Брук.
Така, заредена с надежди, влязох в залата да гледам спектакъла...
Пиесата разказва историята на Андромаха – жена на Хектор, която след Троянската война става пленница на Пир – син на Ахил (убиеца на мъжа й). Там тя е със сина на Хектор – Астианакс. Присъствието им в двореца обаче води до пагубен край.
Всъщност, самата история представлява нескончаема любовна верига, в която има само страст, но няма споделеност. Никой не отвръща на чувствата на възлюбения си и никой не е безразличен.
Страстта бавно минава през отчаяние и прераства в разрушителен гняв, граничещ с омраза. Желанието да получиш онова, което искаш и да излезеш победител напълно завладява персонажите и те стават по-жестоки към тези, които обичат, отколкото към смъртните си врагове.
Отмъщение, желание любимите им да изпитат същата разкъсваща болка ги обзема и започва да пали кръвта им и да впряга всичките им сили за злодеяния.
Тази изключителна страст, от която е изтъкана “Андромаха” обаче не е пресъздадена от Деклан Донелан като трагедия, а всъщност по-скоро напомни мелодрама.
Декорът – минималистичен, осветлението – иззключително семпло и значещо, отвеждаха навътре – в онова, което се случва в душите и мислите на персонажите.
Самите актьори от самото начало играеха изключително органично и изговаряха и артикулираха съвършено архаичния френски, опитвайки се да му вдъхнат нов живот и нови смисли (издигането на текста до най-важен елемент от театъра видяхме както тук, така и във "Великият инквизитор")
Емоционалността обаче е онази плоскост, която впоследствие канализира цялата мощна енергия на играта и думите в посоката на прекаления драматизъм.
Изричането на монолозите и диалозите с толкова много жестове, мимики, приповдигнат тон и сълзи в очите тласна постановката към стилистика близка до сапунената опера. И ако в началото вечно разплаканата и ужасена като тигрица в плен Андромаха и леко истеричната и луда Хермиона са добре намерени и аргументирани трактовки на образите, към края всичкото крещене и плач идва малко в повече.
Разбира се, става дума за субективен поглед. Но, лично за мен, сред достойствата на пиесата са споменатите образи, съвременното четене и интересните актьорски и режисьорски препратки, които насочват към други трактовки на мита за Андромаха, например – тази на Еврипид.
"Андромаха" е в театър София на 6 юни от 19.00 часа.
Вижте откъс от представлението...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Украйна няма ясен отговор ще я защитят ли съюзниците, разчита САЩ да притиснат Русия
Геополитическите сътресения разклатиха оптимизма на Wall Street
Шефчович: ЕС обмисля да спре временно въглеродния данък върху торовете
Кадър на деня за 7 януари
Ценовата война на автомобилния пазар в Китай продължава въпреки по-строгите регулации
Тръмп: Без дивиденти и обратно изкупуване на акции при отбранителните компании
Навици на родителите, които възпитават по-добри деца
Домашен лек с черна ряпа и мед за лечение на кашлица
Ходенето като упражнение - кога не е достатъчно?
Зодиите, изправени пред кармични изпитания през 2026 г.
Ферментиралите храни са полезни за червата и стомаха
Спортът по телевизията днес, 8 януари
Мачовете по телевизията днес, 8 януари
Конте изригна срещу съдиите: Хойлунд да си ампутира ръката ли?
ЦСКА и Лудогорец в битка за нападател от Алжир
Интер дръпна с 4 точки след 2:0 в Парма
Груев с асистенция, но Лийдс падна с 3:4 в невероятна драма
Дневен хороскоп за 8 януари, четвъртък
Лесна питка за Бабинден
Зимна промоция на „България Еър“ с отстъпки до 35% за 12 дестинации
Само месец остава до най-личния концерт на Николина Чакърдъкова
Смяна на професията след 40: Съвети, които ще са ви от полза
Лесен 3-дневен детокс след празниците
Една държава в ЕС не е длъжна да приеме еврото - ето коя е тя
Мицкоски се жалва от България: София иска цялостно предефиниране на македонската идентичност
Периодът на двойно обращение на левове и евро няма да се удължава
Зеленски се оплака: ЕС не ни казва как ще ни защити от Русия
Астрономи от Варна: Тази вечер ни очаква рядко астрономическо зрелище
17-годишен ученик направи приложение за еврото: Eurobuddy
Под пустинните пясъци на Южен Египет откриха византийски манастир
Британски учени с революционно откритие за живота след смъртта
Гигант се издигна над марсианските облаци: Какво видяха учените на Червената планета
НАСА се опитва да спаси обречения телескоп Swift
Професиите на бъдещето: Как ще изглежда ИТ пазарът след 2030 г.