Байганьовци на мисия в Лондон

Един млад български автор наскоро бе обрисувал българския народ като „възголям келяв плъшок с хитри очички, остри жълти зъбки и нос, който винаги надушва всичко.

Обичайното за този плъшок би било да не подхваща много работа, да дебне търпеливо всяка възможност за далаверка или да задигне нещо, а нападенията му биха се случвали предимно изотзад“.

Тази модерна и малко по-брутална трактовка на класическия Алеков образ намери своето поредно проявление, плод на писателското перо на един от най-популярните съвременни български писатели – Алек Попов, и екранизирано от режисьора Димитър Митовски.

„Мисия Лондон“ определено е едно от събитията на сезона за родното кинематографично изкуство и като такова нямаше как да не стане генератор едновременно на големи надежди и типично българския скептицизъм.

Правейки съпоставка с останалите кинопродукции, родени на местна почва в последните години, може да се каже, че за щастие филмът би могъл по-скоро да оправдае първото, отколкото да потвърди второто.

Задължително условие обаче си остава това да приемем, че на света никога не се е раждал английски режисьор, наречен Гай Ричи, че няма по-популярна българска марка цигари от Merilyn и че руските мафиотки изглеждат досущ като някои родни попфолк звезди, но за разлика от тях говорят чужди езици.

По същина „Мисия Лондон“ е ода за българщината.

Същата тази българщина, която, поставена в контекста на Другата, Западната цивилизация, може да ви накара едновременно да се смутите, притесните, леко засрамите и в същото време да плачете от смях.

Макар и притеснително правдоподобна, историята е напълно измислена.

Тя се завърта около възкомплексираната на тема „социален престиж“ и „какво ще си помислят хората“ президентша Деворина Селянска (Ернестина Шинова), която много иска да се покаже и натоварва новоназначения посланик Варадин Димитров (Юлиан Вергов) с нелеката задача да докара британската кралица Елизабет Втора на „изискан“ прием в българското посолство в Лондон.

Когато пристига там, Варадин, който май е единственият отсрамващ нацията образ, заварва една пълна вакханалия, в която участници са събирателните образи на всичко онова, което би могло да се титулува като „българска емиграция“, а именно: дребни мошеници, далавераджии и измамници, некадърници, които нямат ни най-малка представа какво вършат, но го вършат добре, леки жени и мъже с тежки юмруци.

Плеядата колоритни родни персонажи, между които готвачът на посолството Коста Баничаров (Любомир Нейков), актьорът далавераджия Чаво Толоманов (Георги Стайков), огненият дизайнер (Коцето Калки) и красивата студентка стриптийзьорка Катя (Ана Пападопулу) успешно се социализират с типичните за всички космополитни градове третокласни социални групи – руски мафиоти, еврейски преселници, сръбски емигранти и всякаква местна паплач.

Всички тези елементи се обединяват и представят на зрителя една черна комедия, в която съществена роля ще изиграят няколко дузини откраднати, изклани и изядени кралски патки, в които обаче са поставени предаватели, купчина английски хитреци с дългогодишен стаж в крупните измами, европейската делегация, дори и самата Елизабет Втора.

Главният герой в „Мисия Лондон“ обаче си остава един – гордостта и неудобната истина на цял един народ – вечният Бай Ганьо.

Този, който говори пълни простотии, подтикващи ни да се смеем само защото са толкова „типични“.

Този, който винаги се чуди как да мине по тънката лайстна и да измами.

Този, който с помощта на облеклото си (независимо дали е анцуг Bulgaria, или просто кичозна дреха на известна марка) директно заявява откъде идва и откъде всъщност не може да си тръгне.

Частица от същия този Бай Ганьо можем да открием у всеки един от персонажите на Попов и Митровски, което, естествено, гарантира и поне по една нелепа реплика и изключително забавна сцена с всеки един от тях.

Премиерата е на 16 април, така че побързайте да резервирате билет до Хийтроу с някоя от нискобюджетните самолетни компании, т.е. за кино.