Днес е политическият цирк за Нобеловата награда

"Нобеловата награда за мир трябва да се дава на този, който е направил най-много или най-доброто за братството между народите, за премахването или редуцирането на редовните войски и за организирането или промотирането на мирни конференции". В общи линии това е заветът на човека, стоящ зад отличието, добило статут на едно от най-ценните в съвременното общество.

Шведският индустриалец и изобретател Алфред Нобел държи мирът да е една от петте категории, в които да се раздават награди на негово име. Има версии, според които това е начин да компенсира делата си приживе, свързани с разработването на динамита и други взривни вещества, използвани широко в редица въоръжени конфликти.

Така или иначе наградата е факт и с годините се превръща в значимо събитие със световно значение. Но за съжаление, както се случва с редица благородни каузи, политическите игри и интереси много често опорочават идеята.

Същото ще се случи и днес на годишнината от смъртта на Алфред Нобел и в присъствието на норвежкия крал Харалд V. Церемонията по връчването на тазгодишната Нобелова награда за мир в Осло ще бъде бойкотирана от 18 държави.

Самият лауреат въобще няма да присъства, тъй като излежава 11-годишна присъда за „подривна дейност” в родния Китай. Какъв ти завет на Нобел, какъв ти мир!

Китай поведе мощна група от държави, сред които Русия, Украйна, Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Куба и Венецуела, решени да протестират срещу избора на Норвежкия Нобелов комитет, назначен от местния парламент (според волята на Нобел), за да определя лауреатите на наградата за мир. Тази година комитетът посочи китайския дисидент Лю Сяобо.

54-годишният политически активист, участник в кървавите студентски протести през 1989 г., преподавател в университет и съавтор на Харта08 – манифест за демократизиране на Китай, настоява за многопартийна система и зачитане на фундаментални човешки права в родината си.

Само че за управляващите в Пекин вижданията и делата му са подривна дейност и държавна измяна. За което преди две години беше вкаран в затвора с 11-годишна присъда. Нобеловият комитет пък беше обвинен в опит за намеса в държавната политика на Китай и целенасочена провокация.

Пекин лесно намери съмишленици. От една страна – такива, които виждат в Сяобо и неговата награда опасен прецедент за стабилността на собствените им режими, и други – които са силно зависими от китайската икономическа мощ и гледат да демонстрират съпричастност. Приятел се познава в нужда, нали така?

В тази връзка трябва да се отбележи, че дори върховният комисар по човешките права на ООН Нави Пилай отхвърли поканата и няма да присъства на церемонията в Осло.

От Нобеловия комитет пък изразиха задоволство, че от 65-те покани, разпратени до чуждестранни посолства в норвежката столица, 44 са дали потвърждение, че ще присъстват. Сърбия в последния момент реши, че все пак ще прати свой представител – омбудсмана.

Нобеловият комитет настоява на избора си – "Лю Сяобо е ярък пример за трудната борба за зачитане на човешките права в Китай". И уточнява, че китайското правителство нарушава собствената си конституция, в която е записано: "Гражданите на Китайската народна република имат право на свобода на словото, пресата, събиранията, процесиите и демонстрациите".

Отговорът на Пекин в лицето на говорителка на външното министерство: "Китай няма да се промени заради намесата на няколко клоуни".

Всъщност нещата направо си отиват към „цирк”. По-лошото е, че това не е прецедент.

Политиката много често измества фокуса от същността на тази награда, на това отличие за първенците сред човечеството, които посвещават живота си в търсене на световен мир и разбирателство. Звучи малко като реплика на поредната Мис Еди какво си, но да – има и хора с по-висши цели от плазмен телевизор.

Още миналата година се стигна до Нобелова награда за мир за новоизбрания американски президент Барак Обама. Работил за ядрено разоръжаване, търсел диалог с Иран и т.н. Това добре, но той изпрати още войници в Афганистан, примерно. А Нобел искаше редуциране на войските. Освен това ядреното споразумение с Русия все още е в Конгреса, където умуват дали да го ратифицират.

Сериозни полемики предизвика и изборът на Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин през 1994 година.

Поглеждайки по-назад във времето, ще видим и друг крещящ пример за силно политизиране на Нобеловата награда. Виетнамският генерал и политик Ле Дък Тхо и американският държавен секретар Хенри Кисинджър получават отличието през 1973 година за договарянето на виетнамските мирни споразумения в Париж. Нищо че преди това са сред тези, които дирижират войната, отнела живота на милиони.

За личности като Йоан-Павел Втори и Махатма Ганди обаче Нобелова награда за мир няма. Не са заслужили явно...