Ще стане ли България повод ЕС да обяви Хизбула извън закона?

Експертът по борба с тероризма Клод Моник не очаква заключенията от българския доклад за атентата в Сарафово да накарат лидерите на ЕС да определят ливанското движение Хизбула като терористична организация въпреки доказателствата за ролята на Хизбула в нападение на европейска земя. Това пише на сайта си вестник "Джерусалем пост".

Според Моник съобщението на българските власти, че Хизбула стои зад бомбения атентат от 18 юли м.г., в който загинаха петима израелски туристи и един български гражданин на летището в Бургас, няма непременно да накара европейските лидери да последват примера на САЩ и да определят ливанската групировка като терористична организация, отбелязва изданието.

"Хизбула е част от ливанското правителство. Да бъде наречена терористична организация, би ограничило връзките на Франция с Бейрут и би поставило френски обекти и граждани в Ливан в опасност от отмъщение. Българският доклад не променя тази реална политика. Винаги е имало следи и доказателства", заявява пред вестника Клод Моник, който е основател на брюкселския мозъчен тръст Европейски стратегически център за разузнаване и сигурност.

Макар и отказът да се определи Хизбула като терористична групировка да е широко разпространен в Европа, Франция е смятана за основно препятствие пред всякакви промени. Ливан е бивша френска колония, много френски войници са разположени там като част от силите на ООН и съществува голям търговски и културен обмен между двете страни, отбелязва "Джерусалем пост".

В Европа няма единство по въпроса дали ЕС да включи Хизбула в списъка с терористични организации. Колкото до сигурността, всяка промяна в статуквото ще засегне на първо място Германия и Франция, където живеят най-много привърженици на Хизбула. Затова Берлин и Париж няма да бързат с вземане на подобно решение, коментира Клод Моник пред руския вестник „Комерсант“ Клод Моник.

"Основната причина една терористична организация все още да не е смятана официално за такава в Европа обаче е политическа", заявява експертът. Ключово според него е мнението на Париж, "който цени отдавнашните си връзки с Бейрут, включително с влиятелното политическо крило на Хизбула, което влиза в сегашното правителство".

"Париж получава, и то с основание, предупреждения, че скъсването на тези връзки ще се отрази негативно на първо място върху ситуацията в Ливан и в Сирия. Затова се съмнявам ЕС скоро да промени своята позиция", добавя Клод Монике пред "Комерсант".

Бойците на Хизбула не са извършвали успешни операции в Европа от средата на 80-те и за ЕС събитията в Бургас станаха първия сериозен повод да обяви организацията извън закона, пише още в. "Комерсант", във връзка с българското изявление, че Хизбула е замесена в миналогодишния атентат.

Сред европейските държави само Великобритания и Холандия са включили до момента Хизбула в черните си списъци, при това Лондон смята за терористична организация само военното й крило.

Същевременно в системата от социални служби, благотворителни организации и училища, подпомагани от Хизбула в Европа, на законно основание работят хиляди хора. Ако 27-те членки на ЕС единодушно вземат решението, за което настояват Вашингтон и Тел Авив, всички европейски сметки и активи на тези организации ще
бъдат замразени, изтъква всекидневникът.

Сред страните в Евросъюза все още няма консенсус по въпроса дали шиитската партия Хизбула да бъде включена в списъка на терористични организации, отбелязва от своя страна ливанският в. "Л'ориан льо жур" под заглавие "Атентатът в България: какво ще реши ЕС?".

Изданието коментира българското изявление, че Хизбула е замесена в миналогодишната терористична акция на летище Бургас, и декларацията на върховния представител на ЕС по сигурността и външната политика Катрин Ащън, че държавите членки ще обсъдят подходящия отговор.

Смята се, че Франция има най-много резерви по повод това заклеймяване на Хизбула. Споделят ги също Италия, Кипър и Малта, твърди неназован дипломат от Брюксел, цитиран в статията.

Според някои експерти резервите на Париж и Рим са частично свързани с участието на двете държави в ЮНИФИЛ – мироопазващите сили на ООН в Ливан, пише вестникът. Освен това "страните от Южна Европа, за разлика от други, виждат и социалната страна на Хизбула, не само военния аспект", посочва Андреа Деси от
Института по международни въпроси в Рим.

Париж и Берлин споменаха за "съгласуване" на въпроса с европейските си партньори. Рим добави, че ще се ръководи от позициите на г-жа Аштън. Холандия и Великобритания обаче настояват за "ясно послание" към Хизбула, както пожела Вашингтон.

От 2004 г. Холандия заявява, че Хизбула трябва да бъде включена в черния списък на ЕС. Според Хага заключенията на България потвърждават холандската позиция, пише "Л'ориан льо жур".