Защо започна новата космическа надпревара за Луната?

50 години – толкова минаха от мисията Аполо, която стигна Луната. И оттогава никой не се е прицелвал отново към нея. Поне досега.

На 15 юли в 2:51 часа Индия ще изстреля своята сонда Chandrayaan-2, която ще мине по пътя на Аполо с една идея по-различна траектория. Това е най-амбициозната космическа мисия на страната досега. Индийският апарат няма да е сам. Китайската сонда Chang’e-4 вече обитава Луната, след като кацна в тъмната й половина през януари тази година. Към тях трябваше да се присъедини и Beresheet - сонда, създадена от организацията с нестопанска цел SpaceIL, ала тя се разби. Нейните собственици обаче обявиха, че ще направят още един опит.

Съвсем наскоро САЩ също обяви завръщането си на Луната. Европа и Русия не останаха по-назад и също обявиха свои мисии, които да включват и астронавти. Изведнъж всички искат да стъпят отново на Луната. Но защо?

Защо изведнъж естественият спътник на Земята стана толкова интересен?

След като Нийл Армстронг направи първата си крачка на Луната през 1969 година, интересът на публиката към бъдещето на хората в Космоса рязко спада. Затънало дълбоко в скъпата война с Виетнам, американското правителство слага край на програмата Аполо. Все пак, космическата надпревара е спечелена. Учените са разочаровани, но предвид факта, че мисията изисква 4% от бюджета на държавата, отмяната й е очаквана.

През тези 50 години фокусът е насочен към хората в ниската земна орбита и Международната космическа станция. Но сега той се променя. А според директора по изучаването на роботите и хората за Европейската космическа агенция Дейвид Паркър, това много напомня на мисиите на човечеството до Антарктика.

Това, което връща хората на Антарктика, е напредъкът на технологиите. И сега човечеството е доста по-напреднало технологично и познава по-добре Космоса, отколкото по времето на Аполо. Но с всеки робот трябва да бъде пратен и човек, а това за организации като НАСА, които имат само 10% финансиране, това означава скъп разход.

Успехът на китайската Chang’e-4 показва това, което може да бъде постигнато без човешка намеса. Това е първият апарат, който каца на далечната страна на Луната и до момента оперира без проблеми, въпреки че трябва да оцелява на температури от минус 180 градуса по време на лунните нощи. А те траят 14 дни, а астронавтите на Аполо кацат на Луната и остават там само през деня.

Постиженията в роботиката, които подпомагат хората, ще формират гръбнака на новата американска мисия към Луната. САЩ ще използват добре познатата тежка ракета носител Space Launch System и капсули за екипаж Orion - и двете в последен етап на строеж - за да изпратят в Космоса хора, които да построят по-малка версия на Международната космическа станция, която да обикаля в орбита около Луната.

През следващото десетилетие НАСА ще работи над мисията Gateway заедно с партньори от Япония, Европа и Канада. Нейната цел ще е астронавти да управляват роботи на лунната повърхност, които ще строят радио-телескопи, ще събират минерали и ще търсят вода и лед, за да подпомогнат плана за създаване на човешка колония на Луната. А фактът, че Европейската космическа агенция ще си партнира с НАСА означава, че съвсем скоро можем да видим първият европеец, стъпил на лунната повърхност.

Но на какво се дължи новата космическа надпревара?

На първо място, науката ще спечели изключително много от подробното изучаване на Луната. Според експертите, естественият ни спътник може да даде отговори на много въпроси - какъв е произходът на нашата планета, първите следи от океани по нея, каква е била първобитната атмосфера и дори произхода на живота.

Но има и още една причина - Луната е първата стъпка на човечеството, което се е устремило към Марс. Но безопасното пътуване на хората до Червената планета ще е изключително трудно. За това първо трябва да превземем спътника си.

По време на строежа и оперирането на Международната космическа станция човечеството е научило перфектно как да управлява Космоса близо до Земята. Луната се намира на 400 хил. километра от тук. Да опитомим тази не много благоприятна обстановка ще ни помогне, когато се отправим към Марс - планета на 400 милиона километра от Международнака космическа станция. Това ще бъде един дълъг процес.

Марс често е виждан като решение на проблемите ни тук, на Земята. Някои учени си мислят, че просто ще се преместим на друга планета и ще спасим вида си. Но според техни опоненти, това е опасна илюзия, защото проблемите на Земята трябва да бъдат решени тук и сега.

Има и още една причина за новата надпревара и тя е свързана с хората, които са се разхождали по лунната повърхност преди 50 години. Само 12 човека са стигали до Луната с шесте мисии "Аполо". Всяка една от тях е била с двучленен екипаж. Всички тези 12 души са мъже, родени през 20-те или 30-те. Всички са били скаути и са единствени деца или най-големият син в семейството. Докато пътуват към Луната, те получават 8 долара на ден заплата, минус таксата, която си плащат за легло в ракетата на Аполо.

Днес само четирима от тях са живи. Ако не стигнем до Луната скоро няма да остане живо човешко същество, което да има спомени от първа ръка от разходката си по лунната си повърхност. Този проблем изисква отговор на въпроса - ще могат ли учените да изпратят други хора на естествения ни спътник, преди и последния астронавт от Аполо да почине?

Доскоро той щеше да е "вероятно не." Констроирането на Gateway вървеше бавно и нямаше да приключи в следващото десетилетие. Ала през март вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс обяви, че НАСА трябва да приключи Gateway скоро и да изпрати астронавти на Луната до 2024 година. Много хора обаче се съмняват, че това е възможно.

Въпреки това надеждата, че последните останали астронавти от "Аполо" ще могат да видят друг човек да върви по стъпките им, остава. Преди 50 години всички на Земята са се чувствали така, сякаш научната фантастика се е превърнала в истина. Учените искат тази магия да се случи отново.