Тръмп иска победа, а Северна Корея има по-голямо влияние от всякога

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом разтърси подхода на САЩ към търговията, Украйна, Близкия изток и други. Но досега администрацията на Тръмп не обръща особено внимание на Северна Корея, дори когато нелегалната диктатура става все по-силна и по-провокативна. Само тази година севернокорейският лидер Ким Чен Ун проведе пет ракетни изпитания, открадна криптовалута на стойност 1,5 милиарда долара, изпрати още войски в подкрепа на бруталната агресия на Русия в Украйна и представи най-големия модерен ракетен разрушител на армията си - 5000-тонен военен кораб, оборудван с най-съвременно въоръжение. Ким напълни хазната си, като продаде оръжия на Русия за милиарди долари, подобри армията си с поуките от войната в Украйна и подкрепи своите въздушни, ракетни, военноморски и ядрени сили с техническата подкрепа и трансферите на оборудване от Москва, пише Foreign Policy.

Ако оставим Северна Корея на произвола на съдбата, това няма да свърши добре. Ако не бъде предизвикана, страната би могла да извърши повече ядрени опити; да засили връзките си с Китай, Иран и Русия; и да създаде по-модерни оръжия, които биха могли сериозно да застрашат родината на САЩ. През първите сто дни от първия и втория президентски мандат на Тръмп, Пхенян предприе повече войнствени действия срещу Съединените щати и Южна Корея, отколкото през който и да е същия период от администрацията на Никсън. Би било злоупотреба с националната сигурност да се игнорират подобни зловещи сигнали.

Администрацията на Тръмп трябва да възобнови диалога със Северна Корея, за да спре тези развития. Въпросът е как. Всеки преглед на вътрешната политика на правителството на САЩ, както се очаква, би осъдил провалите на минали политики и с основание: Северна Корея е провела рекордните 162 провокации, включително ракетни изпитания, бомбардировки и нахлувания в Южна Корея, по време на администрацията на Байдън - повече, отколкото по време на трите предишни администрации взети заедно. Тръмп, за разлика от него, рекламира „отличните си отношения“ със севернокорейския лидер, изградени по време на три срещи на върха през първия му мандат, първо в Сингапур през 2018 г., след това в Ханой и в демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея през 2019 г. Но оттогава не е имало съществено взаимодействие между лидерите на двете страни, което оставя севернокорейците свободни да действат по своя воля в ущърб на интересите за сигурност на САЩ и съюзниците им. Тръмп, винаги изпълнителният сключващ сделки, е малко вероятно да остави това да се провали за дълго. И тъй като приоритетите „Америка на първо място“ заемат дневния ред на външната политика на САЩ, Тръмп може би е готов да направи значителни компромиси, за да постигне сделка с Ким. Тази цел е правилната; Постигането му е съвсем различен въпрос. Северна Корея се радва на много по-голямо влияние сега, отколкото в близкото минало. За да приеме ограничения и да подпише споразумение със Съединените щати, Вашингтон може да се наложи да предложи на Пхенян големи отстъпки, поемайки рискове за собствената си национална сигурност и шокирайки съюзниците си.

Северна Корея е в доста различно положение сега, отколкото беше през 2018 и 2019 г., когато Тръмп за първи път се ангажира с Ким. Първо, руският лидер Владимир Путин в момента предоставя на Северна Корея всичко, което Ким би могъл да пожелае, и дори повече - храна, гориво, твърда валута, военни технологии и договор за отбрана и гаранция за сигурност от юни 2024 г., която напомня за времето на Студената война. Това е особено важно за Ким, предвид отчаяното състояние на севернокорейската икономика след тригодишната и половина карантина заради COVID-19. Ким също така е окуражен от нарастващото съгласуване между Китай, Иран и Русия да действат съгласувано, за да подкопаят световния ред. Режимът на санкции на ООН срещу Северна Корея беше ефективно премахнат поради ветото на Русия през 2024 г. върху подновяването на Резолюция 1718 на Съвета за сигурност на ООН, която наложи редица икономически санкции срещу Северна Корея след ядрения ѝ опит през октомври 2006 г. и създаде комисия на ООН за наблюдение на спазването на санкциите от всички държави-членки на ООН. Днес нито Пекин, нито Москва спазват никакви санкции на Съвета за сигурност на ООН срещу Северна Корея. В резултат на това търговията с всичко - от морски дарове до петрол - преминава през китайските и руските граници и преминава в Северна Корея.

Пхенян значително увеличи оръжейния си арсенал, откакто Ким и Тръмп се срещнаха преди седем години, с приблизително 50 ядрени оръжия, включително миниатюрни тактически ядрени бойни глави, и достатъчно делящ се материал за допълнителни 40 оръжия, според публични оценки. Арсеналът на Ким продължава да се разширява с междуконтинентални балистични ракети с твърдо гориво и балистични ракети, изстрелвани от подводници, хиперзвукови планиращи апарати, стратегически разузнавателни безпилотни летателни апарати и тактически ядрени и ядрени подводници. Неспособността на международната общност да спре разпространението на оръжия от Северна Корея след провала на последния опит за споразумение през 2009 г. позволи на Пхенян да се сдобие с модерен арсенал от такъв размер и обхват. Ким има повече карти и повече лостове за влияние от всякога.

За Съединените щати този нов контекст прави възстановяването на отношенията със Северна Корея по старите линии практически безсмислено. Минали усилия, като например Рамковото споразумение от 1994 г. по време на администрацията на Клинтън или водените от администрацията на Джордж У. Буш шестстранни преговори през 2005 г., които и в двата случая доведоха до съгласието на Северна Корея да предприеме постепенни стъпки към денуклеаризация в замяна на енергийни разходи и облекчаване на санкциите, сега няма да служат като наръчници. Всяко споразумение в крайна сметка не успя да спечели ангажимента на Северна Корея за истинска денуклеаризация. Освен това Северна Корея е обсипана с икономическа подкрепа от Русия и Китай. Въпреки че Пхенян и Москва спряха да отчитат търговски данни в началото на войната в Украйна, сателитни изображения, публикувани от Центъра за стратегически и международни изследвания, показват безпрецедентни нива на зърно и гориво, които се вливат на юг с железопътен транспорт от Русия в Северна Корея. Освен това общата двустранна търговия между Пекин и Пхенян нарасна с 24% на годишна база през първото тримесечие на 2025 г., най-високата стойност от повторното отваряне на Северна Корея заради COVID през 2023 г.

Северна Корея осигурява половината от боеприпасите, които Русия използва във войната си в Украйна.

Ким няма да се откаже превантивно от всички ядрени възможности в замяна на ползи и сигурност. Въпреки че Съединените щати постигнаха такава позиция с Либия през 2003 г., тази страна разполагаше само с ядрени прекурсори и никакви готови оръжия; Ким, от друга страна, има десетки оръжия и амбиции да увеличи арсенала си до размера на този на Франция или Обединеното кралство. Освен това руското нахлуване в Украйна напомни на Ким, че доброволният отказ от ядрените оръжия, както направи Украйна през 90-те години, може да има неблагоприятни последици. (Ким вероятно е видял и ужасната съдба, която сполетя либийския диктатор Муамар Кадафи, след като той прекрати програмата си за ядрени оръжия.)

Нито пък простото разчитане на максимален натиск ще проработи. Овладяването на икономиката на Северна Корея – както се опитаха да направят администрациите на Обама, първо на Тръмп и на Байдън – стана невъзможно поради неспазването на международните санкции от страна на Русия и Китай. Дори ако бъде разширена до финансови и криптовалутни санкции, стратегията няма да има ефект без сътрудничеството на Москва и Пекин. Нещо повече, Северна Корея доказа своята изключително устойчива сила. Тя оцеля повече от три години след затваряне на границата с Китай, основния ѝ търговски партньор, заради COVID-19, което предполага, че режимът може да издържи дори на най-строгите санкции.

Тръмп е единственият американски президент, опитал дипломация на върха с Ким, но това се провали. Преговорите не стигнаха доникъде, отчасти защото Тръмп се фокусира по-малко върху детайлите на денуклеаризацията, отколкото върху това да се подмазва на севернокорейския лидер, надявайки се, че директният контакт, приятелството и изграждането на доверие ще насърчат Ким да работи със Съединените щати, а не срещу тях. Но Ким взема решения, основани не на взаимно доверие, а на студени изчисления, основани на личен интерес. Тръмп не бива да си въобразява, че неговата доброта по някакъв начин ще разстрои Ким в изгодни отношения с Русия или ще убеди севернокорейския лидер да се откаже от огромното влияние, с което се радва сега.

Пищността, свързана с евентуална четвърта среща на върха, може да бъде неустоима за Тръмп и той вече сигнализира за отвореността си към подобни разговори, когато пресата го попита за това. Но не е ясно как Вашингтон би могъл да накара Ким да седне на масата за преговори, за да сключи сделка. Премахването на санкциите вече не е толкова привлекателен стимул, колкото беше през 2018 г., предвид краха на режима на санкции на ООН. Тръмп също не може да разчита само на силата си на убеждаване, за да постигне сделка. Вместо това, той трябва да разшири обхвата на стимулите, които евентуалното споразумение би могло да включва, и трябва да бъде реалист относно това, което е постижимо по отношение на разоръжаването на Северна Корея през останалата част от президентския му мандат.

Вместо поетапния процес, който Вашингтон предприе по време на преговорите със Северна Корея през 1994 и 2005 г., администрацията на Тръмп вероятно ще разгледа ядрените преговори със Северна Корея през призмата на „Америка на първо място“, фокусирайки се по-малко върху ядреното разоръжаване и повече върху намаляването на най-непосредствените заплахи за родината на САЩ. В основата на подобно споразумение би била забраната за ядрените изпитания на Северна Корея, разработването на междуконтинентални балистични ракети и производството на делящи се материали. Съединените щати вероятно също така биха искали Пхенян да се ангажира да не предоставя оръжейни технологии на държави от Близкия изток (а именно на Иран) и недържавни участници. Сключвайки такава сделка, администрацията на Тръмп вероятно ще се откаже от преговорите по трудни, но традиционни цели за денуклеаризация, които са важни за регионалните съюзници, включително разоръжаването на Северна Корея от стотици ракети с малък обсег и хиляди артилерийски тръби, които заплашват Япония и Южна Корея, но не и Съединените щати. Подобен обрат би породил страхове от изоставяне в Токио и Сеул, както и в други съюзнически столици както в региона, така и по света.

Дневният ред, основан на принципа „Америка на първо място“, може също така да се стреми да разшири споразумението отвъд Корейския полуостров, вместо да го стесни, като обвърже мира в Североизточна Азия с мира в Украйна. Спирането на доставките на севернокорейски войски и боеприпаси за Русия, които според Ройтерс представляват 50% от руските боеприпаси, използвани във войната, и позволиха на Путин да си върне загубените територии в Курск, би помогнало на Тръмп да намали разходите на САЩ в Украйна и би накарало Путин да спре бойните действия. Прекратяването на огъня в Европа би било по-устойчиво, ако руската армия вече не се подкрепя от севернокорейски военни доставки.

Какво биха могли да дадат Съединените щати на Северна Корея, за да постигнат тези цели? Правдоподобните отговори са едновременно безпрецедентни и тревожни. Например, Тръмп може да се откаже от целта за денуклеаризация в полза на контрола върху въоръженията – дълго търсена севернокорейска цел. Това, което Пхенян наистина жадува от Вашингтон, е де факто приемането, че Северна Корея е ядрена държава. Въпреки че това не би донесло материални ползи, може би е по-важно за Пхенян. Дори в шестстранните преговори преди почти две десетилетия, където бях в американската делегация, севернокорейските събеседници отхвърлиха денуклеаризацията като предпоставка за преговори, вместо това предпочитайки преговори за контрол върху въоръженията и намаляване на заплахата между две установени ядрени сили – както някои казаха, „точно както Съединените щати направиха със Съветския съюз по време на Студената война“.

Независимо дали са умишлени или не, изявленията на Тръмп вече подсказват подобна гледна точка. Въпреки стандартното позоваване на Държавния департамент на денуклеаризацията на Корейския полуостров като политика на САЩ, постоянните препратки на Тръмп към Северна Корея като „ядрена сила“, както и характеристиката на държавния секретар и временен съветник по националната сигурност Марко Рубио като „ядрено въоръжена Северна Корея“, ефективно променят три десетилетия политика на САЩ за отричане на ядрения статут на режима. Тази фина, но съществена промяна в езика може да направи Ким по-склонен да взаимодейства с Вашингтон.

Само този език обаче не би бил достатъчен за сделка. Ако администрацията на Тръмп искаше да постигне описаните по-горе цели – спиране на севернокорейските ядрени и междуконтинентални балистични ракетни изпитания, производството на делящи се материали, разпространението на технологии за ядрени оръжия и ангажиментите за войски и доставките на оръжия за Русия – вероятно щеше да се наложи да се справи с призива на Пхенян за изтегляне на американските военни сили от полуострова. Колкото и анатема да е това за съюза на Вашингтон със Сеул, Тръмп отдавна е противоречив към американските войски в Корея – например през 2011 г., много преди да влезе в политиката, Тръмп каза: „Защо трябва да осигуряваме и да осигуряваме голяма безопасност на всички тези много богати държави, които постоянно ни ограбват, като например Южна Корея и други, и да не получаваме заплащане за това? Защо сме тяхна охрана?“ По време на първия си мандат той искаше да изтегли войските както от Афганистан, така и от Южна Корея, според журналиста Боб Удуърд. Изобщо не е неправдоподобно, че политиката на Тръмп по отношение на Корея би искала да сложи край на 75-годишното участие на САЩ в конфликта там, като върне войските си у дома (или ги разположи другаде) и обяви мир на полуострова. Предпочитанията на Тръмп може също да съвпадат с предполагаемите планове на Пентагона да насочи американските сили в Корея далеч от възпирането на полуострова и към защитата на Тайван. Перспективата за прекратяване на две войни - едната в Азия и едната в Европа - съчетана с увлечението му по Нобеловата награда за мир, може да е достатъчна, за да принуди Тръмп да предприеме подобни безпрецедентни стъпки.

Подобна сделка, макар и възможна, би породила силни опасения от изоставяне в Южна Корея. Тръмп, който никога не е зачитал традициите на съюза, би могъл да облекчи някои от тези страхове, като наруши дългогодишни табута в политиката на съюза. Например, изтеглянето на американските сили от Южна Корея би усилило местните призиви страната да се сдобие със собствени ядрени оръжия. Тръмп може да подкрепи този ход, като предоговори съществуващите споразумения за гражданска ядрена програма, за да позволи обогатяване и преработка, предоставяйки на Сеул делящия се материал за ядрени бомби, като същевременно се въздържи от разработване на оръжия. Ядрената латентност би подобрила способността на Южна Корея да възпира заплахите на полуострова, като по този начин би позволила на Съединените щати да се съсредоточат върху заплахата от Китай.

Като допълнителна мярка за изграждане на доверие в алианса, Тръмп би могъл да удвои интереса си към преодоляване на разликата в корабостроенето с Китай, като насърчи южнокорейското и японското корабостроене, за да задоволи междинното търсене на САЩ за стратегически търговски флот, и като възложи на съюзнически корабостроителници обслужването на американски кораби. Включването на съюзническа помощ за преодоляване на разликата в военноморския баланс на силите с Китай би било добре дошло, предвид натрупаните задължения и вътрешните ограничения на САЩ.

Макар че задоволяват някои от опасенията на Сеул и насърчават определени интереси на САЩ в Азия, подобни мерки биха били обвързани с визията на Тръмп за външна политика „Америка на първо място“. Както отбеляза анализаторът Таехва Хонг в The National Interest в началото на май, за да направи съюза между САЩ и Южна Корея по-изгоден за Съединените щати, Тръмп може да се застъпи за ново споразумение за споделяне на тежестта, при което Южна Корея доставя на Съединените щати оръжия и боеприпаси като форма на допълнително плащане за съюза (в допълнение към приблизително 1 милиард долара годишни плащания, които прави за разходите, несвързани с персонал, за разполагане на американски войски там). Трансферите на висококачествени оръжия и боеприпаси, субсидирани от южнокорейското правителство, биха увеличили значително запасите на САЩ и биха предотвратили недостиг в отбранителната промишленост.

Тръмп дори би могъл да обяви нова евразийска „сделка на века“, преследвайки съвместни инвестиции с Япония и Южна Корея, за да превърне железопътната връзка между Русия и Северна Корея – отдавна спяща, но възобновена през 2022 г., за да снабдява Русия с оръжия за войната ѝ в Украйна – от улесняване на транспорта на оръжия към транспорт на други стоки, разширявайки тази търговска и енергийна връзка дори до Южна Корея. Международен проект за обновяване на тези мрежи до Сеул и отвъд би изпълнил дългогодишните стремежи на Москва да свърже руския Далечен изток с икономиките на Североизточна Азия. Железопътната линия би осигурила приходи на Северна Корея и би насърчила дълго време затрудненото междукорейско икономическо сътрудничество. Самият мащаб на сделката, потенциалните търговски възможности, които тя би могла да предостави на семейния бизнес на Тръмп, и изпълнителският аспект на сключването на такава важна геостратегическа сделка биха могли да насърчат президента да я осъществи.

Що се отнася до Северна Корея, Съединените щати не могат да се върнат към политическите си конвенции от миналото – дори към тези от първия мандат на Тръмп. Северна Корея е по-силна военно от всякога и с китайската и руската подкрепа Ким няма да се поддаде на кампании за икономически натиск. Бездействието на Вашингтон през последните четири години позволи на Северна Корея да води война в Европа от името на Русия, като в замяна получи оръжейни технологии, които задълбочават ядрената заплаха, която тя представлява за родината на САЩ. Бездействието не е опция.

Политика на САЩ спрямо Корейския полуостров, която някога може би е била смятана за опасна и пресилена, сега е в рамките на възможностите при управлението на Тръмп. Политиката „Америка на първо място“ към Корея вероятно ще включва смели и разбиващи калъпите мерки – отстъпки, които никой друг американски президент не би предложил. Но Тръмп няма да се задоволи с това да не прави нищо по отношение на Северна Корея и тези радикални стъпки може би са точно тези, които той би сметнал за необходими в този променен контекст. Съединените щати не могат да си позволят повече да игнорират Ким и след три неуспешни срещи на върха по време на първия мандат на Тръмп, четвъртата ще трябва да доведе до осезаеми резултати, а не празни думи. Тези резултати може да не се харесат на мнозина. Обсебеността на Тръмп от спечелването на Нобеловата награда за мир, желанието му да сложи край на боевете в Украйна и уникалният му „броманс“ с Ким биха могли да го накарат да сключи сделка, която признава ядрения статус на Северна Корея, продава съюзници и умилостивява Путин – всичко това в името на това да постави „Америка на първо място“.