Европа търси решение за енергийния глад на AI индустрията

Европейските държави все по-трудно успяват да осигурят достатъчно електроенергия за бързо разрастващия се сектор на центровете за данни, а Ирландия вече е сред най-засегнатите страни.

В момента в страната има проекти за центрове за данни на стойност 5,8 млрд. евро с издадени разрешителни, които не могат да бъдат реализирани, защото няма достатъчно електроенергия за захранването им.

Центровете за данни вече потребяват около 22% от електроенергията на Ирландия, при средно 2%-3% за останалите държави от ЕС. Заради натиска върху мрежата ирландският електроенергиен оператор спря новите връзки за центрове за данни в Дъблин още преди четири години.

Проблемът не е само ирландски. Амстердам вече наложи мораториум върху нови центрове за данни, а електропреносната мрежа на Франкфурт изпитва сериозни затруднения с включването на нови мощности.

Националните оператори в Западна Европа все по-често изискват от компаниите сами да осигуряват производство на електроенергия или да чакат години за капацитет.

Големият проблем - енергията

Центровете за данни имат нужда от постоянен поток електроенергия в огромни количества - нещо, което европейските мрежи трудно могат да осигурят.

Допълнителен проблем е зависимостта на възобновяемата енергия от климатичните условия. Без достатъчно развити системи за съхранение на ток в батерии вятърната и слънчевата енергия остават твърде нестабилни за нуждите на хипермащабните центрове за данни.

Затова големите технологични компании в САЩ все по-често залагат на малки модулни ядрени реактори (SMR).

Компании като Meta, Microsoft, Google и Amazon вече са си осигурили над 10 гигавата капацитет от такива реактори, като първите доставки се очакват между 2028 и 2032 г.

В Китай реакторът Linglong One трябва да започне търговска експлоатация още тази година.

Европа изостава в ядрената надпревара

На теория SMR изглеждат идеално решение за енергийния глад на центровете за данни. Един реактор може да произвежда до 470 мегавата - достатъчно за захранването на голям център за данни.

Проблемът е, че Европа все още няма нито един работещ SMR и дори няма лицензирана технология на континента.

Франция разработва прототип, но той няма да заработи преди 2030 г., а британската програма е насочена към средата на 30-те години.

Европейската комисия се опитва да ускори развитието на сектора и през март обяви гаранция от 200 млн. евро за инвестиции в SMR.

Според изследователя Александър Вимерс от Техническия университет в Берлин обаче центровете за данни се нуждаят от енергия още сега.

"SMR няма да могат да осигурят значителна мощност преди средата на 30-те години, и това е най-добрият сценарий без закъснения, усложнения или съдебни обжалвания", предупреждава той.

Анализ на университета показва, че SMR вероятно няма да могат да осигуряват електроенергия в голям мащаб преди 2050 година.

Ядрената енергия разделя Европа

Част от европейските държави също се противопоставят на ядреното разширяване. Германия, Австрия и Люксембург са сред най-активните противници.

Според доклади, поръчани от германската Федерална служба за безопасност на ядрените отпадъци, SMR носят рискове от разпространение на ядрени материали и биха увеличили значително радиоактивните отпадъци.

Вимерс посочва и алтернативи, които според него могат да бъдат приложени по-бързо - по-добро съхранение на енергия в батерии, по-умно ценообразуване и прехвърляне на натоварването на центровете за данни към периоди с високо производство от вятър и слънце.

По данни на експерта през 2024 г. Европа е ограничила 72 тераватчаса възобновяема енергия, защото мрежите не са успели да я поемат.

Според него обаче и тези решения няма да са достатъчни при продължителни периоди на неблагоприятно време.

Така Европа остава без ясен отговор как да осигури енергия за растящия апетит на центровете за данни, пише БГНЕС.