Как функционира конкуренцията между САЩ и Китай в многополюсен свят

В света на Доналд Тръмп, превръщането на Америка във величие отново означава отчасти завръщане към версия на глобално господство, която Съединените щати упражняваха през втората половина на ХХ век, макар и лишени от многостранни и съюзнически отговорности. Наред с други съображения, това изисква преодоляване на стратегическото предизвикателство, породено от Китай, точно както Съединените щати победиха Съветска Русия в Студената война. И все пак, Китай е значително по-страшна суперсила, отколкото СССР някога е бил. Нещо повече, международната многополярност прави разпределението на силите много по-сложно, отколкото е било по време на биполярната ера на международните отношения или краткотрайния период на еднополярност, пише за TNI Хю Де Сантис, бивш служител от кариерата в Държавния департамент и председател на Катедрата по стратегия за национална сигурност в Националния военен колеж.

Предвид кризата с недвижимите имоти в Китай , застоялите потребителски разходи, свиващата се работна сила и дефлационния спад на потребителските и производствените цени, Доналд Тръмп заложи, че наказателните тарифи от 145 процента ще принудят Китай да се съобрази с търговията. Както обаче показаха търговските преговори в Лондон през юни, Китай не се е сплашил от тактиката на тормоз на Доналд Тръмп. Той не само е отблъснал заплахата от САЩ, но и е повишил залозите на конкуренцията. След като прекрати износа на редкоземни минерали през април, Пекин смътно се съгласи да разреши лицензи за износ в последните търговски преговори.

По обичайния си начин Тръмп приветства лондонските преговори като нова търговска сделка. Но Китай беше победител. Тъй като притежава монопол върху редкоземни минерали, критични за американски индустрии като електроника, енергетика, медицински приложения и отбрана, това принуди президента да намали тарифите до 30 процента. Китай произвежда 80 процента от iPhone-ите, които американците използват, 45 процента от съставките, от които се произвеждат антибиотиците, и повече от 70 процента от електронните превозни средства, 40 процента от които се изнасят. Освен това, Китай е третият по големина притежател на американски дълг и, със своя стартъп  DeepSeek , новатор в технологиите за изкуствен интелект, който заплашва американското превъзходство.

Разбира се, икономическото управление на Китай не е безпогрешно, както показа реакцията му на пандемията от COVID-19. Акцентът на президента Си Дзинпин върху индустриалната политика, регулаторните действия срещу частните компании и ограниченията за селските мигранти са основни пречки пред икономическия растеж.

Въпреки това, Китай остава производствен двигател. Той е световен лидер в 5G оборудването , литиево-йонните батерии, слънчевата енергия и вятърните турбини. Благодарение на инициативата „Един пояс, един път“, той се превърна в източник на помощ за развитие, увеличавайки политическото и икономическото си влияние в Глобалния Юг. Докато президентът Тръмп съсипва университети и научноизследователски програми, Китай засилва инвестициите в технологични иновации.

Китай също предприе безпрецедентно военно натрупване , насочено към доминиране в Индо-Тихоокеанския регион и намаляване на американското военно присъствие в Западната част на Тихия океан. Освен че се гордее с най-големия военноморски флот в света, той разшири ядрения си арсенал, въведе нови стелт самолети и хиперзвукови оръжия, и използва изкуствен интелект, за да засили военните си възможности в космоса.

Предложенията на Конгреса не само ще увеличат военните разходи, за да се справи с инфлацията, но и ще разпределят ресурси за неотложни приоритети, особено в Индо-Тихоокеанския регион.

Това не означава, че Съединените щати и Китай ще упражняват дуопол на глобалната сила или че Китай е предопределен да бъде новият глобален хегемон. Прогнозата, че светът ще се раздели на два непримиримо враждебни блока, е остатък от мисленето от времето на Студената война. Това, което се очерта през последните три десетилетия, е хаотична многополюсност, в която нововъзникващите сили – Индия, Турция, Бразилия, Индонезия – искат глас в разпределението на властта, заедно с Китай и Русия, което е монополизирано от САЩ и техните европейски съюзници.

Стремейки се да отстояват своите политически и икономически интереси, нововъзникващите средни сили се стремят да разрешат напрежението между суперсилите по начини, които засилват влиянието им и запазват стратегическата им автономност. Страните от Югоизточна Азия се стремят да балансират присъствието на Америка в областта на сигурността и търговската си зависимост от Китай. Индия също избягва да се съюзява с Вашингтон или Пекин. Освен недоволството от международния ред, основан на западни правила, конкуриращите се геополитически интереси също възпрепятстват сплотеността в групата БРИКС, която се е разширила от пет на единадесет държави.

В международна среда, която размива разликата между съюзници и противници, подходът с нулев резултат във външните работи е малко вероятно да е в интерес на Съединените щати или Китай. Каквато и структура да се появи от този променящ се пейзаж, ще трябва да отговори на изискванията на нововъзникващите сили за представителство в глобалното управление. Ключът към този процес ще бъде установяването на правила за поведение, които ще запазят мирното разпределение на интересите между всички страни.

Защитата на тесния личен интерес на политиката „Америка на първо място“ , както направи Тръмп, ще насърчи други страни да отхвърлят ограниченията на международното право, международните организации и баланса на силите между народите. Като намалява ролята на Америка в международната сигурност, икономическия напредък и човешките права, президентът допълнително създава вакуум, който ще е от полза за Китай.

Тръмп изглежда гледа на трансформацията в световната политика през призмата на Позлатената епоха, период, белязан от материалистически излишества и едностранчивост във външните работи.