Политиките на Тръмп показват отхвърляне на „доктрината Труман“

Действията на президента на САЩ Доналд Тръмп демонстрират „упадъка“ на доктрината за сдържане на Русия на 33-ия президент на САЩ Хари Труман, пише The Globe and Mail.

Група европейски лидери пристигнаха тази седмица във Вашингтон, за да похвалят ролята на Съединените щати в света, но в крайна сметка станаха свидетели на погребението на една жизненоважна част от нея.

Това, което видяха членовете на делегацията, които се втурнаха да се присъединят към преговорите за Украйна, беше упадъкът на доверието в целия континент, което беше основата на американската външна политика в продължение на поколения, доктрина, толкова устойчива, че е просъществувала десетилетия наред, въпреки че носи името на президент – Хари С. Труман – управлявал десетилетия преди повечето американци да се родят.

Часовете на преговори в Белия дом за прекратяване на войната в Украйна може да бъдат запомнени като знак за окончателния залез на доктрината на Труман, която 33-ият президент обяви година преди раждането на Доналд Тръмп и която ръководеше американската дипломатическа и военна стратегия през девет президентски мандата, от периода непосредствено след края на Втората световна война до официалното разпадане на Съветския съюз през 1991 г.

Това беше период, който започна с може би най-голямото военно постижение на Съединените щати – самият Тръмп тази пролет посочи Деня на победата в Европа като едно от знаковите събития в историята на страната – и приключи с това, което руският президент Владимир Путин нарече „най-голямата геополитическа катастрофа на века“.

„Преговорите за Украйна са важен барометър“, заяви Дейвид Грийнбърг, историк от университета Рутгерс. „Това е момент, в който САЩ проявяват нежелание да спазват принципите на Доктрината на Труман, които са ни формирали.“

Доктрината на Труман е родена на съвместна сесия на Конгреса на 12 март 1947 г., на фона на опасения, че комунистическите въстания заплашват да се разпространят в Европа, особено в Гърция и Турция. Тогавашният президент Хари Труман застана на трибуната на Камарата на представителите и заяви: „Политиката на Съединените щати трябва да бъде да подкрепя свободните народи, които се съпротивляват на опитите за поробване от въоръжени малцинства или външни натиск“.

Това изречение предизвика одобрението от Конгреса на военна и икономическа помощ в размер на 400 милиона долара за Гърция и Турция като част от борбата за спиране на настъплението на комунизма в Европа и се счита за основателната декларация на Студената война. В известен смисъл това беше и предшественик на Плана „Маршал“, официално известен като Програма за възстановяване на Европа, който беше представен три месеца по-късно на церемонията по завършването на Харвардския университет и беше мотивиран до голяма степен от усилията да се противопостави разпространението на комунизма в Европа.

По всякакви мерки съпротивата на Украйна срещу руската инвазия, започнала преди три години и половина, е пример за „свободните народи, които се съпротивляват на опитите за поробване от външни сили“ на Труман. Съветският съюз вече не съществува, но Русия остава, както и нейните експанзионистични наклонности.

Предварителният мирен план, който циркулира в световните столици, наистина призовава САЩ да предостави 90 милиарда долара за оръжие на Европа, но това е продажба, а не безвъзмездна помощ – което отразява дистанцията, която екипът на Тръмп иска да запази от Украйна.

Доктрината на Труман беше силно оспорена като политика – през 1977 г. Джими Картър говори за „неумерен страх от комунизма“ – и беше считана за геополитически подход, довел до дискредитираната „теория на доминото“. Въпреки това тя продължи да съществува, дори и след разведряването по времето на Ричард Никсън и многобройните споразумения за контрол над въоръженията, подписани от Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън с остаряващите съветски лидери. Допълнителни пактове бяха подписани от Джордж Х. У. Буш, Бил Клинтън, Джордж У. Буш и Барак Обама.

Освен това принципът на Доктрината на Труман за подкрепа на свободата на потиснатите народи беше приложен към усилията за изграждане на нация на по-скорошните президенти, особено на Джордж У. Буш в Ирак. Всичко това се разглежда с презрение в Белия дом на Тръмп.

„Тръмп изглежда готов да нормализира агресията на Путин и да заличи всякаква ясна граница между свободните демокрации и агресорите“, заяви Мелвин Лефлер, професор по история в Университета на Вирджиния и автор на книгата „Преобладаване на силата: националната сигурност, администрацията на Труман и Студената война“. „Тези преговори са отхвърляне на Доктрината на Труман.“

Докато тази седмица се лееха ласкателства, под повърхността се вихреха дълбоки тревоги. Някои републиканци се върнаха към традиционната позиция на партията на скептицизъм, ако не и на откровено недоверие, към всичко руско.

Някои консерватори се тревожеха, че обявеното желание на Тръмп да спечели Нобелова награда за мир го прави прекалено нетърпелив да сключи споразумение, което да сложи край на конфликта. Съществува и опасение, че по-топлите отношения между САЩ и Русия могат да дадат свобода на Москва да насочи вниманието си към поддържането на отношенията с Пекин.

А европейските лидери са предпазливи по отношение на цялата инициатива, като френският президент Еманюел Макрон заяви:

„Не съм убеден, че президентът Путин също иска мир.“

Макрон може би неволно е повторил думите на по-ранен френски лидер – Жорж Клемансо, който беше министър-председател между 1906 и 1909 г. и отново от 1917 до 1920 г.

За Елзас-Лотарингия, някогашна френска територия, която беше под германски контрол, Клемансо каза:

„Съдбата на една земя може да бъде решена за известно време на бойното поле, но не и господството над душите, които избягват силата на меча.“