Пет урока, които Европа и САЩ да научат от руските дронове срещу Полша

Има поне пет урока, които Европа и САЩ трябва да извлекат от безпрецедентното решение на Русия да изстреля дронове срещу Полша като част от поредната масивна атака срещу Украйна. Всички те изискват незабавен отговор или преосмисляне.

Първият и най-важен: Никой в бъдеще не трябва да отхвърля като абсурдна идеята, че Русия – която се сражава толкова тежко в Украйна – би се заела с член на НАТО. Тя току-що го направи. Владимир Путин беше кристално ясен от началото на войната, че разширяването на западния алианс с приемането на бившите страни от съветския блок е част от „основната причина“ зад решението му да нападне съседна държава. Освен ако НАТО не се съобрази, той ще продължи да оказва натиск, не защото се страхува от инвазия от Запада, а защото алиансът ограничава сферата на влияние, която той е решен да възстанови за Москва.

Второ, нощната атака подчертава очевидния факт, че Украйна е първата и най-добрата линия на отбрана на Европа.

Замислете се за момент върху идеята, че на Путин в крайна сметка ще бъде позволено да постигне целите си в Украйна, като превземе – или всъщност получи като подарък – всички територии от Одеса на юг до Суми на североизток, като същевременно наложи промяна на режима в Киев, която поставя на власт правителство, благосклонно към Москва, в останалата част от страната отвъд река Днепър. Случаят с Беларус ясно показва, че Путин не се нуждае от окупация на дадена страна, за да разположи там свои ракети, войски и противовъздушна отбрана, нито да насочи политиката ѝ към съседи, които счита за несътрудничещи. Нападения с дронове, изстреляни от много по-близко разстояние – и следователно с по-малко време за реакция от страна на отбраната на НАТО – биха били само едно от дългия списък с инструменти, с които разполага за по-нататъшни усилия за дестабилизация.

Трето, както Филипс О'Брайън, специалист по въздушна мощ и професор по стратегически изследвания в Университета Сейнт Андрюс, Шотландия, написа в публикация в Substack в сряда, зависимостта на НАТО от скъпи самолети и ракети, за да свали само част от над 10-те руски дрона, които пресякоха полското въздушно пространство, показва колко неподготвена остава отбраната на алианса след четири години война в съседство. „Бог да им помага, ако се сблъскат с 600 безпилотни летателни апарата и ракети в една нощ“, както е обичайно за Украйна, написа той.

Четвъртото свързано заключение е, че тази война показа, че Путин не се нуждае от нахлуване в дадена страна, за да я атакува. Това може да стане чрез кибератаки и саботаж или с ракети и дронове, изстреляни в количества, които само преди няколко години биха изглеждали невъзможни. Русия не е длъжна да бъде в съседство с дадена страна, за да я атакува, макар че това значително увеличава наличните опции. Всъщност Русия също не се нуждае от нахлуване, за да тества НАТО и непоколебимостта на клаузата за колективна отбрана от член 5, която ѝ придава смисъл. Това тестване започна с това, което О'Брайън нарече „учебна атака“ на Москва срещу Полша.

Как ще реагират САЩ сега – дали с абсолютен и ясно изразен ангажимент за отбраната на Полша, или с нещо по-малко от това – ще бъде от решаващо значение. Това ще реши дали Путин ще се оттегли – след като е получил отговора си – или ще продължи да проучва, за да намери още слабости, които да изложат и по този начин да унищожат един съюз, който се е оказал хартиен тигър, променяйки геополитическите разчети в цяла Европа. Без значим ангажимент за сигурност от страна на САЩ, Путин ще бъде на път да успее там, където неговите предшественици в Кремъл, чак до Йосиф Сталин, са се провалили: да отдели Вашингтон от Европа и да направи Русия доминиращата военна сила на европейския континент.

Накрая, нощната атака с дронове на Русия срещу една от най-добре въоръжените държави членки на НАТО показва разрушителния ефект от военната неспособност на Европа и липсата на политическа воля от страна на САЩ. Комбинацията от тези фактори позволи на Русия да поеме инициативата в Украйна тази година.

Американският президент Доналд Тръмп и другите съюзници на Киев в Европа и Азия трябваше да засилят икономическия и военния натиск върху Русия, като убедят Кремъл да влезе в преговори, които да доведат до трайно прекратяване на войната. Вместо това, Путин, сигурен в собствените си съюзи с Китай, Иран и Северна Корея, засилва натиска върху Украйна и нейните поддръжници. Надеждата му е, че съюзниците на Киев или ще изоставят Украйна, или ще я убедят да се подчини на военните цели на Путин и на променения баланс на силите в Европа, който ще бъде резултат от това.

Това беше само предупредителен изстрел. Никой от тези крайни резултати не е необходим поради два фактора. Киев разполага с въоръжени сили – и в този момент също така с производствен капацитет за дронове и други критични оръжия – с които никоя европейска държава на запад от него не може да се надява да се съревновава в кратко- и средносрочен план. А Европа – когато е подкрепена от САЩ – все още разполага с повече от достатъчно ресурси, за да помогне на тези сили да спрат Путин в Украйна, в рамките на Украйна. Дронът сега е изцяло в ръцете на НАТО.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria