Защо ликвидирането на "архитекта" Али Лариджани е толкова важно?

Али Лариджани, шефът на иранската сигурност, когото Израел смята за мъртъв и чиято смърт беше потвърдена снощи от Иран, пое кормилото на Иран след смъртта на върховния лидер Али Хаменей и притежаваше повече власт от президента Масуд Пезешкиан, който има по-дипломатичен профил, и дори от наскоро назначения върховен лидер Мохтаба Хаменей, синът на предишния аятолах, пише El Mundo.

Лариджани беше един от архитектите на иранската стратегия за отбрана и ответни удари в текущата война. Въпреки това военната кампания може да продължи въпреки отсъствието му, тъй като режимът се е подготвил да определи до четири нива на наследяване за всеки пост в правителственото и военното командване, за да може командният център да продължи да функционира въпреки така наречените израелски „целеви удари“.

Атаката срещу висши служители на режима съвпадна с засилване на иранската кампания за ответни удари в Персийския залив, с атаки срещу Обединените арабски емирства и Катар. Една от най-интензивните бомбардировки удари посолството на САЩ в Багдад.

„Смъртта на Али Лариджани няма да има оперативно въздействие върху военните действия, но ще тласне иранския режим към по-голяма твърдост и милитаризъм, тъй като той губи една от малкото си фигури, способни да координират политическата, военната и сигурностната стратегия“, отбеляза в социалните си мрежи анализаторът Хамидреза Азизи от SWP Берлин.

Този влиятелен човек беше предан съветник на покойния аятолах, който през последните години беше придобил голяма власт за вземане на решения и представителство на страната си в управлението на външните отношения, както и в структурата на националната сигурност. След войната срещу Израел през юни 2025 г. Хаменей го назначи за шеф на националната сигурност, разширявайки правомощията му да планира военния отговор на евентуални атаки, както и да координира правителствените органи.

Винаги привързан към властта, той заемаше ключови постове, докато не се сдоби с ключа към сигурността на страната. Бил е председател на парламента, кандидат за президент, министър на културата, висш служител в Революционната гвардия и шеф на пропагандата на режима. По време на работата си начело на медиите разшири пропагандната машина на Иран, създавайки до пет телевизионни и шест радиостанции, верни на режима, които използваше за атакуване на опозиционни политици.

Той беше и ключов събеседник в много случаи през кариерата си, сближавайки Техеран с монархиите от Персийския залив и действайки като дипломатически лост за постигане на ядрено споразумение по време на втория мандат на Барак Обама. Известен с прагматизма си, той се опита да изведе Иран от изолацията, като почука на вратите на европейски дипломати, включително и на Хавиер Солана.

На него се приписва и решението да възобнови преговорите със САЩ, за да се опита да съживи ядреното споразумение, малко след като Доналд Тръмп пое президентския пост през 2025 г. Поради това смъртта му би могла да отдалечи Иран от преговорен изход от настоящата война.

Математик и философ по професия, Лариджани и семейството му винаги са заемали властови постове, което им донесе прозвището „Кенеди на Иран“ в списание Time. Баща му беше високопоставен духовник, а тримата му братя се занимаваха с политика: единият беше съветник на покойния Хаменей, друг ръководеше съдебната власт, а най-малкият беше заместник-министър на здравеопазването.

Вчера израелското министерство на отбраната обяви, че го счита за мъртъв, в рамките на вълна от атаки срещу висши длъжностни лица в страната. Би бил убит и командирът на „Басидж“, Голамреза Солеймани, паравоенната милиция на Революционната гвардия и централен стълб на сигурността на режима.

Ако тези смъртни случаи бъдат потвърдени, това ще бъдат най-високопоставените цели, поразени от Израел от атаката на 28 февруари, която предизвика настоящата война и доведе до смъртта на тогавашния върховен лидер Али Хаменей.

„Басидж“ представляват един от основните стълбове на вътрешната сигурност на правителството

и отговарят за контрола на общественото пространство в моменти на голямо вълнение. Те са известни със своите репресивни ударни сили при антиправителствени протести, както и с разгръщането на така наречената „полиция на морала“, която контролира спазването на религиозните норми по улиците. Правозащитни организации са ги обвинявали в тежки злоупотреби в центровете за задържане, включително сексуални посегателства и изтезания.

От началото на войната се наблюдава разгръщане на техните сили в големите градове, за да се ограничи хаосът по улиците. През миналия януари те бяха една от силите, натоварени с потушаването на протестите, предизвикани от икономическата криза. Под ръководството на Лариджани басидж участваха в репресиите срещу протестите, причинявайки повече от 7 000 смъртни случая и още 50 000 арестувани.

Малко след излъчването на израелското съобщение държавната телевизия на Иран публикува бележка, написана от Лариджани, адресирана към погребението на 84-те ирански моряци, загинали при американска атака край бреговете на Шри Ланка. В съобщението, което не споменава израелските твърдения за смъртта му, се посочва, че загубата на моряците „е част от жертвите на тази смела нация“, която „се бори срещу международните потисници“. Изявлението на Лариджани беше ръчно написано писмо, което предизвика още повече спекулации относно състоянието на здравето му, докато Иран накрая потвърди смъртта му.