Готови за война през 2029 г.: Реална ли е руска атака срещу НАТО?

Без да се вижда край на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, натискът върху Германия да реформира отбранителната си промишленост нараства.

Термини като „военна готовност“ са използвани многократно, заедно с призиви германската армия (Бундесвер) да се превърне в конвенционално най-силната армия в Европа, нещо, което допреди няколко години беше почти немислимо, пише Euronews.

Максималистичните искания на Русия във войната ѝ срещу Украйна, съчетани с постепенното оттегляне на подкрепата на САЩ от НАТО, служат като постоянен зов за събуждане за европейците, които все повече са принудени да поемат отговорност за собствената си сигурност.

За да стане способна за отбрана - и следователно способна за война - възможно най-бързо, германското правителство планира да увеличи бюджета за отбрана до почти 153 милиарда евро до 2029 г.

2029 г. често се цитира като отправна точка. Дотогава разходите за отбрана се очаква да достигнат около 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП), а се очаква Бундесверът да е „готов за война“, тъй като потенциална руска атака срещу територията на НАТО може да се случи около това време.

Защо 2029 г.?

Предупреждението, че Русия може да предприеме атака през 2029 г., произтича от доклад на НАТО за съвместна оценка на заплахите от 2023 г., който предполага, че в рамките на три до пет години Русия може да бъде в позиция да води мащабна война.

Проучване на германската обществена телевизия WDR показва, че в оценката са използвани разузнавателни спътници за проследяване на текущите дейности на Русия, включително производство и вербуване, разчитайки изцяло на разузнавателни данни.

През 2023 г. в доклада се заключава, че Русия може да събере армия от 1,5 милиона войници, напълно екипирани, в рамките на пет години - до 2028 г. - и да извърши такава атака, обясни експертът по сигурността професор д-р Карло Масала в скорошен подкаст.

 „През 2024 г. министърът на отбраната Борис Писториус и генералният инспектор на Бундесвера Карстен Бройер направиха доклада публично достояние“, каза Масала, добавяйки, че очевидно не са искали да алармират обществеността, „като говорят директно за 2028 г. през 2024 г.“.

Както Бундесверът, така и Федералната разузнавателна служба (BND) бързо осъзнаха, че е използван по-стар анализ. Корекция обаче не беше направена. Според WDR Министерството на отбраната е решило вътрешно да „формулира изявлението по-внимателно“ в бъдеще и вместо това да използва по-общия термин „до края на десетилетието“.

Съединените щати имат най-голямата армия в света. Това се дължи главно на огромния им бюджет, напредналите технологии и размера на военноморските и военновъздушните им сили. Въпреки че има други страни, които имат повече войници, те са надминати от САЩ с глобалното им влияние и високите им разходи за отбрана.

Досега Германия разчиташе на съществуващото трансатлантическо приятелство и световен ред. В интервю за The Atlantic, д-р Кристиан Фройдинг, началник на щаба на германската армия, заяви, че преди е можел да се свързва с американски служители на отбраната „денем и нощем“, но че обменът сега е „прекъснат, наистина прекъснат“.

За да разбере американските позиции, Фройдинг обясни, че сега разчита на германското посолство във Вашингтон, където „има някой, който се опитва да намери някого в Пентагона“.

От гледна точка на германските експерти по сигурността в Бундесвера, намаляващата подкрепа от САЩ идва в най-неподходящия възможен момент: докато те наблюдават движението на руските войски ден след ден и преценяват дали Путин би рискувал да атакува страна от НАТО преди края на десетилетието, нарастват съмненията дали американски президент би се притекъл на защита на Европа.

Съвсем наскоро посланикът на САЩ в НАТО заяви, че би искал Германия да поеме лидерската роля в НАТО от САЩ в бъдеще. Експертите виждат това като пореден знак, че Вашингтон може да се оттегли от алианса в дългосрочен план.

За да се възпре потенциална руска атака срещу територията на НАТО, Бундесверът трябва да бъде „боеготов“ до 2029 г. Това означава, че силите ще бъдат значително укрепени и модернизирани, както по отношение на личния състав, така и на оборудването.

Бундесверът в момента има между 181 000 и 182 000 активни войници и официално се очаква броят им да нарасне до приблизително 203 000.

За да постигне това, правителството на канцлера Фридрих Мерц въведе отново доброволната военна служба. Младите мъже и жени, родени през 2008 г. или по-късно, получават писмо от Бундесвера, с което ги канят да се регистрират, въпреки че само мъжете са задължени да отговорят.

Въпреки че възстановената военна служба първоначално ще остане доброволна, са определени ясни цели за увеличаване на личния състав на Бундесвера. Ако тази цифра не бъде достигната, Бундестагът може да реши да направи военната служба задължителна.