Путин вярва, че Западът е приключил с Украйна

В началните етапи мирните преговори могат да изглеждат като пинг-понг без бързи резултати. Тази седмица започна сънливо в голф хотел в Маями, докато САЩ се опитваха да стеснят приоритетите на Киев; след това пратеникът на Доналд Тръмп пътува до Кремъл и остана да чака, докато Владимир Путин излезе с нови маневри за отлагане, пише The Times.

Непосредствената цел на САЩ е, фантазийно, коледно примирие, за да спечели време за това, което един ден (мислете за Коледа 2026 г.) може да бъде представено като договорено рамково мирно споразумение, неясно по отношение на детайлите. Целта на Русия е или да кооптира Тръмп през целия този процес, или да бави нещата, докато той загуби интерес – и да обяви завзетите украински земи за родно право на Русия.

Едва тогава, с кирилически документ „Мир в наше време“ в ръка, цялостната стратегия на Путин вероятно ще се разкрие – тройна комбинация, която отива отвъд превръщането на Украйна от модерна държава в подчинена провинция.

Първо, Путин иска да превърне западните гранични райони на Русия в зона на постоянна политическа криза.

Това е най-прекият начин да се възпрепятства разширяването на влиянието на НАТО. Руската намеса в последните избори в Молдова показа посоката, в която се движи. Кампанията за бомбардиране на украински цивилни има за цел не само да подкопае подкрепата за Володимир Зеленски, но и да възпрепятства други съседи да поемат по подобен път.

Второ, Москва иска да спре превъоръжаването на Европа. Дори едно лошо мирно споразумение с Путин ще предизвика негативна реакция на изборите в Запада срещу по-високите разходи за отбрана. Крайнодесните партии в целия континент имитират аргументите на левицата, като твърдят, че военно-промишленият комплекс е поел контрола над европейските политики. Парите, които биха могли да се използват за изграждане на повече затвори, по-добър граничен контрол и създаване на по-ефективни национални здравни системи, се отклоняват, както твърдят тези критици, към ракети за противовъздушна отбрана за неблагодарни и корумпирани чужди сили, за да се защитят от Русия, която се стреми само към мирни съседи. Кремъл трябва само да симулира мирен процес, за да предизвика такава реакция.

Накрая, Путин изглежда убеден, че трябва да използва войната (и обещаното ѝ прекратяване) като начин да предефинира Запада. Безразличието на Тръмп към много европейски проблеми и все по-голямото му фокусиране върху предизвикателствата, породени от Китай, са му помогнали в това. Но вече има нова разделителна линия между Изтока и Запада в рамките на НАТО. Има съюзници, които са най-близо до руската граница и са убедени, че те ще бъдат следващите, след като войната в Украйна бъде обявена за приключена. Страни като Естония, Литва и Латвия, които някога са били част от Съветския съюз, и бивши държави от Варшавския договор като Полша са увеличили разходите си за отбрана и в резултат на това са мишени за руски саботажни мисии и кибератаки.

В западната част на Запада тези проблеми все още изглеждат далечни.

Испания харчи малко повече за отбрана, но ще се бори да достигне 2% от БВП до следващата година. Ирландия е обявена за неутрална, не е член на НАТО, но има ключова роля в защитата на трансатлантическите кабели за данни, които преминават през нейната територия. Нейният бюджет за отбрана е най-малкият в ЕС, едва четвърт от 1% от БВП; тя няма специална разузнавателна агенция и следователно е в лоша позиция да наблюдава руската инфилтрация. И само четири от осемте й военни кораба са в експлоатация. За островна държава, която е задната врата към Европа, това е ужасяващо небрежно.

Много европейски страни имат подобна силна пацифистка традиция в лявото, но са се опитали, като Германия (която иска да създаде най-силната конвенционална армия в ЕС през следващото десетилетие), да се задействат, за да се справят с руската заплаха. Последните проучвания показват, че повечето хора в Германия, Франция и Полша подкрепят въвеждането на някаква форма на задължителна военна служба. Но изчисленията на Путин изглежда са, че разликите в възприемането на заплахата в Европа са толкова големи, че му е достатъчно да говори за мир (докато продължава да воюва в Украйна), за да накара допълнителните ангажименти за отбрана да изглеждат като скъп лукс за западняците. Това ще бъде една от разломните линии на 2026 г., ако Путин постигне целта си: по-богатите западни държави да са готови да продължат да финансират и въоръжават антируска сила въпреки нарастващата съпротива (и скептицизъм по отношение на украинското ръководство) от страна на крайните десни партии и, в някои страни, от широката общественост.

Путин разчита, че ще може да попълни собствените си войски за още една година на бойни действия, но в Запада той усеща само появата на поколение, уморено от социалната несигурност, която съпътства дългите войни. Западът е имал достатъчно, смята той, и търси изход.

Но всъщност разказът не е толкова за умората от състраданието на Запада или финансовата дупка на Киев, колкото за това, че Русия не знае как да спечели войната, която е започнала, и за повтарящите се неуспехи на бойното поле. Путин се опитва да удължи мирния процес по начин, който разкрива различията в Запада, а не собствените му недостатъци. В крайна сметка той иска да изтрие собствената си некомпетентност като военен лидер и да създаде образ на героичен защитник, който е разделил трансатлантическия алианс, притиснал армиите на НАТО в ъгъла и възвърнал руската сфера на интереси.

След края на военните действия в Украйна не можем да допуснем тази изкривена история да остане такава. Замразените руски активи в Белгия и другаде трябва да бъдат размразени и използвани не само за възстановяване на страната, но и за възстановяване на нашата собствена кредибилност.