Защо миротворческите сили няма да помогнат на Украйна?

Миротворческите сили на ООН в Украйна не само няма да успеят да възпрат Русия, но и ще легитимират нейните незаконни териториални завоевания.

От пролетта на 2025 г. западните гаранции за сигурността на Украйна играят важна роля в публичния дебат и политическото планиране относно края на войната в Украйна. В наскоро обявения мирен план и 28-точковия контрапредложение към по-ранно предложение на САЩ, издадено от Обединеното кралство, Франция и Германия, се посочва, че Украйна трябва да получи „надеждни“ или „солидни“ гаранции за сигурност. Тези документи и свързаният с тях публичен дебат отново изведоха на преден план въпроса какво биха могли да означават такива гаранции, пише за TNI д-р Андреас Умланд, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания (SCEEUS) към Шведския институт за международни отношения.

Въпреки че европейските и американските лидери обсъждаха гаранциите за сигурност през цялата 2025 г., конкретните бъдещи ангажименти, мерки и нужди от координация остават неясни. Ако тези въпроси не бъдат изяснени предварително, съществува риск, че обещанията за „гаранции за сигурност“ на хартия няма да бъдат изпълнени. Непоследователното изпълнение на ангажиментите за подкрепа и отбрана не само би било опасно за Украйна, но и би подкопало още повече и без това разклатения европейски ред за сигурност и базираната на правила международна система.

Един от източниците на недоразумения по отношение на гаранциите за сигурност е тяхната асоциация с познатия инструмент на миротворческите сили под егидата на международно споразумение или организация, като ООН. Действително, разполагането на чуждестранни сили на украинска територия може да повиши сигурността на Украйна. В настоящия контекст обаче присъствието на ООН или други неутрални войски би било неправилен вид въоръжена помощ за Киев, дори и след сключването на постоянно примирие.

До 2021 г. разполагането на многонационални войски от трети страни на територията на т.нар. „Народни републики“ Донецк и Луганск можеше да има смисъл за изпълнението на противоречивите Мински споразумения от септември 2014 г. и февруари 2015 г. Днес обаче, след като конфликтът се разшири и засили през последните почти четири години, международните миротворчески сили нямат смисъл. От февруари 2022 г. характерът на руско-украинската война се промени фундаментално, както и условията за присъствието на чуждестранни сили на украинска територия.

Първо, предвид анексирането на украинска територия от Москва, разполагането на сили на ООН или други миротворчески сили за осигуряване на линия на контакт, която не съответства на руско-украинската граница, би било проблематично от етична, политическа и международноправна гледна точка. Въпреки че Русия, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, е длъжна да прилага Хартата на ООН, Москва със сигурност ще използва правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН или на всяка друга преговорна маса, за да защити собствените си национални интереси, а не тези на международната общност.

Във всяко миротворческо споразумение Кремъл би се съгласил само на формат на разполагане,

който защитава или разширява териториалните му придобивки. В резултат на това ООН или всяка друга трета страна, участваща в миротворческа мисия, би помогнала за осигуряване на плодовете на руската агресия. Чрез укрепване на бойните линии миротворческите сили биха участвали в нарушаването от Русия на основни принципи на Устава на ООН, като зачитане на териториалната цялост и националния суверенитет.

Второ, в случай на нова ескалация и възобновяване на руското настъпление в Украйна, едва ли някой би очаквал неутралните войски да са способни или склонни да се сражават срещу една от най-големите конвенционални и ядрени военни сили в света.

Далеч от това да подкопава националната сигурност на САЩ, нарастващата стратегическа автономия на европейските членове на НАТО от Вашингтон служи на интересите както на Европа, така и на Съединените щати.

Въпреки това, готовността и способността да се ограничат движенията на руските сили биха били най-важната задача на хипотетична миротворческа сила в Украйна. Нито Киев, нито Москва биха повярвали, че неутралните сили на ООН или други миротворчески сили биха имали повече от символично значение за успокояване на новото ескалиране на руско-украинския конфликт. Поради това не е ясно каква би била целта на миротворческата мисия.

Трето, силно китайско участие в такава мисия е сериозна възможност, тъй като би повишило статута на всякакви сили на ООН или други многонационални сили в Украйна. За съжаление, от началото на войната в Украйна през февруари 2014 г. Пекин предоставя на Москва дипломатическа, политическа, икономическа и техническа подкрепа. В резултат на това в Киев и западните столици няма доверие, че китайските войски ще се ангажират конструктивно, ще зачитат териториалната цялост и суверенитета на Украйна, ще спазват изцяло международното право и ще подкрепят възможно най-справедливия мир. Вместо това сините каски от Китай биха могли да действат като въоръжена сила на неформалния руско-китайски антизападен алианс на територията на прозападната украинска държава.

На фона на такива усложнения, спорадичните дискусии за ООН или други международни миротворчески сили (излизащи извън рамките на мисията за наблюдение) по бъдещата линия на контакт като инструмент или дори панацея за разрешаване на руско-украинския конфликт са отвличане на вниманието. Интензивният дебат по тази понастоящем неактуална идея би могъл вместо това да удължи театралните преговори на Русия. При днешните условия тази дискусия не допринася за намирането на реалистичен път към устойчиво решение на конфликта и постигането на траен мир.

Основният източник на сигурност за Украйна е и ще продължи да бъде нейните собствени въоръжени сили

– независимо дали войната продължи или скоро приключи. Най-очевидният начин за повишаване на украинската сигурност, както преди, така и след прекратяване на огъня, ще бъде да се засили и разшири военно-промишленото сътрудничество и другото сътрудничество, свързано с устойчивостта, между Украйна и страните членки на Коалицията на желаещите (CoW).

Поддържането или дори разширяването на настоящата подкрепа за Украйна с доставки на оръжие, съвместни предприятия, обмен на разузнавателна информация и бойно обучение в условия на примирие може да изглежда на някои дипломати и политици като нелогично, ненужно или дори провокативно. Въпреки това, жестокостта на руската украинофобия – както показва безмилостното поведение на Москва в Украйна от 2022 г. насам – е и вероятно ще остане висока. Агресията на Москва може да бъде ограничена само от Украйна, въоръжена до зъби, условие, което важи както за време на война, така и за време на мир.

Предоставянето на гаранции за сигурността на Украйна от страна на страните от КоВ ще доведе до голяма степен до продължаване или разширяване на настоящата военна помощ за Киев чрез доставки на оръжие, инвестиции в украинския военно-промишлен комплекс, обмен на разузнавателна информация, бойно обучение, техническо сътрудничество и финансова подкрепа. Страните, които понастоящем подпомагат Украйна и ще предоставят гаранции за сигурността, трябва да превърнат своята военна помощ във военна подкрепа за Украйна в мирно време и могат да обосноват такова преопределяне като мярка, предназначена да възпрепятства Русия от повторна ескалация.

Нито многонационалните миротворци, нито европейската „сила за успокоение”, нито други на пръв поглед иновативни подходи изглеждат в момента реалистични инструменти за прилагане на бъдещи гаранции за сигурност за Украйна. Вместо това, оптималната подкрепа за Украйна преди и след прекратяване на огъня ще бъде до голяма степен сходна.