Празните думи за Украйна предвещават гибел за НАТО

Ние сме обещавали сили, с които не разполагаме, за да наложим прекратяване на огъня, което не съществува, по план, който все още не е изготвен, одобрен от суперсила, която вече не е наш съюзник, за да възпираме противник, който има много по-голяма воля от нас. Освен това, британската отбрана е в отлично състояние.

Това е резултатът от съвместната декларация от тази седмица на Великобритания, Франция и други страни, с която се отправят многонационални сили, които уж ще бъдат разположени в Украйна след прекратяване на огъня. Това се случи, след като Доналд Тръмп повтори желанието си да отнеме Гренландия от Дания, със сила, ако е необходимо. Световният ред се топи по-бързо от арктическия лед и нашите владетели все още не са го осъзнали, пише в коментар за The Times старши сътрудникът в Центъра за анализ на европейските политики Едуард Лукас.

Украйна е два пъти и половина по-голяма от старата Западна Германия, където по време на Студената война Великобритания имаше 50 000 войници, редом с 300 000 американци, плюс 200 000 французи, всички подкрепени с достатъчно резерви и военновъздушна мощ, както и армията на Западна Германия. Дори това се усещаше като слаба страна срещу мощта на Варшавския договор: щеше да ни се наложи да прибегнем до ядрени оръжия в рамките на няколко дни от истинска война.

Сега британската армия разполага най-много с 25 000 боеспособни войници – за да свърши всичко.

Ние се борим да поддържаме дори 1000 от тях разположени като разклонение в Естония. Почти нямаме противовъздушна отбрана за тях, нито за вътрешния фронт. Запасите ни от боеприпаси и резервни части (строго секретна информация тук: просто я потърсете в Google) биха се изчерпали в рамките на няколко дни от истинска война. Нашите изтощени въоръжени сили нямат необходимите ресурси: скучния, но скъп транспорт, инженеринг, поддръжка, строителство и други възможности, необходими за поддържане на ефективността на разположените сили. Нашите съюзници от НАТО са раздразнени от нашето бавене, особено когато е съпроводено с помпозност.

И ако все пак съберем разнородна сила, за да прекараме няколко месеца в Украйна, какви са правилата за действие? Какво ще се случи, ако руски дрон удари нашите войски? Колко души трябва да убие или рани, преди да отвърнем на огъня? Ако е така, срещу кого и с какво? Какво ще се случи, ако украинците се съпротивляват на руска акция? Присъединяваме ли се към тях? Ами ако Русия организира провокация (като фалшивата атака срещу двореца на Владимир Путин) и след това отвърне на удара? Нищо от това не е ясно. Ние трупаме остатъците от доверието ни на огън и подаваме клечките кибрит на Путин.

Това, което може би би могло да проработи, е малка англо-френска сила, подкрепена от убедителна гаранция за сигурност от САЩ. Това беше подходът, който предприехме в Западен Берлин, военно неотбраняем, символично жизненоважен бастион на западната свобода дълбоко в комунистическа Източна Германия. Но това проработи, защото американските президенти от Кенеди до Роналд Рейгън ясно заявиха, че всяко съветско нападение срещу бившата германска столица ще предизвика война. Най-големият актив на НАТО в конфронтацията с военно превъзхождащите сили на Варшавския договор не беше военното му влияние, а доверието му.

Това липсва сега. Въпреки че двама американски пратеници присъстваха на представянето на съвместната декларация в Париж, те говориха само за неясни „протоколи за сигурност“. Няма признаци САЩ да оказват натиск върху Путин да се съгласи с предложеното (и все още неясно) споразумение за прекратяване на огъня, камо ли да поемат какъвто и да е риск, когато става въпрос за прилагането му.

При Тръмп САЩ се превърнаха в хищник, а не в съюзник.

Натискът върху Дания за Гренландия е смъртната присъда за НАТО: за ястребите в Белия дом, отхвърлянето на европейските съюзници и свързаните с тях обвързвания е бонус, а не минус. Без американския мозък в планирането и разузнаването, мускулите (запасите и средствата за подпомагане) и политическата воля за борба, НАТО е празна черупка, като селата, които княз Потьомкин издигна, за да впечатли Екатерина Велика. В този нов свят, в който силният е прав, Тръмп и Путин играят по едни и същи правила. Те няма да спрат, докато някой не ги спре. И двамата се нуждаят от трофеи в чужбина, за да отклонят вниманието от провалите си у дома.

Европейските съюзници в НАТО ще блеят в знак на протест, но никой в ​​момента не е способен да възпре нито Русия, нито САЩ. Прекарахме 35 години в опростяване на отбраната си. Износеното ядрено възпиране на Великобритания е изцяло зависимо от добрата воля на САЩ за редовното обслужване на ракетите Trident, които доставят бойните глави. Тръмп може да прекрати това споразумение с едно щрихване на черния си флумастер. Великобритания не може да има истински конфликт със САЩ, както куче не може да се кара с господаря си.

И все пак това може да е моментът да поставим Путин на заден план. Той току-що загуби поредния си съюзник в лицето на Николас Мадуро; режимът в Техеран се клатушка; хватката му над Кавказ се изплъзва. Една обединена, уверена европейска коалиция би могла да води ефективна политическа война вътре в Русия, работейки върху икономическите, социалните и географските стресови фрактури.