Къде е Ванс: Мълчанието му за Венецуела подклажда президентските мераци на Рубио

Когато президентът Доналд Тръмп обяви на пресконференция в Мар-а-Лаго този месец, че САЩ ще управляват Венецуела в обозримо бъдеще, той беше обграден от членове на висшия си екип, включително Марко Рубио, държавният секретар на САЩ, и Пийт Хесгет, военен секретар на САЩ. Но имаше едно забележително изключение: Джей Ди Ванс.

Гълъбът на външната политика и антиинтервенционистът не се виждаше никъде - вместо това Ванс наблюдаваше акцията чрез защитена видеоконференция, а след края на операцията отлетя към дома си в Синсинати.

В последвалите часове екипът му бързо публикува обяснение. Ванс беше "дълбоко интегриран в процеса и планирането", но имаше опасения, че пристигането на вицепрезидента късно през нощта може да доведе до безполезни спекулации преди тайната акция. Нещо повече, опасенията за сигурност означават, че Тайните служби се опитват да ограничат "съвместното пребиваване на вицепрезидента и президента извън Белия дом".

Това обаче не беше достатъчно, за да заглуши скептиците. Във Вашингтон започнаха да се задават въпроси - дали Ванс тактически се е покрил поради лични притеснения или от желание да види как базата на MAGA реагира на дръзката игра на Тръмп? Къде се вписва в това потенциалният му кандидат за вицепрезидент през 2028 г. Рубио, който получава похвали от републиканците за водещата си роля в надзора на операцията?

На въпроса дали "забележителното отсъствие" на Ванс отразява "неговата антиинтервенционистка идеология или политически изчисления" тази седмица, Каролайн Ливит, прессекретарят на Тръмп, бързо отхвърли подобни приказки като фалшиви новини. Но това отричане не беше достатъчно, за да спре Ванс да се изправи пред подобен ред въпроси в интервю за Fox News. Запитан за потенциална борба за власт между него и Рубио, той каза: "Изобщо не се чувствам така."

Подобно на мнозина в кабинета на Тръмп, Ванс е на политическо пътешествие - от човек, който никога не е бил поддръжник Тръмп, до един от най-лоялните му пехотинци. 41-годишният републиканец е останал до голяма степен последователен във външната политика.

Той отдавна се противопоставя на американските военни интервенции, което може да се проследи до собствения му опит като военен журналист в Ирак през 2005 г. Той отива там, пълен с надеждата, че САЩ могат да донесат свобода на страната, само за да каже по-късно, че е "направил грешката да подкрепи войната в Ирак", тъй като обещанията никога не са били изпълнени и мисията е била дестабилизираща.

Оттогава той е откровен по отношение на Украйна и казва, че Европа трябва сама да се грижи за себе си. В изтекъл чат в Signal миналата година (относно ударите в Червено море), Ванс се оплака на колегите си: "Просто мразя, че отново трябва да спасявам Европа".

Относно Венецуела обаче Ванс е по-нюансиран. Преди това той описа използването на американските военни за удари по лодки, за които се твърди, че превозват наркотици, като най-доброто използване на войските - за справяне с войната срещу наркотиците.

Някои в света на MAGA обаче смятат, че смяната на режима може да е твърде далеч. Публично Ванс подкрепи хода, когато бе попитан за него. И все пак основният му публичен фокус е вътрешният дневен ред. Той повтори твърдения на брифинг тази седмица, че агентът на ICE, който уби Рене Никол Гуд, е действал в "самозащита".

Междувременно Рубио е начело на атаката относно Венецуела и по-широката мисия на Тръмп "Америка на първо място".

"Те се занимават с различни неща", каза представител на MAGA, който омаловажи евентуалното разделение, добавяйки: "Ванс говори за измама - той не се прикрива умишлено."

Тази седмица обаче вицепрезидентът на САЩ обсъди външната политика на среща с Дейвид Лами, вицепремиера на Обединеното кралство, относно Украйна, Венецуела и Гренландия.

Но докато базата на MAGA чака да види как ще се развие играта на Тръмп за Венецуела - решителен ход, който води до петрол за САЩ, или дълга сложна смяна на режима, която включва бойни действия на място - позиционирането на Ванс може да се окаже полезно за базата, когато става въпрос за вероятен наклон за номинацията през 2028 г.

Но по пътя натам, може ли да се сблъска с конкуренция от Рубио?

Рубио вече казвал, че няма да се кандидатира за президент, ако Ванс го направи. Но това не е спряло други да предполагат, че той би бил страхотен държавен глава. 

Лора Лумър, подрръжник на Тръмп, е еуфорична в похвалите си за Рубио, описвайки го наскоро като "Най-великия държавен секретар". Тя говори за масовите медии, планирайки поредица от статии за "най-популярния член на кабинета". Този месец тя написа: "Марко Рубио някой ден ще стане президент."

Някои поддръжници на Ванс смятат, че има опит да се подкопае кандидатурата му – и вярват, че старата гвардия на републиканците би предпочела Рубио (който поне веднъж беше видян да поддържа традиционни републикански възгледи) да поеме властта.

Много от тези, които хвалят Рубио, са произраелски настроени - и тук Ванс е привлечен към критики през последните месеци заради приятелството си с Тъкър Карлсън. Карлсън раздели Републиканската партия с решението си да интервюира Ник Фуентес, който многократно е хвалил Хитлер.

"Хваленето на Марко като кандидат за президент е начин да се постави Ванс на мястото му", каза представител на MAGA. "Много от хората, които го правят, са подозрителни към Ванс и смятат, че е изолационист или твърде близък до хората в партията, които си затварят очите за антисемитизма."

И все пак засега Ванс изглежда е начело с електората си. Когато на конгреса AmericaFest на Turning Point USA миналия месец беше проведена анкета за наследника на Тръмп, той си осигури 84,2% от гласовете на присъстващите. Рубио се класира втори с около пет процента.

Ето защо надпреварата до 2028 г. все още е за Ванс.

Анализът е на Кейти Болс - коренспондент от Вашингтон за The Times.