Мохамед Халаф за Иран: От "протести за хляб“ към криза на държавния модел

Информирани американски, израелски и арабски източници съобщиха на Axios, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е решил да отложи решението за военен удар срещу Иран в момент, когато Белият дом провежда интензивни вътрешни и консултации със съюзници относно времето на евентуална операция и възможността тя да дестабилизира иранския режим. Това съобщи за Dnes.bg Мохамед Халаф, журналист, хоноруван преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, автор на книгите „Фауда. Колапсът на Близкия изток“ (2019), „Неподчинение. Ислямът и реформаторите“ (2024).

Axios разкри, че Тръмп е предвидил преки преговори с Хаменей в замяна на това да не сваля режима. Военният вариант все още е силно застъпен, но настоящата пауза отразява състоянието на несигурност в американската администрация и сред съюзниците относно рисковете от всеки удар, който може да накаже Техеран, но в замяна може да привлече широк регионален отзвук.

Докато Тръмп обмисля дипломатически пътища, Съединените щати започнаха полеви стъпки, включително евакуиране на част от войските си от базите в Близкия изток и изпращане на допълнителни военни подкрепления в региона, включително самолетоносача USS Abraham Lincoln и неговата бойна група. Източник от САЩ потвърди, че удар „не е неизбежен“, но „всички знаят, че президентът държи пръста си на копчето“. Халаф говори в интервю пред Dnes,bg за безпрецедентния протест в Иран, възможните сценарии на развитие на събитията между вътрешния бунт и външния натиск. 

- Какво се случва в момента в Иран, какъв е протестът социален, икономически или под натиск отвън? 

- От края на декември 2025 г. насам Иран се движи в опасна посока и не е достатъчно да го опишем като „протести за препитание“. Сегашната вълна от протести прилича по-скоро на сериозен тест за бъдещето на политическата система, не само защото улиците са пълни, но и защото правилата на самата игра са дълбоко променени. Когато очакваната възвръщаемост на играчите на вътрешната арена (власт, протестиращи, колебаещи се елити, репресивен апарат и корупция) се променя, конфликтът се измества от дебат за цените към залозите на целия държавен модел.

Това не е първият протест, а поредният в Иран в последните години. Първите бяха през 2009 година срещу фалшифицирането на президентските избори. Те бяха широкомащабни и организирани от реформаторското зеленото движение, на което лидер беше Хюсеин Мусауи. 2022 година двигателят на протестите бяха жените и те се състояха заради убийството на Махса Амини, момичето което не беше поставила правилно забрадката. Тези протести бяха с репресии, има различни данни относно жертвите, които според различни източници бяха хиляди. Сега сме пред нови протести, но този път заради икономическото положение. 

На 28 декември протестите започнаха със стачка на търговците на базара в Техеран заради влошаването на обменния курс на валутата и покупателната способност, след което се разширяват и издигат политически лозунги срещу властите на Ислямската република, която съществува от 1979 г.

Протестите бяха подхранени от спада на иранския риал до 1,064 млн. за щатски долар, което представлява спад от 56% само за шест месеца.

Този рязък спад в стойността на валутата доведе до нарастваща инфлация, като цените на хранителните продукти се повишиха средно със 72% в сравнение с миналата година.

Иран е една от най-санкционираните държави в света. Множество международни ограничения затрудняват достъпа на Техеран до световните финансови пазари и замразяват чуждестранните му активи на фона на нарастващия икономически натиск, след като през септември ООН отново наложи санкции на Иран заради ядрената му програма.

Нарастващата зависимост на страната от вноса изостря ситуацията и подхранва инфлацията. Два дни след началото на протестите на пазарите към тях се присъединиха и университетски студенти в столицата Техеран, които започнаха да се разпространяват и в други ирански градове, като до Нова година обхванаха 17 от 31 провинции. Реакцията на иранските власти на протестите се характеризираше с постепенен етап, който съчетаваше спокойна политическа реторика със засилена ескалация на сигурността, отразяваща развитието на събитията на място и разширяването на географския им обхват.

В първите дни президентът Масуд Пазешкян направи изявления, с които се опита да овладее народния гняв, признавайки, че има реален икономически натиск, пред който са изправени гражданите, особено повишаването на цените и намаляването на покупателната способност. Той подчерта, че правителството носи отговорност за справяне с условията на живот, и призова за мирно изразяване на исканията, като същевременно предупреди да не се допуска хаос или нарушаване на функционирането на обществените съоръжения.

Въпреки това, когато протестите се разшириха географски и се разпространиха от търговските пазари в Техеран към други градове, тонът на държавата започна да се променя към предупреждение срещу „саботьори“ и „бунтовници“ и се появиха обвинения за партии, които се опитват да се възползват от народните движения.

В същото време службите за сигурност започнаха да разпръскват демонстрациите, което показва, че управлението на проблема е преминало от социално-политически характер към характер, свързан със сигурността.

С навлизането на протестите в третата им седмица властите засилиха мерките си, като ограничиха комуникациите и спряха широкомащабно интернет - мярка, която се повтаряше и при предишни кризи и която имаше за цел да ограничи координацията на протестите и да предотврати разпространението на видеоклипове и информация от улицата, но засили критиките по отношение на правата на човека и задълбочи напрежението.

В понеделник иранският министър на външните работи Абас Аракчи заяви, че връщането на интернет в страната е свързано с оценки на сигурността, потвърждаващи „проникването на въоръжени терористични групи“ в редиците на протестиращите, за да отклонят шествията от първоначалния им път, по негови думи.

Иранските власти призоваха за контрадемонстрации в подкрепа на държавата в цялата страна.

- Колко души са били убити?

- Все още няма пълен официален списък на загиналите при протестите, но правителственият разказ се фокусира върху смъртта на полицаи и служители на силите за сигурност, свързвайки това с онова, което описва като „насилствен развой на протестите“. Според полуофициалната информационна агенция Tasnim властите в Иран все още не са оповестили броя на загиналите.

Междувременно базираната в САЩ независима иранска информационна агенция „Активисти за човешки права“ (HRANA) съобщи, че най-малко 538 души са били убити по време на протестите.

По данни от неделя 490 протестиращи и 48 служители на силите за сигурност са били убити по време на протестите.

Във връзка с протестите в цялата страна са арестувани повече от 10 600 протестиращи.

Предвид спирането на интернет в страната и липсата на видеоматериали, нито други страни, нито ООН успяха да потвърдят тези данни, на фона на призива на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш към иранските власти да се въздържат от използването на ненужна или непропорционална сила срещу протестиращите

Значението на протестите се крие във факта, че те са инициирани от т.нар. „хора от базара“ - влиятелна сила в политическите промени в цялата иранска история, която се смята за лоялна към режима и чиято подкрепа за духовенството се смята, че е допринесла за успеха на Ислямската революция от 1979 г.

- Защо сегашните протести в Иран са безпрецедентни?

- На протестите предимно са момичета и момчета от поколението Z, които не са съгласни с политиката на властта  във вътрешен и външен аспект. И това се вижда в лозунгите и исканията и т.н.  Има и новости, които определят заплахата за съществуване на режима в Иран. 

Първото е, че на тези протести започна да се говори за промяна на политическата система и отхвърляне на религиозния характер на управление. Това показва, че режимът загубва религиозната легитимност, която се опираше върху нея последните 47 години. 

Второ, режимът загуби политическата легитимност, защото протестиращите носеха лозунги, които отхвърлят политическата система и призовават наследника на шаха Реза Пахлаули, който живее в САЩ от 47 години. 

По време на настоящите демонстрации влиятелни личности - някои от които, като живеещия в изгнание Реза Пахлави, син на сваления през 1979 г. шах на страната - се опитват да направляват или ръководят митингите от разстояние. Това отчасти може да обясни защо те продължават по-дълго.

Всяка проява на подкрепа за Пахлави не означава обаче непременно желание за връщане на монархията, а по-скоро израз на отчаяние да се намери някаква алтернатива на религиозното управление, особено при липсата на изявени светски опозиционери в страната.

За първи път се случва да имаме и нападение срещу религиозните обекти - джамии бяха запалени и изгорени. Нападнати бяха и сгради, централи, офиси на Революционната гвардия на Иран. Започнаха да използват по-смели нападения от преди срещу  службите за сигурност и полицията, които бяха пуснати от властта да потушава този протест. 

Все още обаче няма критична маса, която да предизвика разцепления и дезертьорство. И това е, защото режимът започна да използва прекомерна сила. Има данни, които идват от иранска организация за защита на човешките права в САЩ, че около 6000 са убитите. Има и хиляди, които са арестувани. 

- Коя обаче е най- ярката проява в тези процеси ?

- Според мен първото, което е в центъра на тази буря е институцията, която е била гръбнакът на режима: самата религиозна институция. В семинарите, особено в Кум и Машхад, се появиха важни гласове, които критикуват тиранията на режима и го предупреждават да не превръща религията в инструмент за репресии. Легитимната структура на режима започна да се разпада отвътре, тъй като „Велаят-е факих” се превърна от духовен и политически авторитет във върховен командир на армия от корумпирани институции за сигурност и икономика.

Второ и не по малко важно е новото поколение, израснало по времето на Ислямската република, проникнато от дигиталния свят и контактите с външния свят, вече не приема традиционната реторика или абсолютните референции. Те оспорват патриархалния авторитет на режима и искат модерна държава, която да зачита тяхното достойнство и свобода, а не теократична догма, която замразява страната в миналото. Тази смяна на поколенията е най-опасното нещо, пред което е изправен режимът, защото отрязва пътя на обновлението отвътре и го тласка към по-нататъшна радикализация и изолация, ускорявайки неговия край.

- Вие споменахте Реза Пахлави, Тръмп заяви, че му е много симпатичен, но не вижда как ще оправи положението в Иран, има ли пропукване в управляващите? 

- По отношение на наследника на монархията президентът Тръмп заяви, че лидерът на иранската опозиция Реза Пахлави „изглежда много приятен“, но изрази скептицизъм по отношение на способността на Пахлави да мобилизира подкрепа в Иран и в крайна сметка да вземе властта. Вижте, в  Иран има хибрид от различни центрове на власт, на върха е институцията на върховния лидер Хаменей, който е с абсолютна власт. Той има последна дума във всички решения на различните институции . Той разполага с милиарди долари, които сам разпределя. Той има решаваща дума във всички процеси, които се случват в правителството и самата система на управление. В страната има националната армия, която е национална и традициона, по конституция тя няма право да се занимава с политиката. Нейната задача не е различна от другите  национални армии в света, а именно  да охранява границите и да запазва суверенитета на държавата. 

Паралелно с армията е Революционната гвардия, която е създадена по времето на революцията през 1979 година. Нейната задача е да защитава революцията, но постепенно с годините  тя се превърна в държава в държавата. Революционната гвардия има паралелни институции - военни части, служби за сигурност, разузнавателни агенции, вътрешно и външно разузнаване, тя ръководи атомната програма, производството на ракети.Тя управлява важни сектори в икономиката и индустрията и широки мрежи навсякъде в държавните институции. Към нея има още две от най -важните структури - бригада Ал-Кудс, която отговаря за външните операции, и Басидж (Басиджи). Тази организация е специализирана да потушава протести, които заплашват устоите на  режима. В продължение  на десетилетия аятолах Хаменей използва тази организация да упражнява варварски методи при сблъсъците с протестиращите. Това са доста агресивни момчета, зверове, стрелят в очите на протестиращите, стрелба отзад в главата. Има и правителството, което е със слаби функции. Има парламент. До този момент няма нито една пукнатина в тези институции.

Самият президент Масуд Пезешкиян в началото на тези протести каза пред парламента, че когато народът е гладен, не може той да се управлява. Каза още, че не може да обвини за случващото се Израел и САЩ. Това ни се случва, защото лошо управляваме държавата и нямаме комуникацията с нашето общество и това трябва да се промени, заяви президентът. Той призова министърът на вътрешните работи да излезе на улицата да преговаря и чуе протестиращите какви искания имат. Един от депутатите му отговори -раздавайте пари. Президентът контрира - кажете ми като искате да раздадем пари откъде да ги взема, защото няма пари в държавата. 

Два дни по-късно президентът беше атакуван от различни центрове на властта за тези думи. Той побърза да промени реториката  и започна да обвинява САЩ и Израел, че те  предизвикват тези протести с цел да създаде хаос в страната. 

- Каква е последната цел на президента Тръмп? Наследникът на монархията да поема преходния период ?

- Колкото до Реза Пахлави президентът Тръмп каза първоначално, че няма да се срещне с него. После започва да го хвали, но той няма намерение, нито вярва че той е способен за тази роля. Не забравяйте, че Тръмп не иска лидерката на опозицията във Венецуела, лауреат на нобеловата награда да поема властта в Каракас ,защото той е дълбоко убеден,че тя не можа да управлява тази държава. А Иран е още е по сложна държава.     

И това е логично - 47 години Пахлави живее в САЩ и не познава хората в Иран. Освен това иранската опозиция е разделена на съперничещи си групи и идеологически фракции - включително привърженици на Пахлави - и изглежда има слабо организирано присъствие в Ислямската република.

Следователно Тръмп няма намерение да сваля режима на аятолах Хаменей. Той иска промяна в политическото поведение на режима и промени, които да не застрашават устоите на държавността. В другия случай свалянето на режима ще доведе разпад на държавността, граждански сблъсъци на етнически и сектантски основа. САЩ все още страдат от травмата Ирак и Афганистан и за това нямат никакво намерение да повтарят тези проекти в други страни“ . 

Страните от региона и съседи на Иран не желаят военна намеса независимо дали решителна или ограничена. Защото ще дойдат милионите бежанци и нито  ЕС, нито Тръмп, нито Турция, нито Ирак искат да преживяват отново този шок. Тръмп възприема политики на сила, той е упорит човек, който се стреми да постигне това, което иска, и не е непостоянен, а иска да принуди иранското ръководство да му даде желаното. 

Това, което Тръмп иска, е иранският режим да не бъде враждебен на Съединените щати, както е от началото на Ислямската революция досега. Иран е враждебна държава към всички съюзници на Америка и се бърка в държавите от Персийския залив. Второто нещо е да превърне Иран в съюзник на САЩ, а третото нещо е икономическото сътрудничество."

- Какво иска Тръмп по конкретно от иранския режим?

- Промяна на политическото поведение в страната и да прекрати агресивната си политиката спрямо различни държави в региона. Нула обогатяване на уран, защото това представлява голяма заплаха и ще доведа другите страни в региона да имат атомно оръжие. Иран да предоставят скритите на посочената държава гарант 460 кг обогатен уран на 60%, количество, което е достатъчно за производството на 10 атомни бомби. Като има много малко време да стигне до 90% обогатяване.

Прекратяване на  програмата на производството на балистичните ракети с обсег до 2000 километра. Иран ги произвежда и ги използва. САЩ и ЕС искат ракетите да бъдат с обсег от 500 километра, а Иран не е съгласен.

Иран  да прекрати финансирането на тероризма и да спре въоръжаването на проксита в различни държави - в Ирак има Хашд Шааби (Народна мобилизация - 200 000 въоръжени групи и бяха в основата гражданската война. Хизбула е държава в държавата. В Ливан отказаха да се разоръжават и заплашиха с гражданска война. Хутите в Йемен, целият свят беше свидетел на блокирането  на световното морското плаване и търговията в Червено море през двете години война в Газа .

- Каква е разликата межди този и предишните протести в Иран през тези четири десетилетия и какви какви са били последиците? 

- Протестът ще успее, когато има критична маса от иранския народ, която да е способна да предизвика разцепление, което засега не се случва. Когато сравним настоящото движение с предишни големи протести, става ясна общата разрушителна сила на тази вълна:

• Протестите през 2017-2018 г. (семената на икономическото недоволство): Протестите бяха предизвикани от повишаването на цените, съсредоточени върху работническата класа, липсваше лидерство. Потушени в рамките на две седмици.
• Ноември 2019 г. (кърваво потушаване на протестите): Силите за сигурност убиха над 1500 души. Пълното спиране на интернет изолира страната от света.
• След убийството на Махса Амини в полицейски участък опозицията достигна 81%, но слабото участие на работническата класа и липсата на лидерство я превърнаха по-скоро в социална, отколкото в политическа революция.

Сегашните протести съчетават елементи от всички предишни вълни и са обединени от икономическите трудности, които засегнаха всички слоеве на обществото.

Има пет критични характеристики, които подкрепят възможността за революционна трансформация. Сравнението на настоящото движение с Ислямската революция в Иран от 1979 г. показва както силните страни, така и ограниченията:

Точката, от която няма връщане назад, се дължи на икономическите трудности.

При цени на хранителните продукти, надхвърлящи 72%, хората са в криза на оцеляването. Мнозина вече не могат да си позволят да купуват храна или гориво, което ги поставя на ръба на „няма какво да губят“.

Широко географско разпространение и координация чрез социалните медии.

Протестите обхванаха всички 31 провинции. Етническите малцинства, включително белудите, се координират за „смяна на режима“. Незабавните публикации в X и Instagram засилват убеждението на обществото, че промяната е възможна.

Възпроизвеждане на многопоколенческия и многокласов съюз.

Студенти, работници, учители, медицински сестри и търговци се събират на сцена, която пресъздава междукласовия съюз, характерен за революцията от 1979 г.

Разполагането на Революционната гвардия и въпросът за властта.

Първоначално сдържаността на Революционната гвардия предполагаше подобие на „неутралитета“ на армията от 1979 г. От 8 януари обаче гвардията масово разгръща сухопътните си сили, с което дава знак, че режимът разглежда протестите като екзистенциална заплаха. Въпреки това широкомащабните репресии не успяват да потушат демонстрациите.

Какви са структурните разлики от революцията през 1979 г.?

Въпреки че обстоятелствата са сходни в много отношения, четири основни разлики характеризират настоящата сцена.

Първата е липсата на единно ръководство. През 1979 г. аятолах Хомейни беше харизматичен лидер. Днес, въпреки популярността на Реза Пахлави, за която свидетелстват широко разпространените скандирания „Джавид Шах“ от милиони хора в отговор на призивите му между 8 и 11 януари, опозицията остава фрагментирана.

Втората е слабата финансова база. Не съществува организиран канал за финансиране, който да подпомага издръжката на стачкуващите, както това са правили в миналото търговците на базара.

Третата е характера на властта. КСИР контролира основната част от държавния апарат.

Иран е изправен пред най-сериозната си криза от 1979 г. насам. Въпреки насилието срещу протестиращите, те не са намалели. Иранските граждани показаха голяма смелост, връщайки се на улиците, знаейки добре, че са изправени пред бойни куршуми и риск от смърт.

Режимът очевидно е избрал сценарий „В“: Репресии с железен юмрук. Този път обаче значително увеличава вероятността от външна намеса. Изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп бележи качествена промяна в подхода на САЩ. Състоянието на бойна готовност в израелската армия, обявените военни движения на САЩ и международното хуманитарно възмущение предполагат, че намесата е преминала отвъд теоретичната възможност към етапа на практическото планиране.

Характеристиките на смяната на режима започнаха да изкристализират. Милиони иранци решиха да отхвърлят легитимността на настоящия режим. Времето и формата на трансформацията зависят от момента на сближаване на вътрешния и външния натиск, а чакането може да не е дълго.

Иранският народ се изказа. Остава въпросът дали режимът ще се вслуша, дали вътрешните сили ще дадат тласък на трансформацията, или ще се наложи външна намеса, за да се предотврати ново клане. Следващите дни и седмици вероятно ще разкрият отговорите.