Тежки думи за Макрон: Дете, довело нарцисизма до патологично ниво

Президентът на Франция Еманюел Макрон се е обградил с "момчешка група" от подчинени, според авторите на нова книга, в която се твърди, че е склонен да взема прибързани решения поради "нарцисизъм и депресия".

"Малко прилича на кралски двор", казва Никола Доменах, който е съавтор на "Нерон в Елисей" заедно с Морис Сафран, цитиран от The Times.

Двамата са водещи политически коментатори за Challenges - уважавано бизнес списание. Те познават Макрон повече от десетилетие и първоначално ентусиазирано подкрепят неговите благоприятни за бизнеса реформи. Но изненадващият ход на президента да свика предсрочни парламентарни избори през 2024 г. го остави в неудобно положение и смая както съюзниците, така и опонентите му.

"Лудостта на разпускането на парламента замърси цяла Франция", според книгата. В нея се признават икономическите постижения на Макрон по време на първия му президентски мандат, но се казва, че оттогава той е "хвърлил страната в рязък спад".

"Той показва нарцистичен отказ да се вслушва в съвети, приема признаването на грешки като признак на слабост и иска сам да взема всяко решение. Мисли си, че знае по-добре от всеки друг, сякаш е безпогрешен, като папата“, казва Доменах.

Сафран добавя: "Другите президенти слушат съветниците си, но Макрон иска да прави всичко сам."

Книгата цитира Ален Минк, бивш съветник на президента, според който Макрон показва всички клинични признаци на депресия. По думите му, когато един интелигентен човек взема глупави решения, това не се дължи на загуба на интелигентността му, а на психологически проблем.“

75-годишният Доменах, съосновател на първоначално лявото новинарско списание Marianne, и 71-годишният Сафран, бивш председател на списанието, са поредните ветерани коментатори, които се отказват от президент, на когото първоначално са се възхищавали.

Книгата им е подложена на критики от поддръжниците на Макрон като враждебна карикатура от вътрешни лица от левия естаблишмънт, огорчени от предателството на президента на ранната вяра, която са му възлагали.

Авторите обвиняват Макрон, че е позволил на мачо културата да преобладава в Елисейския дворец.

"Около него има мъжествен кръг, съставен единствено от мъже, с които се разбира. Не са хомосексуални, а мъже, които обичат компанията си и пият заедно червено вино, особено Бордо", твърди Доменах. "Една от политическите цели на Макрон беше да защитава жените от сексуални посегателства, но какво направи той? Той се появи по телевизията и каза, че Жерар Депардийо, който беше обвинен в сексуално посегателство, е гордостта на Франция."

Книгата обвинява Макрон, че се е отнасял лошо с жените министри, особено с Елизабет Борн, една от седемте му министър-председателки, откакто беше избран за първи път през 2017 г. Той я помоли да подаде оставка през 2024 г.

На въпроса как предполагаемата култура от вътрешния кръг на Макрон се съчетава с брака му с Брижит, която е с 24 години по-възрастна от него, Доменах казва:

"Тя не играе политическа роля и е едновременно негова съпруга и негова заместваща майка. Повечето други френски политици са обсебени от завоеванията и това включва завладяване на жени, но Макрон изглежда не се притеснява от това."

Франсоа Оланд, социалистическият предшественик на Макрон, който го доведе в кабинета, е цитиран многократно в книгата, описвайки президента като "дете, което се преструва... което е довело нарцисизма до патологично ниво".

Оценката на Оланд може да не е безпристрастна. Той така и не прости на Макрон, че напусна поста си министър на икономиката през 2016 г., за да започне собствена президентска кампания.

Доменах и Сафран казват, че са написали книгата, за да предупредят Макрон да направи път за наследник от центристкия си лагер, за да противодейства на привидно неумолимия възход на популистката партия "Национален митинг" на Марин льо Пен.

В момента тя е лишена от правото да се кандидатира за длъжност поради осъждане за корупция, но нейният протеже, Джордан Бардела, води в анкетите за следващите президентски избори през 2027 г. Макрон не може да се кандидатира заради ограничението от два мандата във Франция.

Носеха се слухове, че Макрон е претърпял "бърнаут" около времето на преизбирането си през 2022 г. Две години по-късно "Националният митинг" спечели повече места от всяка друга френска партия на европейските избори, което доведе до неразумното решение на Макрон да свика предсрочни парламентарни избори.

Вместо да спечели абсолютното мнозинство, на което се надяваше, партията му загуби места в полза на партията на Марин льо Пен и ляв алианс, което на практика направи Франция неуправляема с поредица от краткотрайни малцинствени правителства.

"Макрон беше убеден, че французите ще се обединят около него, но всички освен него знаеха, че няма да го направят", отбелязва Доменах. "Той загуби всякакъв авторитет във Франция и в международен план, превърна се в нещо като шегаджия. Когато Доналд Тръмп ни се смее, е непоносимо за тези от нас, които имат определена представа какво трябва да бъде мястото на Франция в света. Той продължава да сваля всеки, който би могъл да поеме властта, но това, което трябва да прави, е да се държи по-ниско, за да позволи на някой друг да се издигне. Все още имаме една година и вярвам, че е възможно."

Шарл Консини, десен политически коментатор и адвокат, каза:

"Повечето от написаното в тази книга е точно, но идва твърде късно. Наследството на Макрон ще бъде купчина руини, несигурност и дългове."

От офиса на Макрон не отговориха на искането за коментар по твърденията на авторите.