Страните от Меркосур произвеждат 66 пъти повече соя и три пъти повече царевица от ЕС

Днешният ден в Страсбург преминава под знака на мащабни протести на земеделски производители от цяла Европа. Основната цел на недоволството е планираното търговско споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур. Това коментира от Страсбург Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова. 

Основната критика на протестиращите е, че европейското земеделие е жертвано заради интересите на индустрията. Докато индустрията очаква нови пазари, земеделците виждат заплаха за самото си съществуване, коментира Проданов.

„Ползите безспорно са за индустрията, която не е свързана със земеделие. Говорим за производството на автомобили, за химическа индустрия – неща, които Европа естествено изнася за Южна Америка.“

ЕС се е превърнал в „остров на зелено производство“, който обаче губи своята конкурентоспособност на глобалния пазар заради високите екологични стандарти и липсата на реципрочност, добави Проданов. Войната в Украйна и геополитическата ситуация упражняват допълнителен натиск върху земеделците. 

„Производството в Южна Америка със сигурност не е на екологичното ниво на Европейския съюз. Контролът, за който се декларира, че ще се осъществява по границите – ние му нямаме никакво доверие. Видяхме какво се случи със защитните механизми при вноса от Украйна.“

Българските фермери предупреждават, че капацитетът на южноамериканските държави е несравним с този в Европа. Страните от Меркосур произвеждат 66 пъти повече соя и три пъти повече царевица от ЕС, а само Аржентина произвежда повече пшеница от Украйна.

Конкуренцията вече се усеща остро на традиционните за България пазари. Аржентинският износ, който е нараснал със 7-8 милиона тона пшеница през последната година, е успял да измести българската продукция от ключови дестинации в Северна Африка.

„Аржентина ни измести от Северна Африка... Тези 7-8 млн. тона се съсредоточиха в основните ни пазари Мароко, Алжир, Тунис и ни изместиха оттам. Сега сме пренасочени по-към Изтока и Азия, но всяка година е различна“, каза Проданов.

Допълнителен удар върху сектора нанася въвеждането на въглеродните такси (CBAM) от началото на 2026 г., които пряко оскъпяват производството.

„CBAM таксите ще повишат цената на торовете за земеделието в Европа с около 150-200 евро на тон, което е безумно на фона на вече повишените разходи. Това още повече ще ни направи неконкурентоспособни.“

Земеделците са категорични, че секторът може да функционира и без субсидии, стига да му бъде осигурена подходяща пазарна среда. Те обвиняват Европейската комисия в „бързане“ да се подпише сделката под геополитически натиск от страна на САЩ, Китай и Русия, коментира Проданов.

Земеделците в цяла Европа настояват за преосмисляне на главата за земеделие в сделката, обединяване на всички средства във финансовата рамка след 2027 г. и облекчение за CBAM таксите, добави Проданов.

Проблемите в България се задълбочават и от липсата на политическа стабилност и реформи в сектор „Земеделие“. Според производителите последните три години са били особени тежки.

„Нищо не успяхме да свършим последните три-четири години и затова Меркосур толкова жестоко удря върху нас – защото ни хваща в най-тежкия период. Имаме нужда от дългосрочна визия с хоризонт 5-10 години напред.“

Фермерите настояват за спешно преосмисляне на законодателството, подобряване на напояването и поземлените отношения, както и за по-добра комуникация между държавата и производителите.

В петък предстои заседание на Управителния съвет на асоциациите, където ще се вземат решения за следващите стъпки на недоволството, ако исканията за отлагане или промяна на глава земеделие в споразумението не бъдат чути в Страсбург.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.