Меркосур се очертава заплаха за животновъдството и овощарството

Подписването на дългоочакваното търговско споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур през изминалия уикенд поставя началото на нова и изпълнена с предизвикателства глава за европейския аграрен сектор. Докато Брюксел вижда в сделката нови пазарни възможности, за българските фермери тя е повод за сериозна тревога и протести, коментира Венцислав Върбанов, председател на управителния съвет на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Споразумението, подготвяно повече от две десетилетия, предизвика вълна от недоволство в Европа, включително и сред българските производители. Основното опасение е свързано с огромната разлика в себестойността на продукцията.

 „При всички положения тяхното производство е с по-ниска себестойност. Ние се притесняваме от това, че ще бъдем подложени на един много сериозен конкурентен натиск,“ заяви Върбанов.

Той подчерта, че липсата на предварителни обществени анализи и прогнози за въздействието върху българското земеделие засилва притесненията от неизвестното в сделката. В знак на несъгласие делегация от български фермери се присъединява към европейските си колеги на протести в Страсбург.

Най-сериозна заплаха се очертава за животновъдството и овощарството. Южноамериканските държави разполагат с мащаби, които правят конкуренцията почти невъзможна за по-малките европейски пазари.

 „Специално животновъдите са притеснени. Знаете, че в Аржентина и в Бразилия има много силно развито животновъдство и всъщност те са без конкуренция в тези отрасли,“ каза Върбанов, добавяйки, че сериозни рискове има и в производството на плодове.

По отношение на зърнопроизводството и маслодайните култури (слънчоглед и рапица), Меркосур не е основният риск за България, тъй като там страната ни има развита преработвателна индустрия и стабилни позиции.

Новото търговско споразумение идва в момент, в който българското зърнопроизводство е изтощено след изключително трудната 2025 г. Съчетанието от тежки климатични условия, ниски борсови цени и слабо търсене доведе мнозина до ръба на оцеляването.

 „Това беше една поредна година, при която по-голяма част от фермерите приключват със загуби. Най-вероятно ще има [още фалити през 2026 г.],“ прогнозира Върбанов, визирайки вече започналите процедури по несъстоятелност на голям зърнопроизводител в Добричкия регион.

В същото време падналите дъждове през последния месец увеличават надеждите за по-добра реколта, което да намали загубите от последните години, добави Върбанов.

"Не виждам откъде може да дойде някакъв вид подкрепа. За новия програмен период ресурсите в областа на замеделието по линия на ЕС са ограничени. В България политическата нестабилност също създава определени притеснения, въпреки че това, което се полага на земеделските производители по линия на ЕС, е получено. За разлика от Гърция при нас подкрепата сме получили, но тя не е достатъчна.  И не виждам - освен, ако природата не е благосклонна, поне реколта да има по-добра; на борсите не можем да повлияем."

Освен от Южна Америка, българските зърнопроизводители остават притиснати от регионалната конкуренция. „Притиснати сме на международните пазари... защото и украинското зърно е по-атрактивно ценово от българското, както и зърното, което Русия предлага на пазара. Така че сме изложени на много силна конкуренция, затова и споразумението с Меркосур е толкова притиснително, защото нямаше готов анализ, не ни беше представено какво се очаква.“

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria