САЩ засилват натиска за край на войната в Украйна, Донбас блокира преговорите

На 24 февруари се навършват четири години от руската инвазия в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски и неговият екип дадоха сигнали през последните седмици, че този месец може да бъде решаващ за сключването на мирно споразумение. Решаващ фактор е нетърпението на американския президент Доналд Тръмп да отбележи дипломатически успех, особено натискът, който той оказва върху Киев. Друг решаващ фактор е изтощението, от което страда населението на нападнатата страна. Междувременно Москва, неспособна да сломи своя съперник, чака Белият дом да й улесни нещата: освен предаването на Донбас, Кремъл не се отказва от амбициите си за цяла Украйна, пише испанският El Pais.

Русия и Украйна поотделно определиха като конструктивна първата тристранна среща, организирана от САЩ на 22 и 23 януари. Срещата между преговарящите от трите страни се проведе в Обединените арабски емирства. Тази седмица ще бъде свикана нова среща, както потвърди в понеделник Зеленски, вероятно отново в Абу Даби.

Тези тристранни срещи трябва да бъдат последната фаза за постигане на консенсус по мирния план, изготвен през октомври миналата година от Стив Уиткоф, пратеник на Тръмп в Русия, и Кирил Дмитриев, доверен човек на руския лидер Владимир Путин. Първата версия на документа, изключително благоприятна за интересите на Кремъл, беше прецизирана през ноември от украинския преговарящ екип. Оттогава проектът на плана се прехвърля от една страна на друга, като САЩ играе ролята на арбитър. Тристранните срещи през 2026 г. трябва да послужат за постигане на съгласие по окончателния текст.

Както Киев, така и Вашингтон обясниха публично, че по повечето точки от плана е постигнато повече или по-малко съгласие.

Някои от най-важните са: част от фронта ще бъде замразен в провинциите Запорожие и Херсон. Руснаците ще се оттеглят от малките анклави, които са окупирали в провинциите Суми, Харков и Днепропетровск. Украинската армия не може да има повече от 800 000 войници, а Киев се отказва от членство в НАТО.

Кремъл е по-малко категоричен в позицията си по тези въпроси, но както Киев, така и той ясно изрази несъгласието си по основния камък за препятствие пред постигането на споразумение: бъдещето на Донбас. Русия изисква украинската армия да се оттегли от провинциите, които съставляват този регион, Луганск и Донецк. Луганск е почти изцяло под руска окупация, а Донецк контролира 75% от територията.

Зеленски категорично отхвърли това оттегляне до миналия декември. Тръмп предложи вариант, при който 25% от територията под контрола на свободна Украйна да бъде демилитаризирана зона, без присъствието на двете армии. Украинският президент посочи, че ако неговите войски се оттеглят от тези 25%, руснаците трябва да направят същото в равностойна територия от тази, която окупират. Москва даде ясно да се разбере, че не възнамерява да го направи, а Тръмп повтори през януари, че губи търпение към украинската страна. Американският президент заплашва да се оттегли напълно от защитата на Украйна.

Украинският външен министър Андрий Сибига припомни във вторник в ежедневника „Европейская правда“, че контролът над атомната електроцентрала в Запорожие е другата точка, по която има големи различия. Киев иска да си върне най-голямата атомна електроцентрала в Европа, която в момента е окупирана от Русия. Москва отказва. САЩ предлагат управление между трите страни.

Изгонването на украинските сили от укрепената линия в Донбас и замразяването на останалата част от фронта не е крайната цел на Кремъл. Руският външен министър Сергей Лавров наскоро повтори, че Москва иска да „реши дълбоките причини за конфликта“ в дългосрочен план. Това означава да се установи режим, близък до Москва, в Киев: според руската реторика всички украински правителства, избрани демократично след протестите на Майдана през 2014 г., са „нацистки режими“. По тази логика Москва изисква възстановяването на „руската култура“ и Руската православна църква – контролирана днес от руските служби за сигурност – в Украйна, и изисква армията на Киев да бъде намалена, за да не представлява предизвикателство, ако в бъдеще войната бъде възобновена.

Защита на съюзниците от НАТО

В неделя Зеленски увери, че е постигнато пълно съгласие със САЩ и Европа по най-важното за Украйна споразумение, а именно т.нар. гаранции за сигурност. Става въпрос за ангажимент на съюзниците от НАТО да защитават Украйна, както ако тя беше член на Атлантическия алианс, но без да е официално член. Планът включва също така Европейският съюз да приеме Украйна като членка през 2027 г., според Зеленски.

Въпросът е, че Москва също отхвърля всякаква външна подкрепа за Украйна, която може да защити нейната независимост. Кремъл повтори две червени линии: Киев не може да се присъедини към НАТО и западните страни не могат да разполагат войски на нейна територия. В противен случай те ще бъдат считани за „легитимни цели“.

Европа отсъства от преговорите и все още не е разкрита тайната как може да се осъществи това спешно разширяване на ЕС. Вашингтон също не реагира на обявяването на Зеленски, като увери, че гаранциите за сигурност са „100% договорени и остава само да бъдат подписани“. Британският вестник „Файненшъл таймс“ публикува във вторник, че Белият дом поставя като условие за участието си в защитата на Украйна Зеленски първо да поеме отговорността за изтеглянето на войските си от Донецк.

Междувременно руските власти увеличават публичното си натиск, като повтарят отново и отново, че Тръмп и Путин са постигнали предполагаем консенсус по Украйна на срещата си в Аляска през август миналата година. Въпреки това нито едно съобщение или изявление от страна на САЩ не подкрепя предполагаемото съществуване на „формулата от Анкъридж“, схема за териториално разделение, която носи името на града в Аляска, където се проведе срещата.

Няколко източници от политическите и военните среди в Русия са единодушни в изявлението си пред вестника, че Путин няма да се задоволи само с Донбас. Освен това управлението след конфликта може да се окаже огромен проблем за Кремъл. На практика нито един граждански икономически сектор не функционира, а завръщането на военните от фронта не е толкова идилично, колкото го представя пропагандата: „Имаме десетки хиляди хора, които не са намерили работа“, призна наскоро шефът на президентската служба за обществени проекти Сергей Новиков.

Владимир Пастухов, професор по славянски изследвания в Университетския колеж в Лондон, обобщава перфектно настроенията в Москва в своя канал в Telegram:

„Ще рискува ли Путин да живее без война? За него това ще бъде като скок в ледена дупка, войната е зоната, в която се чувства най-удобно политически“, добавя той.

Нападението над Украйна позволи на Кремъл да доведе репресиите до невиждани нива, да остави на заден план политическата корупция и да замени исканията за социална справедливост с патриотизъм. Въпреки това, той има все по-малко място за водене на война с condottieri или наемници, икономиката се проваля и той не успява да победи теоретично по-слаб съперник.

„Обвиненията няма да дойдат от либералите, а от националистите, които вярват, че им е открадната победата. Всичко това подсказва, че Путин е на тръни: той внимателно преценява риска от продължаване на войната спрямо риска от нейното прекратяване“.