Как свалянето на Мадуро беше ключов момент в американско-израелската война срещу Иран

Когато се разчу новината, че американска военна операция е отвлякла венецуелския президент Николас Мадуро в Каракас и го е транспортирала до Ню Йорк, за да бъде съден, сред най-ентусиазираните и незабавни овации дойдоха от Израел.

Премиерът Бенямин Нетаняху поздрави президента Доналд Тръмп за неговото „смело и историческо“ действие. За случайния наблюдател това може да изглежда озадачаващо. Защо една близкоизточна държава би инвестирала политическия си капитал в празнуване на държавен преврат в южноамериканска страна на хиляди километри разстояние?

Може да се твърди, че превратът във Венецуела е бил предпоставка за разширяването на собствената многофронтова война на Израел срещу Иран. Миналата седмица, след като венецуелският петрол беше осигурен под ръководството на управлявано правителство в Каракас, САЩ, Израел и други партньори стартираха кампанията за смяна на режима, която израелската десница и нейните поддръжници във Вашингтон планираха от десетилетия, директно срещу Техеран.

Израелското правителство отдавна разглежда Венецуела като стратегически сателит на Ислямска република Иран. Както израелският външен министър Гидеон Саар го изрази, Израел приветства отстраняването на „диктатора, който ръководеше мрежа от наркотици и терор“, добавяйки, че „Южна Америка заслужава бъдеще, свободно от оста на терора и наркотиците“.

„Иран и Венецуела са дълбоки партньори през последните 20 години“, отбеляза посланикът на САЩ в Израел Майк Хъкаби след операцията, повтаряйки настроения, прокарвани от произраелски лобистки групи.

Разказът, разпространяван от неоконсерватори, работещи в мозъчни тръстове като Фондацията за защита на демокрациите, Вашингтонския институт за близкоизточна политика, Фондация „Херитидж“ и Американския институт за предприемачество, рисува картина на континент под обсада от Иран и неговите пълномощници.

Израелските служители по сигурността отдавна твърдят, че Венецуела е осигурила оперативна опора за „Хизбула” и Корпуса на гвардейците на ислямската революция, глобалната паравоенна организация на Иран, посочвайки присъствието на ирански дронове във венецуелските военни паради и полетите-призраци между Иран и Венецуела, включително скандалния инцидент от 2022 г. със задържан в Аржентина товарен самолет, собственост на Венецуела, превозващ ирански членове на екипажа. Други казват, че тези твърдения са преувеличени и че връзката между Венецуела и „Хизбула” е по-скоро символична, отколкото практична.

Израелските хардлайнери твърдят, че Венецуела на Мадуро е била отправна точка за тероризъм и антисемитизъм в Западното полукълбо, използвана за атаки срещу евреи, израелци и други важни интереси. Това твърдение е повтаряно от различни израелски политици, включително бившия министър на отбраната Бени Ганц.

Покойният Уго Чавес беше яростен критик на израелската политика, като прекъсна дипломатическите си отношения през 2009 г. по време на операция „Лято олово“ в Газа. Идеологията на чавизма подкрепя освобождението на палестинците, като се обединява с други самопровъзгласени пропалестински държави, противници на САЩ, като Куба.

Тази позиция направи Венецуела трън в очите на Израел и основна мишена за защитниците на смяната на режима във Вашингтон и Йерусалим много преди неотдавнашната военна операция.

Превратът срещу Венецуела, според Израел, беше значителен удар върху приходите, оръжията, тероризма и мрежите за обучение на Иран. Подпомагането на дестабилизирането на ресурсите на Иран, от своя страна, означаваше по-слаб режим, който след това би било по-лесно да бъде свален.

Но макар заплахата от оперативни лица на Хизбула да е полезна тема за разговор, трябва да погледнем по-голямата картина. Венецуела разполага с най-големите петролни запаси в света. В настоящия геополитически климат, където САЩ са преместили 40 до 50 процента от общата си огнева мощ, за да ударят Иран, контролирането на глобалните вериги за доставки на петрол в случай на прекъсване е от първостепенно значение.

Както беше предвидено, Иран заплаши кораби, които се опитват да използват Ормузкия проток, което спря движението от събота.

Глобалните доставки на петрол вече са потенциално задушени. В точно този сценарий, управлявана от САЩ Венецуела се превръща в икономическа спасителна артерия (самият Тръмп вече се похвали, че е взел 80 милиона барела петрол, управлявайки ги сам от банкова сметка в Катар). Голяма част от резервите на Венецуела може да са недостъпни засега, предвид повреденото състояние на петролната ѝ инфраструктура, но нов закон за добива и чуждестранните инвестиции може да увеличи достъпа за американските компании. Следователно превратът в Каракас беше застрахователно плащане срещу война с Техеран, пише за  RS журналистът Джозеф Бушар.

Джоузеф Хумире, сега помощник-министър на отбраната по въпросите на полукълбото, който помогна за организирането на неотдавнашното посещение на Южното командване на САЩ във Венецуела, беше първият разпространител на тази история в пресата и правителството. По-задълбочените разследващи журналистически доклади често показват, че „престъпната връзка между Иран и Венецуела“ е по-сложна и често по-преувеличена от картината, нарисувана от ястребите във Вашингтон.

Разбира се, лекциите за злините на „наркотероризма“ изискват значително оттегляне на историческото недоверие. Съединените щати косвено финансират колумбийски паравоенни формирования чрез „План Колумбия“ – групи като Обединените сили за самоотбрана на Колумбия (AUC), определени от самия Вашингтон като наркотерористи, в борбата им срещу левите партизани и наркокартели. По ирония на съдбата AUC сега са един от най-големите наркотрафиканти в Южна Америка и най-големият доставчик на насилие в страната. Адвокатът на AUC, с връзки с десницата MAGA, може да стане следващият колумбийски президент.

Интересното е, че лидерът на твърдата венецуелска опозиция Мария Корина Мачадо е недвусмислена в подкрепата си за Израел,

обещавайки да премести посолството на Венецуела в Йерусалим, ако дойде на власт.

През 2018 г. Мачадо изпрати писмо до Нетаняху, с което директно поиска чуждестранна намеса за „разглобяване“ на правителството на Мадуро. Междувременно нейният предшественик, Хуан Гуайдо, чието „временно правителство“ беше незабавно признато от Израел през 2019 г., незабавно обяви планове за преместване на посолството на Венецуела в Йерусалим.

Възходът на крайнодесните лидери в Латинска Америка промени региона в полза на интересите на Израел. Аржентинецът Хавиер Милей, чилиецът Хосе Антонио Каст, салвадорецът Найиб Букеле (въпреки палестинския му произход) и бразилецът Жаир Болсонаро се позиционират като верни съюзници на Израел.

Те разглеждат съюза с Нетаняху и Тръмп като културен и политически противовес на левите, проосвободителни движения, които исторически са водили региона. За Израел падането на Мадуро представлява падането на едно от последните големи антиционистки доминота в Северна и Южна Америка. То засилва влиянието на Израел в региона в момент, когато поне две трети от латиноамериканците и повечето политически лидери признават Палестина.

Според израелските сметки, свалянето на Мадуро беше удар по Иран, гаранция за петролните интереси на САЩ и още една стъпка в изграждането на проамерикански, произраелски блок в Латинска Америка.

Нетаняху най-накрая получи желанието си, но бяха необходими американска мощ и петролни гаранции във Венецуела, за да го направят достъпно за американците, въпреки огромното мнозинство от американците, които се противопоставиха на тази война.