Европа – убежище за изследователите, преследвани от Тръмп

Когато на 7 март 2025 г. Ерик Бертон, президент на Университета Екс-Марсилия (AMU), стартира инициативата Safe Place for Science (Безопасно място за науката), той го направи с ясна идея в ума си: да създаде научно убежище за изследователи, търсещи изход от САЩ предвид съкращенията и ограниченията на администрацията на Тръмп. Агресивността на мерките, наложени дотогава на колегите на Бертон в американските лаборатории и аудитории, беше достатъчно предупреждение за това, което предстоеше. Неочакваното обаче беше успехът, който имаше идеята му, пише El Pais.

Веднага след като платформата беше открита, още на 7-и, Safe Place for Science регистрира първата си кандидатура. Изтичането на крайния срок наброи около 300, докато други 600 пристигнаха след крайния срок. САЩ, които от края на Втората световна война насам са били неврологичният център за изследователи от всички научни области, вече не притежаваха същата привлекателност, каквато имаха допреди няколко години. И Европа видя възможност.

През май 2025 г. председателката на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен обяви стартирането на програмата Choose Europe for Science с финансиране от около 500 милиона евро за привличане на американски кандидати. Освен Франция, други девет европейски държави, сред които Испания и дори самата ЕС, разработиха подобни инициативи.

Испанската програма „Atrae“ получи два пъти повече заявления от САЩ през 2025 г. в сравнение с предходната година.

Министерството на науката и Държавната агенция за научни изследвания потвърдиха, че над 254 чуждестранни изследователи са кандидатствали за последното издание. Един на всеки трима беше американец. В Каталуния председателят на регионалното правителство Салвадор Ила обяви преди няколко месеца създаването на Catalunya Talent Bridge, която предвиждаше да приеме 26 изследователи преди началото на 2026 г., макар че в крайна сметка тя не даде резултати.

Федералното правителство на Германия създаде също програмите Global Minds Initiative Germany и Meitner-Einstein Programme, докато германското дружество „Макс Планк“ представи Max Planck Transatlantic Programme. В началото на тази година говорителка на германското министерство на вътрешните работи обясни пред EL PAÍS, че броят на разрешенията за пребиваване, издадени на американски граждани в страната, се е увеличил с 32% в сравнителния период от януари до септември между 2024 и 2025 г.

 Това включва следните основания за пребиваване: трудова дейност (включително изследователи), професионално обучение, следване, мерки за признаване и търсене на работа („карта на възможностите“). В Австрия също имаше подобна инициатива, наречена APART-USA, винаги с една и съща цел: да се извлече полза от тази „изтичане на мозъци“.

Алка Пател, една от избраните кандидатки за Safe Place for Science, пристигна във Франция в началото на миналата година, придружена от съпруга си Дидие, родом от тази страна, и дъщеря им. В видеоразговор с този вестник тя признава, че е напуснала САЩ, преди Тръмп да влезе в Белия дом. „Решаващият момент за мен беше през 2024 г., преди изборите, които спечели Тръмп, с изключително бруталното потискане на студентите, които протестираха в моя собствен кампус на Калифорнийския университет, където бях преподавателка“, обяснява тя.

Пател е доведена в САЩ от родителите си като дете от Индия. Тя планираше да напусне страната още от три години, в момента, в който Тръмп се завърна. „Не мисля, че цялото това явление изтичането на мозъци беше нещо мигновено. Смятам, че, за съжаление, това е процес, който се е развивал“, пояснява тя. Съкращенията на Тръмп окончателно затвърдиха решението ѝ.

„Ако ми е оставало някакво съмнение относно образователните характеристики, възможностите и прочие в САЩ, това съмнение беше разсеяно“, уверява тя.

В първите дни на втория си мандат правителството на Тръмп проведе още по-агресивна офанзива срещу областите,

които дразнят републиканеца. Например, агенциите за наблюдение на климата видяха ограничена работата си по климатичните промени и свързаните с тях субсидии. „Имаше бюджетни съкращения, изследователи бяха уволнени и бази данни бяха изтрити“, съжалява председателят на AMU в телефонен разговор. Въпреки това част от това съдържание беше възстановено чрез съдебни решения. Според председателя на френския университет, дори някои заявки за записване в програмата са му били изпратени чрез частни съобщения и криптирани, поради страха на кандидатите да бъдат идентифицирани.

Програмата Safe Place for Science, с продължителност три години, е насочена към две области на изследване: от една страна, социалните и хуманитарните науки (околна среда и климат, пол, история, география) и, от друга, класическите науки (като биология или медицина).

Изследването на Пател е фокусирано върху Южна Азия и нейните връзки с Иран и Централна Азия, включително сухопътните и морските мрежи в Индийския океан – теми, по които тя планира да продължи да работи по време на престоя си в AMU. Въпреки че някои от нейните роднини остават в САЩ, тя твърди, че не може да си представи да се върне да живее там, макар че се надява да пътува до американската страна в бъдеще.

След стартирането на програмата Safe Place for Science президентът Еманюел Макрон стартира друг подобен и допълващ проект едва месец по-късно: Choose France for Science. Съфинансиран от френското правителство, той позволява на изследователи като Пател да развиват проектите си в институции на цялата територия на Франция.

Университетът Париж-Сакле в столицата на Франция е един от висшите учебни заведения, които се присъединиха към кампанията. „Имаме две програми. Една за докторанти и друга за утвърдени изследователи“, обяснява по телефона пред този вестник Мехран Мостафави, вицепрезидент по научните изследвания в Сакле. Финансовата подкрепа, предоставена от фондациите „CentraleSupélec“ и „Gustave Roussy“, позволи да се увеличи капацитетът на факултета съответно до осем и десет кандидати.

След трите години на програмата както кандидатите, приети в Марсилия, така и тези от националната програма ще могат да кандидатстват за удължаване на престоя си.

„След две години учените ще трябва да представят проекта си пред Европейския съвет за научни изследвания ERC“, уточнява Мостафави.

Тогава ERC ще реши дали да поднови финансирането им за още пет години. В противен случай, вицепрезидентът уверява, че всеки профил ще бъде разгледан.