Той е най-малко луд: Защо Рубио се измъква от удара на гнева заради Иран?

Все повече американци, включително много републиканци, се разтревожват от войната между САЩ и Израел с Иран, но един човек до голяма степен е избегнал негативната реакция: Марко Рубио.

Президентът Доналд Тръмп е най-засегнат. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и министърът на отбраната Пийт Хегсет също са подложени на сериозно внимание заради позициите си.

Междувременно политическата звезда на Рубио е във възход в Републиканската партия. Същевременно много демократи са запазили относително мълчание относно неговите провали. Това е особено забележително, защото Рубио, наред с държавната си служба, е прекарал близо година като съветник по националната сигурност на Тръмп.

Тази роля, както е традиционно дефинирана, гарантира, че решенията за националната сигурност на САЩ са напълно обмислени и че цялото правителство на САЩ се координира и е готово, например, за война. Това може да включва проверка дали американските агенции и ведомства ангажират други столици или засегнати части от частния сектор, като например петролни компании.

От началото на операцията в Иран на 28 февруари обаче беше ясно, че е имало малко подобно планиране или сътрудничество. САЩ са хванати на косъм по всичко - от скока на цените на петрола до дронове, насочени към американските посолства. Високопоставени помощници на Тръмп дори не изглежда да са координирали своите тези. Хегсет, например, продължава да прави религиозни препратки, докато висши служители на разузнаването не могат да дадат ясен отговор дали Иран представлява непосредствена заплаха за САЩ.

Рубио беше критикуван, след като предположи, че Израел е въвлякъл САЩ във войната, твърдение, от което по-късно се отказа

Единствената друга сериозна критика, която е получил, е свързана с ролята му на държавен секретар - по-специално със забавянията при изтеглянето на американски дипломати и евакуирането на американски граждани от страни, засегнати от войната.

Кърт Милс, изпълнителен директор на списание The American Conservative, което подкрепя сдържана външна политика на САЩ, каза, че Рубио заслужава повече критики за ролята си във войната. Но добави, че особено в републиканските среди има "ореол около човека" и "не е готино да се преследва".

Когато от POLITICO питат няколко законодатели, американски служители и анализатори защо Рубио изглежда толкова защитен от критики за ролята му във войната с Иран, те им отговарят следното:

Първо, Тръмп е по-лесната и по-важна мишена. Като оставим настрана изумителната му реторика, той е президентът и отговорността е негова.

Друг фактор: Външнополитическият естаблишмънт е склонен да мисли за Рубио повече като за държавен секретар, отколкото като за съветник по националната сигурност. Така че, докато критиците бързо го обвиняват за бавното затваряне на посолствата, те често забравят да го държат отговорен за целия апарат за национална сигурност.

Може би най-вече, дори демократите, разгневени от състоянието на нещата в Иран, виждат Рубио като един от по-компетентните помощници на Тръмп.

"Той е най-малко луд", подчертава един сенатор от Демократическата партия, пожелал анонимност. "Ако бъде уволнен, Тръмп ще го замени с някой много по-лош."

(Във вторник Рубио трябваше да свидетелства във федералния съд по несвързано дело за пране на пари срещу дългогодишен приятел и бивш депутат - връзка, която също не е попречила на възхода на Рубио.)

Мнозина във Вашингтон също не забелязват, че Рубио е по-фокусиран върху ролята си на съветник по националната сигурност, отколкото на държавен секретар.

Помощникът на Рубио Майк Нийдъм действа като заместник на Рубио в Държавния департамент ежедневно, твърдят източници от институцията, докато Рубио прекарва голяма част от времето си в Белия дом. (Говорител на Държавния департамент отхвърли идеята, че Нийдъм е бил начело, твърдейки, че Рубио има крайната дума по всичко важно във Фоги Ботъм.)

Това не е напълно изненадващо

Да се ​​изпълняват и двете функции едновременно е почти невъзможно и е разумно да се остане близо до Тръмп, като се има предвид колко много хора се опитват да му повлияят, включително като му се обаждат студено.

В ролята си на съветник по националната сигурност, Рубио е намалил персонала на Съвета за национална сигурност и е ограничил възможността им да свикват правителствени агенции за политически дискусии, както съм описвал и преди. Вместо това, най-чувствителните разговори се водят в Западното крило между Тръмп и няколко помощници, които след това казват на агенциите да прилагат решенията му, често без да правят стрес-тестове на идеите.

Това означава, че много хора, които биха могли да сигнализират или поне да се подготвят за предизвикателства, свързани с Иран - като заплахата за енергийния сектор или необходимостта от координация със съюзниците на САЩ - бяха оставени на студа. И повечето такива хора имат малък стимул да действат без заповеди отгоре, защото след чистките на персонала миналата година, всички се страхуват да бъдат уволнени.

Това включва и хора в бюрото за Близкия изток на Държавния департамент. Един служител от там твърди, че до началото на войната не са им били възлагани никакви действия, свързани с нея.

"Всеки може би ми пишеха съобщения от рода на "О, сигурно си толкова зает/а“ и аз отговарях: "Не."

Държавният департамент нарече предпоставката на тази колонка "абсурдна".

"Благодарение на упоритата работа на стотици служители, над 50 000 американци са получили насоки за сигурност и помощ при пътуване от нашата денонощна работна група", каза говорителят Томи Пигот.

Белият дом заяви, че Рубио работи "в крак" с Тръмп и целия му екип за национална сигурност

"Съединените щати смазват иранския терористичен режим", каза говорителят Оливия Уелс.

Рубио презира ислямисткия режим на Иран, но той не е бил основна сила, настояваща за мащабна атака срещу Техеран - не като израелския премиер Бенямин Нетаняху или сенатор Линдзи Греъм (републиканец от Южна Каролина). Въпреки това, Рубио не се е борил с предложението и е бил отворен за идеята, че моментът да се удари Иран е сега, защото режимът е необичайно слаб. Така че човек би очаквал той да е задействал планирането и координацията на висока предавка.

Не че Рубио трябва да информира всеки дипломат и неговото куче за всяка операция. Много малко хора от екипа на президента Барак Обама са били информирани за акцията, при която е убит Осама бин Ладен. Залавянето на венецуелския лидер Николас Мадуро също беше наблюдавано от Рубио и само шепа други.

Но това бяха хирургически маневри. Иран е различна игра - вкоренен режим, прокси милиции извън границите му и потенциал за увреждане на световната икономика. Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който беше убит в началните часове на войната, предупреди, че Иран ще накара целия регион да плати, ако САЩ нападнат. Той не се шегуваше.

В продължение на години американските военни провеждат военни игри за Иран, и това включваше сценарии, които виждаме сега, като например удушаването на Ормузкия проток от Техеран. Резултатът почти винаги беше голямо кръвопролитие и разрушения, твърди един член на Камарата на представителите от Демократическата партия.

Рубио знае всичко това. И все пак той има много защитници - или поне симпатизанти.

Те подчертават, че съкращенията му в Съвета за национална сигурност са били по молба на Тръмп, който не вярва на бюрокрацията.

"Липсата на процес е точно това, което Тръмп иска. И това е, което Рубио му дава", казва Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, пред POLITICO. Той добавя, че Рубио има вина, че не е настоял Тръмп да позволи по-стабилен процес на вземане на решения, "но ако беше направил нещо от това, отдавна щеше да си е отишъл."

Някои служители от администрацията на Тръмп добавиха, че участието на твърде много хора води до изтичане на информация, което може да застраши операциите или е насочено към подкопаване на дневния ред на Тръмп.

Един от тези служители казва, че Рубио е знаел, че ограничаването на информационния поток ще позволи на САЩ и Израел да ударят силно Иран в началото.

"Върнете се към първите няколко дни: Премахнахме цялото им ръководство, защото не го очакваха", отбелязва служителят, който е запознат с ролята на Рубио.

Белия дом бе попитан дали Рубио е поискал разрешение от Тръмп да проведе по-стабилен процес на изготвяне на политики за Иран, но до момента не е дал отговор.  Бивш служител от администрацията на Тръмп обаче казва пред POLITICO, че опустошените служители на Съвета за национална сигурност почти нямат опит в провеждането на такъв процес. Съществуващият "процес" е основно разговор между директори. (Може би "по сигнал"?)

Друга реалност за Рубио

Специалните пратеници на Тръмп играят свои собствени игри на свой риск. Хора като Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, зет на Тръмп, нямат технически опит в ядрената програма на Иран и често изглеждат готови да приемат думите на Москва. Но те имат директна връзка с президента, а Рубио може да им каже само толкова.

Служител от администрацията на Тръмп, запознат с ролята на Рубио, твърди, че нещата вървят добре като цяло, особено в бойните действия. Дори ако Рубио беше ръководил много по-стабилен политически процес и различните агенции бяха по-подготвени, щеше да има известен хаос, твърди служителят. Освен това, Рубио заслужава признание, предвид непостоянния президент, на когото се отчита.

"Рубио оформя президента доста. Той му дава съвети. Той изглажда някои от ръбовете. Той изпълнява компетентно“, каза служителят.

Освен това, каза един човек, запознат с мисленето на Рубио, историята може да съди Рубио благосклонно, ако иранците най-накрая се освободят от своите потиснически управници.

"Не знаем дали Иран ще бъде успешен или не", казват те.

В частни сесии, които е провеждал със законодатели, "Рубио се представя като неудържим оптимист", разкрива сенатор Крис Мърфи (демократ от Кънектикът).

"Той често се връща към опростени морални аргументи. Мадуро е лош човек. Аятолахът беше лош човек. Следователно, всичко, което правим, за да се опитаме да им навредим, трябва да е в национален интерес."

Мърфи смята Рубио за истински вярващ в смяната на режима. Той разсъждава, че тази пристрастност може да е накарала Рубио умишлено да избягва започването на сериозна вътрешна дискусия в правителството.

"Ако процес, който справедливо проверява рисковете, би направил операцията да изглежда по-рискована и по-малко вероятна за успех, защо да се провежда този процес, ако целта ви е смяна на режима в Иран?" казва Мърфи.

Освен това Рубио трябва има нужда от благоволението на Тръмп заради цел, която е по-централна за неговата идентичност: Промяна на режима в Куба.

Във всеки случай, не очаквайте скорошно нарастване на призивите за оставка на Рубио.

"Има усещане, че той е здравомислещият", отбелязва демократът от Камарата на представителите.

Анализът е на Нахал Туси - старши кореспондент на POLITICO.