Марко Рубио, хамелеонът във военната стая, който омаловажава амбициите си

Преди едно десетилетие Марко Рубио определи Доналд Тръмп като "измамник“. Тогава и двамата мъже се бореха за номинацията на републиканците за президент. Тръмп се подиграваше на Рубио като го наричаше "Малкия Марко“. Рубио от своя страна предсказа, че правителство, водено от Тръмп, ще бъде обречено на хаос.

В днешно време те са по-учтиви един към друг - като държавен секретар на САЩ Марко Рубио е старателно почтителен към президента. За него Тръмп казва, че ще "остане в историята като най-великия държавен секретар“.

И е прав.

Рубио се очерта като един от най-ценените придворни на президента. Със спокойствието, красноречивостта и компетентността си, той прави всичко възможно, за да придаде съгласуваност на външната политика на Тръмп. Той е и най-видният поддръжник на "ястребовия завой", който той предприе тази година. 

През януари, когато Тръмп изпрати командоси да отвлекат лидера на Венецуела и през февруари, когато той нареди бомбардирането на Иран, Рубио беше до него и гледаше предавания на живо от Мар-а-Лаго. По-изолационистки настроеният вицепрезидент Джей Ди Ванс следеше събитията от другаде.
Ако настоящата вълна от военни авантюри завърши добре, държавният секретар ще бъде в силна позиция да се кандидатира отново за президент. Насаме Тръмп често пита донорите и поддръжниците си кой според тях трябва да бъде кандидатът на републиканците през 2028 година - Рубио или Ванс.

Всичко много за кого ще даде подкрепата си настоящият президент. Това, без съмнение, ще има огромна тежест сред избирателите на първичните избори. По макиавелистки причини, за да избегне разпиляването на собствената си власт, Тръмп вероятно ще държи и двамата мъже в неведение възможно най-дълго.

Звездата на Рубио започва да блести

Пазарите за залагания показват, че звездата на Рубио изгрява. В началото на годината Polymarket даваше преднина на вицепрезидентът Ванс с 44%, но сега разликата е само десет пункта. Въпреки това, анкети на YouGov за The Economist показват, че Ванс се радва на по-високи нетни рейтинги на благосклонност от Рубио сред републиканските избиратели, с 68 пункта срещу 47. Той е начело сред всички идеологически племена в партията.

Но Рубио е побеждавал по-малки шансове и преди. Когато за първи път се кандидатира за Сената през 2010 г., той започна с 30 точки зад опонента си, действащ губернатор, но в крайна сметка спечели лесно. Неговото представяне пред избирателите беше отчасти биографично. Кубинските му родители бяха дошли в Америка без да говорят английски и без да имат пари. Те работеха усилено, за да осигурят на децата си по-добър живот - баща му като барман, майка му като касиер. Така Рубио, който на 38 години вече беше председател на Камарата на представителите на Флорида, въплъщаваше мечтата на имигранта. Наблюдавайки го тогава на ръба, The Economist го сравни с Барак Обама, друг харизматичен млад активист, който беше „добър в това да изглежда, че се съгласява с хората, без всъщност да го прави“.

Марко Рубио служи 14 години в Сената, където беше много уважаван. Неговите колеги го подкрепиха за държавен секретар с убедителен двупартиен вот 99-0 (въпреки че някои демократи сега изразяват съжаление). Той е първият човек след Хенри Кисинджър, който едновременно служи и като съветник по националната сигурност (той също така ръководи USAID и доскоро ръководеше Националния архив). "Рубио е в сигурни ръце“, казва човек, близък до Тръмп.

И все пак Рубио е по-малко влиятелен от много от своите предшественици. Институциите, които той управлява, са значително намалени от съкращенията на разходите от Тръмп и чистките на опитни дипломати, считани за недостатъчно MAGA. Някои от най-чувствителните въпроси – включително преговорите с Израел, арабските държави, Иран, Русия и Украйна – са поверени предимно на приятеля по голф на г-н Тръмп, Стив Уиткоф, и зет му, Джаред Кушнер.

Непостоянният Марко

За да се издигне и да процъфтява в света на Тръмп, настоящият държавен секретар трябваше да бъде едновременно безмилостен и по хамелеонски адаптивен. Като сенатор той беше водещ защитник на двупартийната имиграционна реформа (за да се позволи на някои незаконни мигранти да станат легални) и на въоръжаването на Украйна, за да се защитава срещу Русия. Сега той служи на господар със склонност към масови депортации и слабост към Владимир Путин. Някои се съмняват в неговата искреност. "Той е травестит от MAGA“, подигра му се един републикански активист.

Неговите защитници обаче казват, че Рубио е в състояние да възпира ексцесиите на президента. Европейските правителства го виждат като един от малкото тръмписти, с които могат да се справят. Понякога в противоречие с Ванс, той помогна да се избегне пълен срив в трансатлантическите отношения и пълното изоставяне на Украйна. Фактът, че Тръмп е замълчал за анексирането на Гренландия, според някои, се дължи на влиянието на Рубио.

Миналата година на Мюнхенската конференция по сигурността вицепрезидентът Джей Ди Ванс ужаси европейските лидери с реч на културен воин, осъждаща опитите им да изолират популистко-десни партии. Тази година на същото събитие Рубио отправи по същество същото послание, но обгърнато от езика на споделената жертва в двете световни войни и любовта към западната цивилизация. То получи бурни овации, а също и вниманието на Тръмп. По-късно президентът описа вицепрезидентът си като "брилянтен човек“, който понякога става малко груб“ и се нуждае от сдържане. За разлика от него, "Марко прави всичко с кадифена ръкавица. Но е убийствено, нали? Резултатът е същият“.

Рубио се радва на по-свободна власт в западното полукълбо, превръщайки инстинкта на Тръмп "Америка на първо място“ в регионална стратегия. Владеещ свободно испански, той е фигура на вицекрал в Латинска Америка. Първото му пътуване в чужбина като държавен секретар беше до Централна Америка и Карибите, за да помогне за спиране на потока от мигранти и да подготви почвата за конфронтация с Венецуела.

Следващата цел на Рубио е Куба, родината му на предците. Комунистическият режим там е почти разбит благодарение на десетилетия лошо управление, петролно ембарго и загубата на щедър съюзник във Венецуела. Отчаяно търсейки облекчение, той преговаря с администрацията на Тръмп. Рубио заяви, че островът се нуждае не само от нови икономически политики, но и от нови лидери. Възбудата сред кубинските американци във Флорида нараства. "Рубио е въплъщение на всички надежди, мечти и разочарования на изгнаната кубинско-американска общност“, казва Джо Гарсия, бивш конгресмен от Демократическата партия.

И все пак г-н Рубио е изправен пред деликатна задача. Много от неговите сънародници, кубински американци ,искат демокрация в Хавана и връщане на имуществото, конфискувано от режима през 60-те години на миналия век. Тръмп може да избере нещо по-лесно: сделка във венецуелски стил, която оставя старата, омразна система, но с по-добро отношение към американския бизнес.

В Близкия изток, твърдо произраелският Рубио беше по-силен поддръжник на войната с Иран, отколкото Ванс. Това го поставя в центъра на действието – и по-изложен, ако нещата се объркат. Иранският режим е преживял три седмици американски и израелски бомбардировки и е разширил войната в региона, разтърсвайки световните енергийни пазари. Тръмп едва ли ще се обвинява, че не е предвидил това. 

Като съветник по националната сигурност, работа на Рубио беше да контролира "междуведомствения“ процес – т.е. координацията между правителствените органи – за планиране на войната и подготовка за нейните последици. Той също така допусна гаф, като заяви, че Америка е трябвало да бомбардира Иран, защото Израел е на път да го направи, подхранвайки обвиненията, че Америка води войната на Израел.

Успехът в Иран би дал тласък на държавния секретар. Въпреки това, още един фиаско в Близкия изток може да бъде "край на кариерата му“, казва източник, близък до Тръмп. От своя страна,  Рубио омаловажава амбициите си. Той казва, че ще подкрепи Ванс, ако вицепрезидентът се кандидатира през 2028 година.

Това може да не е изцяло алтруистично. Тръмп е непопулярен; избирателите може да изберат демократ за негов наследник. Рубио може да сметне за по-разумно да позволи на Ванс да загуби през 2028 г. и да опита късмета си през 2032 г. Дотогава политическото настроение в Америка може би ще се е променило отново. И Рубио несъмнено ще се адаптира.