Последната сватба в Припят, докато четвърти реактор на "Чернобил" горял

Беше малко след полунощ. Ирина Стеценко беше завършила маникюра си за сватбата. Отворила вратата на балкона се бореше с нервите си, за да заспи. В близкия апартамент, пълен с гости, годеникът ѝ Сергий Лобанов спеше на матрак в кухнята. Тогава "тътен" наруши тишината, спомня си Ирина.

"Сякаш много самолети летяха над главите, всичко бръмчеше и стъклата на прозорците се тресяха".

Сергий казва, че е "усетил разтърсване, сякаш някаква вълна е минала", зачудил се дали е леко земетресение и отново заспал.

19-годишният стажант-учител и инженер по електроцентрали, който беше на 25 години, очакваха с нетърпение семеен живот в новопостроения съветски град Припят.

Те нямаха представа, че най-тежката ядрена авария в света се разгръща на по-малко от 4 км разстояние

Реактор номер четири в Чернобилската електроцентрала - в днешна Северна Украйна - е експлодирал, изхвърляйки радиоактивен материал, който ще се разпространи в цяла Европа.

40 години по-късно силно радиоактивните останки на централата са във военна зона. Двойката сега живее в Берлин, след като е променила живота си за втори път - този път, за да избяга от конфликт, а не от ядрена катастрофа.

Но на сутринта на 26 април 1986 г. Сергий си спомня как се е събудил около 6 сутринта, пълен с вълнение, и е открил, че сватбеният му ден ще е слънчев. Той имал задачи за вършене - спално бельо, което да занесе в апартамента на приятел, където той и Ирина планираха да спят тази нощ, и цветя, които да купят.

Той казва, че е видял войници с противогази отвън и мъже, които мият улицата с пенлив разтвор. Някои мъже, които познавал от работата си в атомната електроцентрала, му казали, че са били извикани спешно, защото "нещо се е случило", но не са знаели какво. 

Докато гледал от апартамента на високия етаж на приятеля си, той забелязал дим, издигащ се от четвърти реактор. По-късно станало ясно, че пожарникарите и работниците на електроцентралата са прекарали нощта, рискувайки смъртоносни дози радиация, за да се справят с огромен токсичен пожар.

"Чувствах се малко тревожен", казва той пред BBC. Въз основа на обучението си, той взел малко плат, намокрил го и го поставил пред входа на апартамента като предпазна мярка, за да улови радиоактивен прах.

След това се втурнал към пазара. Необичайно за съботна сутрин, той бил пуст, затова набрал пет лалета за букета.

Ирина, която била отседнала с майка си в апартамента на семейството, казва, че телефонът продължил да звъни през нощта. Майка ѝ се разтревожила, спомня си тя, от обажданията на съседи, които й казали, че се е случило "нещо ужасно". Но подробностите били малко. Информацията била строго контролирана в Съветския съюз. Включили радиото, но не се споменавало за никакъв инцидент.

На сутринта майка ѝ се обадила на властите:

"Казали й да не се паникьосва, всички планирани събития в града трябва да се проведат."

Официално всичко продължило както обикновено. Децата били изпратени на училище.

По-късно през деня булката, младоженецът и гостите се отправили в редица от коли към Двореца на културата, известен с домакинството както на церемониални събития, така и на популярни дискотеки. Те дали клетвите си, стъпили върху плат, бродиран с имената им, след което се преместили с гостите си в близко кафене. Но сватбеният банкет се усещал "тъжен", а не празничен, казва Сергий.

"Всички разбираха, че нещо се е случило, но никой не знаеше подробностите".

За първия си танц те бяха репетирали традиционен валс. Но с нарастващото осъзнаване, че се разгръща трагедия, "още от първите стъпки излязохме от ритъм", спомня си Ирина. "Просто се прегърнахме и се движехме в прегръдката."

След това - изтощени, но най-накрая съпруг и съпруга - те се върнали в апартамента на приятеля си. Но, казва Серхий, в ранните часове на неделната сутрин друг приятел почукал на вратата, казвайки им да бързат към евакуационен влак, който трябвало да тръгне в 5 сутринта.

Единствените допълнителни дрехи, които Ирина имала със себе си, били тънка рокля за втория ден от празненствата, така че тя облякла отново сватбената си рокля, за да побърза да се върне в апартамента на майка си, за да се преоблече. Освен това обувките ѝ били причинили пришки.

"Бях със сватбена рокля и тичах боса през локвите", споделя Ирина.

Все още беше тъмно, когато видели сиянието на срутения реактор от влака.

"Беше сякаш гледаш в окото на вулкан", казва Серхий.

Официалното съобщение, когато е било публикувано, описва евакуацията като "временна".

"Тръгнахме за три дни, но в крайна сметка отидохме за цял живот", добавя той.

Съветският съюз беше силно критикуван за забавянето в разкриването на мащаба на бедствието

Само два дни след експлозията - след като в Швеция е открита радиация - СССР призна, че е станала авария. Минаха повече от две седмици, преди съветският лидер Михаил Горбачов да говори публично за това и да разкаже - тестът за безопасност се объркал катастрофално. 

Оценка, цитирана от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Световната здравна организация, предполага, че експлозиите са освободили 400 пъти повече радиоактивен материал от бомбата в Хирошима. По това време Николай Соловьов работел като водещ инженер в турбинната зала.

"Беше като земетресение под нас", спомня си той. "Видяхме как покривът се срутва… Порив на въздух дойде към нас и донесе целия този черен прах… И сирената се включи."

Той казва, че той и колегите му се втурнали към мястото, мислейки, че е експлодирал генератор - неспособни да си представят, че това може да е самият реактор. Един проверил мониторите си и казал, че нивата на радиация са "извън графиките", спомня си Николай, който намерили друг колега, стоящ на една от турбините, очевидно невредим, но повръщащ - признак на лъчева болест.

"Той беше един от първите, които починаха", споделя мъжът.

Официалният брой на загиналите от инцидента е 31 души - двама са били убити от самата експлозия, докато 28 са починали от остра лъчева болест, а един от сърдечен арест в седмиците след това. 

По-широкото въздействие на бедствието е оспорвано и е трудно да се определи. По това време не е било проведено всеобхватно дългосрочно медицинско проучване. През 2005 г. проучване на няколко агенции на ООН заключи, че 4000 души са загинали в резултат на аварията. Други оценки сочат, че броят може да е десетки хиляди.

Беше стартирана операция за спиране на изтичането на радиация от открития реактор. Хеликоптерни полети са хвърляли пясък и други материали върху него. Властите са довели стотици хиляди хора от целия Съветски съюз, за ​​да овладеят бедствието.

Екстремно високи нива на радиация са причинили повреда на машините, така че част от работата е трябвало да се извършва на ръка.

Яан Кринал и Рейн Клаар са били изпратени от Естония, тогава част от Съветския съюз, и са били част от група, изпратена да разчиства отломки от покрива на трети реактор.

"Носехме оловни плочи - една отпред, една на гърба и една между краката. Беше тежка, 20 кг или повече", спомня си Яан. "На главата: стандартна съветска строителна каска - очила, ръкавици и дозиметър [за измерване на радиация] в джоба ни."

Райн си спомня как е бил изпращан на работа на прекъсвания от по една минута, за да се ограничи излагането им на светлина.

"Никой не можеше да каже какво е какво... Нямаше време за размисъл", казва той.

С началото на почистването Ирина и Сергий бяха при баба ѝ, на около 300 км в Полтавска област, източно от Киев. Няколко дни след пристигането им, лекари, наблюдаващи евакуираните за радиация, им съобщили неочаквана новина - Ирина била бременна в третия месец.

Тя си спомня как е плакала, когато е открила, че лекарите предупреждават, че излагането на радиация може да е засегнало неродените бебета и съветват жените, които са били изложени на радиация, да направят аборт:

"Страхувах се да имам бебе и се страхувах да направя аборт."

Но една сърдечна лекарка я насърчила да продължи с бременността и Ирина родила здраво момиченце, Катя. Десетилетия по-късно тя самата станала майка и Сергий и Ирина вече имат 15-годишна внучка.

Двойката смята, че ядрената авария е повлияла на здравето им, въпреки че това не е потвърдено от лекарите.

На Ирина е трябвало да се сменят и двете колена и вярва, че радиацията може да е отслабила костите ѝ. Те смятат, че радиацията може да е фактор за сърдечен удар, който Сергий е получил през 2016 г., седмица след като е посетил стария си роден град Припят.

Яан, който ръководи организация на бивши естонски ликвидатори, казва, че някои са имали здравословни проблеми, но не са виждали "рак навсякъде", както първоначално са се опасявали. Той казва, че през 1991 г. са починали 51 естонски ликвидатори, включително 17, които са се самоубили.

Николай, турбинният инженер, е бил женен с двама сина по време на инцидента. Той се е върнал на работа в централата скоро след това се пенсионирал. По-малкият му син се присъедини към украинската армия след пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г., но е в неизвестност от септември 2023 г.

Самата атомна електроцентрала се нуждае от постоянно наблюдение и поддръжка

Бетонният саркофаг над четвърти реактор е завършен само седем месеца след аварията. Но той става нестабилен и през 2016 г. върху него е поставен нов метален щит на стойност 1,3 милиарда паунда (1,8 милиарда долара), за да се ограничат течовете.

Радиацията в голяма част от "забранената зона" около централата сега е на достатъчно ниски нива, за да бъде безопасно да се посещава за ограничени периоди, но никой няма право да живее там законно. Все още има горещи точки с опасно високи нива на радиация, както в и близо до разрушения реактор, така и на места като "Червената гора", която беше силно замърсена.

Сградите на Припят - някога смятани за фар на младежкия оптимизъм и съветските технологии - сега стоят рушащи се и изоставени, включително Двореца на културата, където Сергий и Ирина са дали своите обети.

Вътре в новия купол, коминът на реактор четири е зловеща руина, покрита с груба сива бетонна обвивка, под лъскавия метален купол, достатъчно висок, за да побере Статуята на свободата.

През 2022 г. руските сили нахлуват в комплекса на електроцентралата с танкове, вземайки персонал за заложници в продължение на пет седмици, поставяйки мини и копаейки окопи. А миналата година дрон проби дупка в новия щит. Украйна обвини Русия, че е целяла електроцентралата - което Кремъл отрече. Нивата на радиация не са се увеличили, но МААЕ твърди, че щитът е загубил своята "основна функция за безопасност".

Сергий и Ирина се преместиха в Германия през 2022 г., след като апартаментът на дъщеря им в Киев бил ударен от ракета. Бракът им, започнат сред несигурност и трагедия, остава утеха.

"Мисля, че наистина трябваше да преминем през някои трудности в живота, за да разберем, че ние наистина не можем да бъдем един без друг. След 40 години мога да кажа със сигурност, че сме като конец с игла", казва Ирина. "Правим всичко заедно."