Бебето, чийто живот бе спасен… от ботокса

10-месечната Ноел Прайс е сред най-необичайните медицински случаи - лекарите инжектират ботулинов токсин, докато тя още е в утробата на майка си.

"Може би е един от най-младите хора в света, на които е поставян ботокс", шегува се майка ѝ, 30-годишната Кейси Прайс пред People.

Но в този случай инжекциите нямат нищо общо с козметиката - те спасяват живота на момиченцето.

Историята започва с тревожен ехографски преглед на 8 април 2025 г., когато Кейси е в 17-ата седмица от бременността си. Специалистът, който извършва прегледа, казва на нея и съпруга ѝ Джонатан, на 40 години, че бебето изглежда твърде малко. Нещо не било наред.

Двойката от Сан Маркъс, Тексас, вече е преживявала загуба по време на бременност. Дъщеря им Еванджелин, която сега е на 3 години, е имала близначе, което не е оцеляло.

"Загубихме едното бебе. Затова знаем, че нещата могат да се объркат. Знаем, че не ние контролираме всичко това. Винаги се надяваме на най-доброто", казва Джонатан, който е директор на неправителствена организация.

Диагнозата, която променя всичко

Седмица след първия тревожен преглед, на 16 април 2025 г., двамата посещават специалист по майчино-фетална медицина в Детската болница в Тексас (Texas Children's Hospital). Там научават, че бебето им има комплексна (усложнена) гастрошиза - отвор в коремната стена, през който червата са излезли извън коремната кухина и са били изложени на околоплодна течност.

Комплексната гастрошиза е "по-опасна за бебето", казва пред списанието д-р Кара Бъскмилър, фетален хирург и специалист по майчино-фетална медицина в Детската болница в Норт Остин (Texas Children’s North Austin). При това състояние отворът в корема е тесен, което може да увреди червата и да доведе до много тежко състояние на бебето при раждането. По думите на Бъскмилър комплексната гастрошиза е свързана с риск от смърт между 10 и 15% и с 10% риск от пожизнено състояние, наречено синдром на късото черво.

Тъй като бебето било много малко, лекарите се притеснявали, че може да има и допълнителни генетични аномалии, които да се окажат фатални.

"Имахме чувството, че новините стават все по-лоши и по-лоши. Искахме да направим всичко възможно, за да се борим за живота ѝ, за да може тя да има живот с нас. Бяхме решени да направим каквото е нужно", категопичен е Джонатан

В началото двамата ходели на лекар няколко пъти седмично. Скоро прегледите станали през няколко дни, спомня си Кейси, която сега е майка на пълен работен ден. А новините не ставали по-добри. Тесният отвор в коремната стена започнал да се затваря, а органите на бебето, които били извън тялото му, започнали да се притискат и прегъват, обяснява баща ѝ.

"Вътрешностите ѝ и зоната отвън се подуваха", казва той.

Бъскмилър казва, че е обмисляла бебето да бъде родено преждевременно, за да спасят червата ѝ и да я предпазят от сериозна опасност.

Необичайното решение с ботокс

Имало обаче и друга възможност - изключително рядка вътреутробна процедура с инжектиране на ботокс, правена само няколко пъти в света. Обикновено ботоксът се свързва с козметични процедури за отпускане на лицевите мускули, но в този случай целта била съвсем различна - да се отпусне стегнатият отвор в коремната стена, да се разшири и да се облекчи притискането, за да може кръвта да достига до червата на бебето и то да остане по-дълго в утробата.

"Помислих си, че може би мога да реша проблема и да спечеля още време, за да порасне бебето", споделя Бъскмилър.

Кейси се подготвяла за възможността да има дете, което няма да може да се храни нормално. Притеснявала се, че може да има увреждане на нервите в стомаха или че част от червата на бебето ще трябва да бъде отстранена.

"Спектърът на нещата, които можеха да се объркат, беше доста голям", казва Кейси.

Родителите обаче разказват, че на 2 юни, в деня на процедурата с ботокс, са се чувствали спокойни. Кейси е била в 25-ата седмица от бременността.

"Бяхме в мир. Ние сме духовни хора. Вярваме в Бог - усещахме, че Бог контролира ситуацията. Каквото и да се случеше, щяхме да обичаме детето си и искахме да ѝ дадем най-добрия шанс", разказва Джонатан.

Кейси си спомня как брояла иглите в гърба и корема си.

"Бяха много", споделя тя - близо пет.

Лекарите били подготвени за спешно секцио, ако състоянието на Кейси го наложи. Процедурата обаче изглежда минала добре. Затова тя и Джонатан били изненадани, когато първите ехографски прегледи след това не показали подобрение.

"Това беше момент, в който си казахме: "Знаеш ли какво? Опитахме, не ѝ навреди и си струваше да пробваме. Но следващата седмица дойдохме отново и лекарите започнаха да виждат подобрение. Ботоксът имаше забавен ефект, но ѝ помогна. Бяхме много развълнувани и наистина щастливи", спомня си Кейси.

Още девет седмици в утробата

Успешната процедура позволила на бебето да остане безопасно в утробата и да продължи да расте още девет седмици. Тя спасила органите и храносмилателната ѝ система. А всяка седмица Кейси ходела на прегледи, за да се следи състоянието на бебето.

"Добре ли е, или трябва да бъде родена? Всяка седмица се подготвяхме за най-лошото", казва Джонатан.

На 4 август - шест седмици преди термина - Ноел се ражда със секцио. Тежала само около 1,5 кг.

"Беше малко по-голяма от ръката ми", спомня си Джонатан.

Веднага след раждането Ноел преминала през процедура за отстраняване на околоплодната течност от червата ѝ. Пет дни по-късно бебето претърпяло операция за затваряне на отвора, при която червата и органите ѝ били върнати обратно в корема. Ноел останала в неонатологичното интензивно отделение 81 дни.

"Беше доста напрегнато. Току-що бях родила със секцио. Имахме малко дете у дома. Джон и аз се редувахме с децата на всеки два-три дни, чакахме обаждания от интензивното отделение, за да разберем как е тя, ходехме там и я проверявахме", разказва Кейси.

"За щастие, тя нямаше нито едно от онези генетични състояния, които се предполагаше, че може да има. Продължаваше да побеждава въпреки всички прогнози. И е здрава", радва се бащата.

Бебето, което обича да опитва всичко

Сега, почти на 10 месеца, Ноел продължава да се развива добре. Не са ѝ били нужни допълнителни операции. Вече не е на хранителна сонда и с удоволствие яде твърди храни.

"Ако ядеш нещо и тя не може да го опита, ти крещи", шегува се Кейси.

Ноел обича да подскача, да гледа птици и, разбира се, да наблюдава по-голямата си сестра.

"Много е усмихната", казва Кейси.

Семейство Прайс се надява историята на дъщеря им да вдъхнови други родители да не се отказват.

"Това бяха наистина тежки моменти, но на всяка крачка, когато имаше нужда от чудо и трябваше да преодолее поредния обрат, тя го правеше. Наистина сме благодарни."