Историята на Олексий и Виктор: близнаците, които фронтът раздели

Те са родени в един и същи ден от една и съща майка в едно и също село. Споделят една и съща усмивка, едни и същи тъмни очи, една и съща кръв. И все пак, във война, те са на противоположни страни.

26-годишният Олексий Бошин е бивш украински морски пехотинец, който е пленен през 2022 г. и прекарва повече от три години в брутални условия в руски лагер за военнопленници.

Виктор Бошин, неговият еднояйчен брат близнак, остава в окупираната от Русия Херсонска област и сега е наборник в армията на президента Путин и престъпник и колаборационист в очите на украинската държава.

Месеци след завръщането си от плен при размяна на пленници, Олексий разказва как руската война е разкъсала семейството му.

Братята Бошин израстват в село Абрикосивка в Херсонска област. Те са били неразделни. Дългите летни вечери прекарвали тренирайки или поправяйки стари коли в двора.

"Имахме много общи интереси, грижехме се един за друг", спомня си Олексий пред . След началото на войната в Донбас през 2014 г. и двамата братя искали да се запишат в украинската армия, но били твърде млади. "Той беше точно като мен, докато растях, живеехме в Украйна, подкрепяхме Украйна."

Двамата започнали бизнес заедно, продавайки авточасти, преди през 2019 г. Олексий да се присъедини към морската пехота. Виктор, който вече имал жена и дете, се съгласил да остане вкъщи и да управлява бизнеса.

"На 6 юни му се обадих и казах: "Ела да ме изпратиш на гарата в 20:00 часа. Тръгвам. Отивам да служа." Всичко беше просто", споделя Олексий.

Последният път, когато братята са се видели лично, е бил през 2020 г.

Запалени спортисти, те до голяма степен са поддържали връзка, като са тренирали заедно чрез видео разговори. Виктор по това време работил в Полша, за да печели пари за вкъщи.

В навечерието на пълномащабното нахлуване, поделението на Олексий е било разположено в селце в покрайнините на Мариупол, готово да защитава линията от руска атака, докато Виктор се е върнал в Херсонска област. В рамките на няколко дни домът им е бил окупиран и поделението на Олексий е било подложено на постоянни бомбардировки в една от огромните фабрики на Мариупол. Поделението му е понесло тежки загуби.

"Ако е има обстрел или въздушни атаки, не може да се яде, нито да се почива, дори и да е тихо. Това означава, че пехотата напредва към нас и това, което е още по-ужасно."

Мъжете погребали мъртвите си в плитки гробове на футболно игрище. До 12 април те били обкръжени и нямаха друг избор, освен да се предадат. Тогава Олексий се запознал с нов вид страх.

"Когато бомби летят по теб, можеш да свикнеш. Но щом вече си се предал и те водят в редица, карат те да коленичиш, казват ти да затвориш очи и си мислиш "това е то", разказва той.

Първоначално Олексий е държан в малка казарма в окупирания Донбас със стотици други мъже, където охраната ги храни веднъж на всеки два дни. Казали им , че тоалетната е "точно там, където седите". След това мъжете били преместени в затворнически лагер в Кострома, Русия, където често са били наказвани.

"Ако си говориш украински те бият", твърди той.

Но най-лошият момент в плен тепърва предстоял. Една сутрин Олексий получил писмо от сестра си. В него тя му съобщавала, че майка им са в Одеса, баща му е останал при друго семейство под окупация, но нямало и вест за Виктор.

"Мислех, че е подозрително", отбелязва Олексий.

След това руските охранители го повикали в стая за разпити. Единият погледнал Олексий и казал:

"Той наистина си прилича, но другият е по-едър, този е доста слаб." Охранителят попитал: "Искаш ли да се прибереш при брат си?" Олексий казал, разбира се, че иска. След това охранителят му дал избор: да се съгласи на руски паспорт и да може да се прибере при него. "Аз казах: "Не, това не е за мен, не съм съгласен"."

Тогава охранителите му казали, че Виктор е сътрудничил на руснаците и скоро той открил, че брат му се е присъединил към руската армия

И двамата станали пешки в руската пропагандна машина. През юни 2024 г. държавната телевизия интервюира Олексий, който е бил в затвора, измършавял и с обръсната глава. Той е принуден да моли президента Зеленски да ускори освобождаването им. През ноември същата година пропагандисти интервюират Виктор, в лъскава руска армейска униформа, като наборник заедно с други млади украинци от окупирани територии на парад в Крим.

"Ще бъда открит и честен. Не съм служил в Украйна. Мечтаех да служа тук, в руската армия.  Бих искал да продължа по този път и да се изкача по кариерната стълбица", казва в интервюто Виктор.

Мотивите му не са ясни. Опитът на The Times да се свърже с Виктор за коментар може да изложи на риск него или други членове на семейството, които остават под окупация. На въпроса обаче какво чувства Олексий към брат си сега, той отговаря с една дума: "Вина".

Олексий вярва, че ако не е бил част от украинската морска пехота и не беше попаднал в плен, Виктор нямало да бъде принуден да сътрудничи. Олексий смята, че е бил изнудван със заплахата да нарани близнака си.

Засега Виктор, като наборник, не е предвидено да бъде изпратен в бой в това, което Русия нарича "специална военна операция", но Олексий се страхува, че подобно на много преди него, ще бъде принуден да подпише договор за борба срещу своите сънародници.

Съгласно член 51 от Женевската конвенция е военно престъпление окупационна сила да принуждава цивилни да служат във въоръжените ѝ сили. През 2022 г., по време на фиктивен референдум, Русия обеща да не набира военнослужещи от така наречените нови територии в Южна и Източна Украйна. Тя наруши това обещание през 2024 г.

Сергий Данилов, украински академик от Херсон, който редовно говори с хора в окупирана Украйна, изчислява, че на десетки хиляди в окупираните Запорожка и Херсонска области са изпратени наборни документи. Русия си е поставила за цел да привлече 50 000 души само от тези региони.

След като наборниците завършат основното си обучение, те често са "притискани, понякога бити или примамвани с пари", за да подпишат договор за борба срещу Украйна, каза Данилов. Много украинци вече са загинали, борейки се срещу собствената си страна.

От времето на Сталин Русия представя Украйна като "братска нация" - троп, често повтарян от Путин и от затворническите охранители на Олексий

Това е мит, който той не може да приеме:

"Винаги казват, че сме братски нации, че не трябва да спорим, но това е просто пропаганда. Ние не сме братски нации и никога няма да бъдем."

Бившият морски пехотинец сега ръководи благотворителна организация, наречена "Живот след плен: Второ дишане", която помага на военнослужещите, завърнали се от плен, да се адаптират към новата си реалност и да се справят с преживяната травма. Олексий си спомня с емоция как е прекосил границата на украинска земя след години на страдание.

"Всички започнахме да плачем", разказва той. "Това беше най-силният момент: да пристигнеш в автобуса и да видиш всички деца, които ти махат."

Той беше сниман да вика майка си, облян в сълзи, чувайки гласа ѝ за първи път от три години.

Засега перспективата за радостно събиране с брат си близнак е смътна. Олексий си спомня една максима от детската площадка:

"Когато бяхме деца, хората казваха, че ако сме заедно, сме непобедими, но ако сме сами, можем да бъдем победени."