Как Украйна може да удари руски танкер по неочакван начин

От години насам се повтарят инциденти, при които украински оперативни екипи атакуват руски интереси и персонал с дронове далеч от украинското бойно поле. Тези екстериториални екипи с дронове са действали чак в Судан, за да възпрепятстват руските дейности, и според информациите са предоставили дронове и обучение на сирийските бунтовници, които през декември 2024 г. свалиха дългогодишния съюзник на Москва Башар ал-Асад. По-скоро те драматично се появиха на друг фронт, далеч от дома: северноафриканската страна Либия, която са използвали за една от най-високопрофилните си атаки срещу руски интереси досега. На 3 март корабът под руски флаг Arctic Metagaz, част от руската "сенчеста флота", която избягва санкциите срещу Москва и помага за финансирането на военните й действия срещу Украйна, беше атакуван от предполагаеми морски дронове. Танкерът за втечнен природен газ, превозващ 61 000 тона газ, претърпя сериозни повреди и се отнесе към Либия.

Всички 30 членове на екипажа оцеляха и бяха спасени. Въпреки тежките повреди и масивния пожар, корабът не потъна и остава овъглен плаващ свидетел за това докъде е готова да стигне Украйна, за да подкопае военните усилия на Русия срещу нея, пише в анализ за Forbes старши научният сътруник Пол Идън. Малко повече от месец по-късно Асошиейтед Прес съобщи, че украински експерти по дронове, действащи от военни бази в западната част на Либия, която се контролира от признатото от ООН Правителство на националното единство, са извършили тази атака. Повечето от тях са съсредоточени във военновъздушната база в Мисрата, но има и други в столицата Триполи и в град Завия на брега.

Либия отдавна остава разделена между Правителството на националното единство (ПНЕ) на премиера Абдул Хамид Дбейбе в западната част и Либийската национална армия на фелдмаршал Халифа Хафтар в източната част. Тези две страни за последно се сражаваха помежду си в гражданска война, която приключи с нестабилно примирие през 2020 г., което се запазва и до днес. През април и двете администрации участваха във военните учения "Flintlock 2026" на САЩ, проведени на либийска територия, което даде известна надежда, че военната реинтеграция е възможна. Широко се смята, че повечето от миналите екстериториални операции с дронове на Украйна, в Судан и другаде, са разчитали на малки, лесно преносими дронове с изглед от първо лице.

От друга страна, атаката от 3 март срещу Arctic Metagaz беше проведена от много по-големи и по-сложни морски дронове, като моделите от местно производство, които Украйна използва толкова ефективно срещу руските военноморски сили в Черно море. Защо правителството на националното единство (GNU) е позволило на украинците да използват териториите и военните му бази, не е ясно от пръв поглед. Въпреки че имаше ясни ползи, съществуваха и значителни рискове. Русия поддържа присъствие в източна Либия от няколко години, където подкрепя ЛНА на Хафтар. От друга страна, присъствието на съперника на Украйна не се установи за една нощ, нито само през последните месеци.

"Когато руски бойци за първи път се появиха близо до Триполи, воювайки от името на фелдмаршал Халифа Хафтар през септември 2019 г., като част от неговата офанзива срещу либийската столица, НАТО прие ясна доктрина: Триполи трябва да остане извън обсега на Русия", ми каза в интервю Джалел Харчауи, специалист по Либия, свързан с Royal United Services Institute.

"Този принцип накара Вашингтон да подкрепи масивна турска военна интервенция, която доведе до смъртта на няколко руски бойци между края на 2019 г. и май 2020 г.", каза Харчауи. "След като през февруари 2022 г. започна пълномащабната руска инвазия в Украйна, последваха няколко саботажни операции на либийска територия, включително унищожаването на скъп руски товарен самолет през декември 2023 г. във военновъздушната база Ал-Джуфра", добави той. "Отдавна се подозира, че тези инциденти, които не доведоха до руски жертви, са били извършени в голяма степен от украински агенти, вероятно с помощта на НАТО."

Прескачаме напред до последните 6-9 месеца, през които американските въоръжени сили са изградили близки отношения с заместник-министъра на отбраната на Правителството на националното единство Абдел Салам Зевби, като са обучили неговата елитна единица - 80-и батальон.

"В светлината на това сближаване е напълно вероятно, че със знанието и благословията на силите на НАТО - главно САЩ, но също и Обединеното кралство и Турция - няколко малки групи украински агенти сега поддържат присъствие в района на Триполи", каза Харчауи.

Няколко различни съображения, започващи през май 2025 г., също убедиха премиера Дебейбе да разреши украинското присъствие. Експертът от RUSI отбеляза, че между май и декември 2025 г. Дебейбе се е оказал в реална опасност. Страната му е била изправена пред напрежение, което нямало нищо общо с Русия или Украйна и изчерпващия се конфликт между тях, а било свързано изцяло с "местната динамика на сигурността" в Триполи, проблеми с неговия съперник Хафтар и опасения, че традиционният поддръжник на Триполи, Турция, все повече "се опитва да угоди" на този източен съперник.

"Всичко това, взето заедно, създаде реална ситуация на истинска опасност за него", каза Харчауи.

Вследствие на това Дебейбе се опита да се отличи от Хафтар, представяйки се като "уникален и ценен" лидер пред НАТО и в очите на Съединените щати. Като част от тези усилия той предаде заподозрян за прословутото убийство на американския посланик Кристофър Стивънс през септември 2012 г.

"Под НАТО имам предвид не само Турция, но и Великобритания", каза Харчауи. "Има разлика между това Украйна да бъде активна, да има някои оперативни агенти на място, което според мен е било повече или по-малко реалност в Либия вероятно от началото на 2023 г. или средата на 2023 г."

Инцидентът сам по себе си демонстрира как Украйна е придобила много по-голямо и по-видимо присъствие

и може да действа с такава дързост, за да "предизвика инцидент, толкова шокиращ" като атаката срещу Arctic Metagaz.

По този начин премиерът можеше да отличи Триполи и правителството си като остров извън обсега на Русия. Освен че остана извън обсега на Москва, той приветства търговски компании от Украйна, включително такива, специализирани в разработването и разгръщането на дронове. Това послужи на "програмата на Украйна да нанесе удар на Русия извън Украйна, в Африка като цяло и в Либия в частност". В по-широк план установяването на връзки с Украйна е от полза, като се има предвид бързото ѝ издигане до това, което Харчауи нарече "столицата на дроновете в света".

Особено след руската инвазия през 2022 г. Киев многократно е показвал "живост, динамика и инициативност" във всичко, свързано с дроновете. От малките безпилотни летателни средства и FPV дронове, изстрелвани по стотици на фронтовете, до големите морски дронове, които се оказаха унищожително ефективни.

"В този сектор има толкова много динамика, че това е породило търговски начинания", каза Харчауи. "С други думи, малки компании, чието юридическо лице може да е със седалище в България или Сърбия, или може би дори в Русия, Турция или Украйна, очевидно." Тези организации разполагат с украински техници, специализирани в различните им местни системи и боеприпаси. Те също могат "да разгърнат, да дават съвети и да обучават някого в която и да е част на света, стига да им платят", отбеляза Харчауи.

В замяна на помощта за Либия да подобри капацитета си за дронове, е разбираемо, че Украйна може да е търсила нещо в замяна. Киев несъмнено би приветствал, ако не и активно търсил, свобода да провежда "извънпрограмни дейности" от либийска територия. Ако Триполи възрази, Киев би могъл просто да заплаши, че ще си тръгне и ще отнесе все по-търсената си експертиза другаде.

Драматичният инцидент, освен споменатите по-горе екологични щети, беше явно оскърбление към Русия и потенциално изложи Триполи на риск от ответни мерки. Забележително е, че Дбейбе се срещна с руския външен министър Сергей Лавров в Турция на 18 април 2026 г. в рамките на 5-ия дипломатически форум в Анталия.

Харчауи смята, че либийският премиер вероятно се е извинил за инцидента по време на тази среща, но отбеляза, че без протокол или официално изявление е невъзможно да се определи дали това е било така. Въпреки това той смята, че е по-вероятно това да е било така, предвид широкото внимание и отразяване, което инцидентът продължи да получава през следващите седмици.

"За съжаление на Триполи, корабът не просто потъна, а започна да се носи по течението, което привлече много по-голямо световно внимание от страна на пресата", каза той. "И накрая се стигна до статията на Асошиейтед Прес, която потвърди, че Украйна е отговорна за атаката."

Отново, ако беше знаел, че това ще бъде крайният резултат от това, че е позволил на украинците да провеждат такива операции от територията на страната му, либийският лидер може би би взел други решения.