Слънчевите панели са най-големият източник на ток в Европа през лятото

Бумът на слънчеви панели изпреварва развитието на електропреносните мрежи, което води до около 40 тераватчаса годишно загуба на чиста енергия.

Излишъкът от ток срива цените до отрицателни нива, принуждавайки операторите да спират централи и да търсят компенсации, плащани в крайна сметка от потребителите.

Пренасищането на пазара подкопава финансовата възвръщаемост на новите проекти, което води до първото сериозно забавяне в темпа на соларните инсталации.

През изминалото десетилетие от Сицилия до Лапландия бяха инсталирани стотици милиони слънчеви панели. Това превърна технологията, която преди беше нишова, в най-големия източник на електроенергия в Европа през летните месеци.

Това бързо разрастване обаче се сблъсква с нов проблем: съпътстващата инфраструктура не успява да го следва. Растежът на капацитета се забавя, финансовата възвръщаемост спада, а рекордно количество електроенергия се губи, тъй като електропреносните мрежи не могат да се справят с нарасналото производство.

С по-дългите часове на дневна светлина сезонът за слънчева енергия е в разгара си. Капацитетът, добавен през изминалата година, разшири производството и тази пролет вече бяха подобрени рекорди на големи пазари, включително Германия, Обединеното кралство и Франция. Очакват се още през следващите месеци.

Това представлява повече електроенергия, отколкото регионът може да използва, като производителите все по-често са принудени да спират централите си за часове наред в слънчеви дни — практика, известна като ограничаване. През следващите месеци около 40 тераватчаса електроенергия, достатъчни за захранване на Лондон за една година, могат да бъдат изгубени. Това е с една четвърт повече от 2025 г.

В резултат на това вече затруднените потребители в Европа могат да се окажат в ситуация, в която плащат два пъти: първо за субсидиите, които подхраниха слънчевия бум, и отново, когато производителите получават компенсации за изключване на централите, тъй като предлагането претоварва електропреносната мрежа.

Излишъкът също така срива цените на електроенергията далеч под нулата по време на пиковите часове на слънчевата енергия, когато скокът в производството надвишава търсенето. Проекти, които само преди няколко години изглеждаха като сигурен залог, сега се преоценяват.

„Предположенията, на които се основаваха инвестициите в слънчева енергия по време на енергийната криза и непосредствено след нея, вече не важат“, заяви Аксел Тиман, главен изпълнителен директор на Sonnedix BV, която реализирана проектите проекти в цяла Европа. „Отрицателните цени, както и ограничаването на производството, подкопават възвръщаемостта.“

Слънчевата енергия за първи път беше пусната на пазара през 80-те години и успехът ѝ до голяма степен се дължеше на субсидиите. Днес тя обхваща покриви и полета из целия континент — дори в Уиндзорския замък и Ватикана. 

Технологията представлява най-голямата инсталирана мощност в региона — около 490 гигавата, като надминава газа, вятъра, ядрената енергия и въглищата. Разширяването ще продължи, макар и с по-бавен темп. Само през тази година се очаква да бъдат добавени около 80 гигавата, което се равнява на инсталирането на около шест панела всяка секунда.

Пазарът говори за ефекта на „канибализация“ в слънчевата енергия, който възниква, когато големи обеми слънчева енергия предизвикват срив на цените по време на слънчеви периоди, намалявайки приходите и стойността на  проектите. Колкото повече капацитет се добавя, толкова по-голям е ефектът.

Това започва да личи по броя на изгражданите паркове. След години на бързо разрастване се очаква общият обем на новите слънчеви инсталации в Европа да отбележи лек спад спрямо рекордното ниво, достигнато миналата година, като според BloombergNEF се прогнозират по-нататъшни спадове почти всяка година поне до средата на следващото десетилетие.

Големите количества слънчева енергия могат да затруднят управлението както на честотата, така и на напрежението. Първото е ритъмът на електропреносната мрежа, докато второто контролира силата, с която електроенергията достига до домовете и предприятията.

Традиционно големите въртящи се турбини поддържаха този баланс, но слънчевата енергия обикновено работи по различен начин, което прави системата по-чувствителна към внезапни промени в предлагането и търсенето и изисква по-активно управление.

Колебанията в напрежението бяха една от основните причини за най-тежкото прекъсване на електрозахранването в Европа от десетилетия насам, което се случи миналата година в Испания и Португалия. Това се случи в момент, когато в системата имаше голямо количество слънчева енергия.

Оттогава операторът на електропреносната мрежа Red Electrica стана по-предпазлив, като поддържа газови електроцентрали в режим на готовност за резервно захранване и разчита по-малко на слънчевата енергия.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria