Нова ера във войната: Украински дронове могат да поразяват цели без човешка намеса

Не е тайна, че бойното поле в Украйна е породило някои от най-модерните оръжия. От камикадзе дронове до местно произведени балистични ракети, войната в Украйна е родила много нови оръжейни системи. 

Но сега украинската армия разкри използването на едно тревожно ново развитие: автономен убиец-дрон, способен да изпълни мисията си от начало до край – да патрулира част от бойното поле, да идентифицира руски войник, да лети до неговата позиция и да детонира експлозива си – без човешка намеса, пише за TNI журналистът Ставрос Атламазоглу.

Според високопоставен служител от украинската отбранителна промишленост, пожелал анонимност, украинската армия е експериментирала с автономни дронове „Терминатор“, контролирани от изкуствен интелект, за да атакува и убива руски войници.

През 2024 г. е проведено едно оперативно изпитание на неизвестно място на бойното поле, в което са участвали 10 квадрокоптера „Терминатор“, действащи напълно независимо. Автономните системи са обхванати територия до три мили, атакувайки всичко по пътя си въз основа на предварително зададени команди от изкуствен интелект. 

Автономните системи играят все по-голяма роля на съвременното бойно поле, водени предимно от успеха си в Украйна. Освен теста с кинетичния автономен дрон, украинската армия е използвала и автономен наземен робот, за да плени руски войници на бойното поле. Всъщност през януари украински наземен робот, оборудван с автономна технология, успешно нахлу в руска окопна линия и пленява трима руски войници, ескортирайки ги обратно до украинските линии под въоръжена охрана. В този случай обаче роботите се управляват дистанционно от човек, а не от програма за изкуствен интелект, като се запазва "човешкото участие".

Не е изненадващо, че автономните системи поставят няколко етични, правни и оперативни предизвикателства. Хората могат да се обучават и да действат в рамките на правото на въоръжените конфликти и международното право в областта на правата на човека. Но съществува риск автономните системи да действат по начин, който техните дизайнери не са имали предвид. Те биха могли да атакуват некомбатанти, което е военно престъпление. Те биха могли също така случайно да атакуват свои войски – висок риск в среди като Украйна, където украинците и руснаците носят сходни камуфлажни униформи и носят сходни оръжейни системи. В крайна сметка, човек може да бъде държан отговорен за трагична грешка, докато изкуственият интелект не може. Има три категории нововъзникващи технологии, които не изискват непременно пряко човешко участие: автономни, полуавтономни и дистанционно управлявани системи. 

Напълно автономните системи действат самостоятелно въз основа на предварително зададени данни, машинно обучение и параметри на изкуствения интелект. По същество учените програмират тези машини да действат и реагират при различни обстоятелства.

Веднъж пуснато в действие, автономното оръжие действа самостоятелно.

Полуавтономните оръжейни системи до голяма степен действат самостоятелно, но все пак изискват човешко одобрение преди всяко кинетично действие. Полуавтономна дрон, например, ще се придвижи до съответната зона самостоятелно, но ще се нуждае от човешко разрешение, преди да удари вражеска цел. Това запазва човека в цикъла и осигурява допълнителна предпазна мярка срещу приятелски огън или незаконни удари.

Дистанционно управляваните оръжейни системи разчитат на човек, който да ги направлява от разстояние. Операторът може да е на няколкостотин метра, приклекнал в окоп в Украйна – или на хиляди километри разстояние в климатизирана каравана в Аризона, както се водеше голяма част от глобалната война на САЩ срещу тероризма.

Украинските иновации доведоха до териториални придобивки на бойното поле. До голяма степен благодарение на увеличаването на операциите с дронове, Украйна успя да си върне седемдесет и осем квадратни мили за пет дни през февруари 2026 г. и продължи да постига успехи по време на петата си пролетна офанзива. Сега, в сравнение с началото на войната, украинските дронове са способни да нанасят удари на по-големи разстояния, включително от тридесет до сто километра зад фронтовата линия, разширявайки зоната на поражение и принуждавайки Русия да пренасочва ресурси, за да защити своите снабдителни линии и инфраструктура. Русия продължава офанзивния натиск на изток и в Запорожка област, но фронтът остава динамичен.