Защо НАТО трябва да се насочи към икономическа сигурност

Бойното поле се измества – от войски и окопи към критични минерали, морско застраховане и контрол върху износа. Китай, Русия, Иран и Северна Корея все повече участват в икономически конфликти – както и Съединените щати. За да остане НАТО актуален, лидерите трябва да използват предстоящата среща на върха в Анкара и Турция на 7-8 юли, за да започнат да преоткриват НАТО, като икономическата сигурност е негова основа.

На миналогодишната среща на върха военните разходи бяха начело на дневния ред, като всеки член, с изключение на Испания, се ангажира да изразходва 5% от националния си доход за отбрана. Но само 3,5% са предвидени за традиционна отбрана; останалите 1,5% от БВП са за усилия за устойчивост – ето къде трябва да се включи икономическата сигурност, пишат в анализ за TNI Джош Биренбаум и Антония-Лора Пуп.

През юни администрацията на Тръмп оказа натиск върху съюзниците от НАТО да премахнат телекомуникационното оборудване от китайската компания Huawei поради кибер и шпионски рискове. Тази уязвимост обаче е само една от многото.

През последната година Китай ограничи и дори отрече износа на редкоземни елементи, критични минерали, магнити и батерийни технологии, всички жизненоважни за западната отбранителна индустриална база. Европейската аерокосмическа и отбранителна индустрия предупреди, че производството може да спре, тъй като поръчките рязко се увеличиха. НАТО посочи 12 критични за отбраната суровини, от галий до титан, без които не могат да бъдат построени съвременни боеприпаси, радари и самолети. Китай доминира в доставките на повечето от тях.

Ако НАТО се превъоръжава, неговата индустриална база трябва да бъде защитена от противници. Големите бюджети за отбрана са безсмислени, когато потенциални военни противници контролират веригите за доставки, които превръщат парите във военна мощ.

Рискът е системен и нарастващ.

През 2024 г. Китай произвежда около 30 процента от световните произведени стоки. До 2030 г. се прогнозира, че Пекин ще контролира шокиращите 45 процента от цялото промишлено производство, произвеждайки почти половината от материалите, върху които се изграждат веригите за доставки. Неетичните практики на Китай – дъмпинг на износа, кражба на интелектуална собственост – представляват форма на икономическа война, срещу която страните от НАТО са слабо защитени. По подобен начин, енергийната зависимост на Европа от руски газ и излагането ѝ на подкрепяната от Кремъл корупция представляват уязвимости, които отслабват целия НАТО.

НАТО, и Европа като цяло, не приоритизират достатъчно икономическата сигурност. Тя се изучава и обсъжда, но не се разглежда смислено. Комитетът по икономика и сигурност на НАТО приема резолюции като консултативен орган без правомощия за действие. Работата на НАТО по веригата за доставки остава откъсната от военното планиране. Европейският съюз, междувременно, е мъчително бавен, ръководен от консенсус и нерешителен. Икономическото държавно управление на ЕС зависи от недостатъчни инструменти, като например неизползван инструмент за борба с принудата и Закон за критичните суровини, който все още кара отбранителните фирми да се борят с контрола върху износа на Китай.

Икономически НАТО би могъл да запълни тази празнина без нужда от нова харта или огромна бюрокрация. Той би могъл да включи геоикономиката в това, което алиансът вече прави – планиране, разузнаване, снабдяване и учения – като третира икономическата война като легитимна заплаха за сигурността.

Първо, НАТО трябва да задължи членовете колективно да картографират своите вериги за доставки в отбраната, за да открият къде един единствен контрол върху износа може да спре паневропейска производствена линия или да остави войници с оръжия, които нямат патрони. Съединените щати са започнали този процес на местно ниво, но подобно картографиране трябва да бъде част от отбранителните планове на НАТО и годишните му учения. Алиансът вече провежда стрес тестове за военна мобилност; той също така трябва да проведе стрес тестове за задушаване на веригите за доставки и планове за реагиране на сенчестия флот.

Второ, НАТО трябва да създаде споделен резерв за вече маркирани критични минерали. Съюзниците складират гориво и боеприпаси; в ерата на оръжейни вериги за доставки, галият и волфрамът са боеприпаси. Вече съществува шаблон: на срещата на върха на Г-7 през юни Канада предложи на съюзниците приоритетен достъп до своите запаси от критични минерали, а Франция, Германия, Италия и Южна Корея се споразумяха да изградят съвместни резерви с Отава.

Поставянето на икономическата сигурност в основата на НАТО ще доведе до разходи, тъй като веригите за доставки се укрепват и се установяват вътрешни заместители. 1,5% от БВП, заделени за устойчивост, обаче са напълно достатъчни за финансиране на икономическа готовност, защита на инфраструктурата и киберсигурност. Разбира се, липсата на приоритет за икономическа сигурност също има разходи, ако големите военни бюджети са уязвими към малки прекъсвания на доставките.

През 1914 г. плетеница от договорни задължения тласна Русия, Франция и Великобритания във военен конфликт с Германия и Австро-Унгария. В годините преди Първата световна война обаче Русия не успя да оцени, че цялото ѝ снабдяване с танин – химическо съединение, необходимо за производството на кожа за обувки – се произвежда от Германия. Когато доставките бяха прекъснати, войниците бяха изпращани в битка без обувки.

НАТО е отбранителен съюз, но значението на отбраната се променя. Колективната отбрана трябва да се разпростре до икономическите основи, които я подкрепят. На тазгодишната среща на върха НАТО трябва да наблегне на икономическата сигурност. В края на краищата, НАТО не може да си позволи да води война с Китай бос.