Путин има нов проблем: наследството на Линдзи Греъм

Няма съмнение, че новината за внезапната смърт на републиканския сенатор Линдзи Греъм е прозвучала като сладка мелодия, докато е отеквала из коридорите на Кремъл през изминалия уикенд. Този верен привърженик на Републиканската партия, който почина внезапно в събота на 71-годишна възраст, беше сред най-запалените критици във Вашингтон на бруталната война на Русия срещу Украйна и един от малкото, способни да убедят Доналд Тръмп да продължи да оказва подкрепа на Киев, пише Newsweek.

Путин без съмнение ще се зарадва, че го няма.

И все пак, дори от отвъдното, Греъм може да се окаже способен да помогне на Украйна да победи имперския си съсед.

Няколко часа преди смъртта си сенаторът заяви пред репортери, че е готов да представи окончателния текст на законопроект, предназначен да парализира руските военни усилия, като прекъсне притока на печалби от нефт и газ към хазната на Москва – законопроект, по който се работи от повече от година.

„Постигнахме споразумение с Белия дом относно версия на законопроекта за санкции срещу Русия, която те ще подкрепят. Това означава, че той ще стане закон“, заяви Греъм пред репортери в петък.

Тази седмица представител на Белия дом потвърди, че Тръмп възнамерява да даде зелена светлина на законопроекта, което подсказва, че упоритата решимост на Греъм да нанесе удар по основния източник на военните средства на Путин най-накрая може да даде резултат.

Посещението на Греъм в украинската столица беше подходящ финален акт в неговата легендарна политическа кариера.

Това далеч не беше изключение – това беше десетата му визита, откакто руските войски преминаха границата през февруари 2022 г. Нито един сенатор от нито една от двете партии не е посещавал по-често тази обсадена от война страна.

Неговият Закон за налагане на санкции срещу Русия, внесен в сътрудничество с демократичния сенатор Ричард Блументал, ще даде на Тръмп правомощието да наложи това, което Блументал нарича "мощни" мита – достигащи до 500 процента – върху държави, които все още купуват руски петрол, газ и уран. Китай и Индия, които заедно съставляват огромното мнозинство от енергийния износ на Русия, са безспорните цели.

Законът ще се насочи и срещу така наречения „сенчест флот“ на Русия – танкерите, които прикриват произхода на руския петрол под фалшиви флагове, за да заобиколят съществуващите санкции.

Въпреки че от представянето му през януари 2025 г. насам законопроектът събра десетки съавтори от двете партии, той многократно бе блокиран поради съпротивата на администрацията на Тръмп. Всеки път, когато процесът зацикляше, Греъм отказваше да го остави да умре, като тихо преработваше текста и мобилизираше допълнителна подкрепа, за да убеди Белия дом.

Миналата седмица в Украйна Греъм отбеляза пробив, като заяви, че е уверен в подкрепата на администрацията на Тръмп и че ще се отправи направо към Вашингтон, за да внесе законопроекта за обсъждане.

Той никога няма да види плодовете на труда си, но съавторите на Греъм изглеждат напълно решени да гарантират, че работата му не е била напразна.

Другата съавторка, сенаторката-демократка Жан Шахин, беше още по-ясна, като обяви, че „няма по-подходящ начин да почетем Линдзи, неговото наследство или каузите, за които се бореше, от това да приемем този закон“.

Подкрепата на Греъм за Украйна в лицето на руската агресия беше непоколебима дори през десетилетието преди пълномащабната инвазия през 2022 г.

През 2013 г. той изрази подкрепа за проевропейските протестиращи по време на украинската революция на Майдана, а през септември 2014 г. отправи остра критика срещу отказа на тогавашния президент Барак Обама да предостави военна помощ на Киев, след като Русия анексира Крим, а подкрепяните от Русия сепаратисти атакуваха в Донбас.

Но въпреки цялата шумна подкрепа на Греъм за украинската кауза, той постигна малко по отношение на конкретни резултати.

На няколко пъти сенаторът твърдеше, че Белият дом е готов да приеме неговия законопроект за санкции срещу Русия, но се натъкваше на препятствие, когато нагласата на Тръмп спрямо Москва се променяше от конфронтационна към помирителна. Всеки път лидерът на републиканското мнозинство в Сената Джон Тюн трябваше да задържи законопроекта извън пленарната зала, давайки на Греъм още една възможност да го доработи.

През 2022 г. той внесе и законопроект, който има за цел официално да определи Русия като държава, подкрепяща тероризма – ход, който би включил Русия в изключително избрания клуб на Иран, Куба и Северна Корея.

Политическото значение на официалното приравняване на Москва към най-изолираните противници на Америка би било наистина много силен символ на международната сцена. Законопроектът беше включен в законодателния календар през миналия октомври, но изглежда, че затъва в дъното на списъка с приоритети.

Липсата на конкретни законодателни резултати кара много украинци да се отнасят скептично към това, че Вашингтон ще изпълни ангажиментите, поети от Греъм преди смъртта му.

Засега волята за приемане на законопроекта на Греъм изглежда непоколебима сред колегите му в Сената, които представят закона като почит към паметта му и подходящ завършек на политическото му наследство.

Както винаги обаче, Тръмп може да хвърли ключ в механизма. В телефонен разговор с Джейк Тапър от CNN в неделя президентът отдаде почит на Греъм като „твърд човек... който се разбираше с всички“, само за да постави под съмнение неговата ангажираност към прекратяването на войната малко по-късно.

„Исках войната с Украйна да приключи, и то много бързо. Мисля, че той, честно казано, беше по-склонен да я продължи; беше много войнствен по този въпрос.“ Не е точно гръмко одобрение на последния акт на Греъм.

Може ли някой да запълни празнината, оставена от Греъм?

Въпреки че реториката на Греъм не доведе непременно до преки законодателни ползи за Украйна, той безспорно беше най-влиятелният глас в републиканската партия, застъпващ се за интересите на Зеленски.

В администрация, критикувана за бездействието си по отношение на руската война срещу Украйна, най-голямата заслуга на Греъм беше способността му да държи тежкото положение на Киев в центъра на републиканския дебат и да направи подкрепата за Украйна по-приемлива за президента Тръмп.

Сега най-голямото притеснение за украинците е липсата на ясен наследник, който да продължи наследството на покойния сенатор.

В понеделник сестрата на Греъм, Дарлин Греъм Нордоне, беше избрана от републиканския губернатор на Южна Каролина Хенри Макмастър да довърши остатъка от мандата му.

Говорейки на пресконференция с Макмастър в понеделник, Нордоне отдаде почит на покойния си брат и обеща да „довърши част от важната му работа“. Но тя не може да се надява да упражнява същото ниво на влияние, а Републиканската партия ще проведе специални първични избори следващия месец, за да избере заместник на Греъм преди междинните избори през ноември.

В Камарата на представителите републиканският депутат Брайън Фицпатрик се откроява като ревностен поддръжник на Украйна, като наскоро сътрудничи с други съмишленици от партията си, за да прокара Закона за подкрепа на Украйна безпроблемно през Камарата, но е безсилен да повлияе на процедурите в Сената.

Именно тази способност да общува директно с Тръмп ще липсва най-много на Киев. Греъм поддържаше баланс като никой друг – той преживя широко отразявани конфликти с президента, но за разлика от много от колегите си изглеждаше способен да поддържа добри работни отношения и не предизвикваше гнева на Тръмп.

Загубата обаче надхвърля репутацията на Греъм като хитър политически манипулатор.

Той принадлежеше към намаляващата група от американския политически елит с повече от три десетилетия военна служба и лично разбиране за въпросите на сигурността в Европа и Близкия изток. По време на обширната си кариера в правния отдел на Военновъздушните сили на САЩ той е служил четири години като главен прокурор на силите в Европа и като старши правен съветник в Ирак и Афганистан.

Липсата на такъв жизненоважен практически опит може да се окаже по-скъпа за каузата на Украйна във Вашингтон, отколкото загубата на който и да е отделен глас.