ЕС не успя да постигне споразумение за санкции срещу Русия: България не е сред пречките

В сряда страните от ЕС не успяха да се споразумеят за нов пакет от санкции срещу Русия за трети пореден ден, което ги принуди временно да замразят тавана на цените на руския петрол за още една седмица, съобщава Politico, разкривайки кои са двете пречки пред постигането на съгласие. 

Посланиците отложиха по-нататъшните дискусии до 22 юли, като същевременно се съгласиха временно да запазят тавана на цената на петрола от 44,10 долара за барел до 23 юли, според двама дипломати от ЕС.

А въпреки недоволството на България относно включването на патриарх Кирил в тях, страната ни не е основната причина за провала на преговорите. 

Виена предложи сделка, в която австрийската Райфайзен Банк ще получи обезщетение за това, което тя нарича незаконно отчуждаване на руските си активи на стойност 2,44 милиарда евро. Отбелязва се, че това искане ще доведе до изземване и продажба на замразени руски активи в Австрия на стойност 2,1 милиарда евро - в крайна сметка този имот принадлежи на компания, контролирана от руския олигарх Олег Дерипаска, който се е облагодетелствал от отчуждаването на активите на Райфайзен.

Според поддръжниците на плана значителна част от върнатите средства ще бъдат инвестирани във фонд за възстановяване на Украйна. В дългосрочен план Виена се надява, че тази стъпка ще възпре Москва от повторното завладяване на руски дъщерни дружества на компании от ЕС.

Докато други посланици не бяха склонни да подкрепят идеята, източници, запознати с преговорите, съобщиха, че във вторник е постигнато решение, но отказаха да предоставят допълнителни подробности. 

"Междувременно Гърция изрази загриженост относно наложените по-рано от ЕС ограничения върху търговията с руски втечнен природен газ, след споразумението за забраната му през октомври 2025 г.", пишат от Politico.

Според източници тези въпроси все още не са решени.

Отбелязва се, че преди това са били направени изменения в 21-ия пакет от санкции, включително отказването от предложена забрана за внос на руска риба и облекчаването на ограниченията за издаване на визи на бивши руски военни.

Въпреки многократните забавяния, 21-ият пакет от мерки като цяло се счита за силен

Той включва 250 нови списъка с лица, участващи във военните действия на Русия, а също така предвижда санкции срещу повече банки и плавателни съдове, свързани с контрабанда на петрол.

На 14 юли американските сенатори представиха своя всеобхватен двупартиен законопроект за санкции срещу Русия и призоваха Конгреса да го приеме възможно най-скоро в памет на един от водещите му поддръжници, покойния сенатор Линдзи Греъм.

Позицията на България

Спрямо Украйна и Русия, България води колеблива политика. Премиерът Румен Радев първоначално съобщи, че ще наложи вето на новите санкции срещу Русия, а след това стана ясно, че правителството е решило все пак да ги подкрепи, стига "съображенията" ни да са взети предвид, а именно - името на патриарх Кирил да бъде изключено от списъка със санкционирани лица. 

По-рано тази седмица Радев също така заяви, че няма да участваме в "Коалицията на желаещите", която френският президент Еманюел Макрон създаде в помощ на Украйна. Но България все пак е подписала Киевската декларация заедно с още девет държави партньори след Петата среща на върха "Украйна - Югоизточна Европа". Документът беше публикуван на официалния сайт на президента на Украйна, съобщават от "Укринформ".

В декларацията се посочва, че участниците надграждат постигнатото на предишните срещи в Атина, Тирана, Дубровник и Одеса и потвърждават, че форматът "Украйна - Югоизточна Европа" остава важна платформа за политически диалог, регионално сътрудничество и обща сигурност. Отбелязва се още, че провеждането на форума в Киев в Деня на украинската държавност има символично значение и подчертава приемствеността на повече от хилядолетната украинска държавност.

Документът потвърждава подкрепата за устойчивостта, силата и смелостта на украинския народ в защитата на неговата национална идентичност, свобода и бъдеще срещу руската агресия. В него се заявява още, че не може да има траен мир, сигурност, стабилност и просперитет в Европа без суверенна и независима Украйна.

Подписалите държави осъждат незаконната, непредизвикана и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна и призовават Москва незабавно да прекрати войната, да върне всички незаконно депортирани и принудително разселени украински граждани, включително деца, както и да освободи всички незаконно задържани цивилни и военнопленници.

В декларацията се осъждат и засилените руски атаки срещу Киев, други украински региони и енергийната инфраструктура на страната. Участниците подчертават необходимостта от укрепване на украинската противовъздушна отбрана, включително чрез предоставяне на системи и ракети, способни да прихващат балистични ракети.

Документът потвърждава и подкрепата за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници, включително териториалните ѝ води.

Държавите, подписали декларацията, призовават и за засилване на санкциите срещу Руската федерация и нейната военна икономика.

Освен това те заявяват готовност активно да участват във възстановяването и следвоенното изграждане на Украйна, в хуманитарното разминиране, възстановяването на околната среда и подкрепата за засегнатите общности в сътрудничество с международни финансови институции, международни организации и частния сектор.

От името на България Киевската декларация беше подписана от министъра на външните работи Велислава Петрова-Чамова в присъствието на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Документът беше подписан още от президента на Украйна Володимир Зеленски, президентите на Албания, Гърция, Молдова и Румъния, министър-председателите на Хърватия и Словения, както и представители на Северна Македония и Черна гора.

В точка 7 от декларацията става дума за Коалицията на желаещите. Припомняме, че премиерът Румен Радев заяви във вторник, че е получил покана от френския си колега Еманюел Макрон за участие. Тогава Радев каза:

"Смятам, че мястото на България не е там, защото ние не участваме в коалиция, която настоява за продължаваща финансова и военна помощ за Украйна. Ние не предоставяме такава помощ, защото вярвам, че решението на този конфликт не е в неговото продължаване с военни средства, а в силна дипломатическа инициатива, която да сложи възможно най-скоро край на ескалацията“.

В частта от декларацията подписана вчера обаче се посочва, че подписалите я признават важната работа на Коалицията на желаещите като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна в предоставянето на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност на Украйна и изразяват готовността си да засилят участието си в нейната работа.

Според декларацията следващата среща на върха "Украйна - Югоизточна Европа" ще се проведе в Словения през 2027 година.

Гърция блокира 21-ия кръг от санкции на ЕС заради заплахата за бизнеса на милиардера Георгиос Прокопиу

Гърция се обяви против 21-ия пакет от санкции на ЕС, който включва забрана за транспортиране на руски втечнен природен газ (ВПГ) до трети страни.

Според Financial Times, Гърция се опитва да защити корабната компания Dynagas, собственост на гръцкия бизнесмен Георгиос Прокопиу. Forbes оценява нетното състояние на Прокопиу и семейството му на 4,7 милиарда долара.

Според източници на изданието, посланикът в Атина директно е казал на колегите си от ЕС, че забраната за транзит на руски ВПГ ефективно ще "унищожи" компанията.

Възраженията на Гърция забавиха приемането на новия пакет от санкции с поне седмица. Одобряването на ограниченията изисква подкрепата на всички държави-членки на ЕС.

Dynagas управлява 27 танкера за ВПГ, включително тези, построени да отговарят на изискванията за безопасност при операции в ледените арктически води близо до завода за ВПГ Ямал. От началото на 2025 г. компанията е транспортирала над 10 милиона тона руски втечнен природен газ (LNG) на 11 кораба, като е извършила 144 рейса през това време.