САЩ се връщат към ракети от Студената война заради високата цена на новите Patriot

Американската армия направи първата си поръчка на вътрешния пазар за прехващащи ракети PAC-2 Patriot от по-старо поколение от повече от три десетилетия насам, което бележи значителна промяна в американските доставки за противовъздушната отбрана, тъй като търсенето на ракети за системата за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot продължава да надвишава значително производствените капацитети. Поръчката, обявена по време на брифинга за финансовите резултати на RTX за второто тримесечие, е насочена към прехващащата ракета PAC-2 GEM-T (Guidance Enhanced Missile-Tactical), пише MWM. Въпреки че е с по-малки възможности в сравнение с по-модерната PAC-3 Missile Segment Enhancement (MSE), ракетата остава ефективна срещу широк спектър от самолети, крилати ракети и някои видове балистични ракети.

PAC-2 GEM-T предлага едно важно предимство пред PAC-3 MSE, а именно, че е значително по-евтина и по-лесна за производство. Докато PAC-3 MSE използва усъвършенстван прехващач от типа „hit-to-kill“, оптимизиран за неутрализиране на тактически балистични ракети, PAC-2 използва голяма взривно-фрагментационна бойна глава, която остава изключително ефективна срещу самолети и крилати ракети. Тъй като много от настоящите мисии за противовъздушна отбрана включват защита срещу смесени атаки, а не само срещу балистични ракети, армията изглежда все по-склонна да приеме многослоен подход, използващ различни типове прехващачи.

Решението за възобновяване на доставките на PAC-2 беше взето, тъй като въоръжените сили на Съединените щати са изправени пред нарастваща криза относно устойчивостта на запасите си от прецизни боеприпаси, след многобройни фази на високоинтензивни бойни операции срещу Иран, започнали в края на февруари. Доклади от множество западни източници потвърдиха на 5 март 2026 г., че армията на Съединените щати е изстреляла над 800 противобалистични ракети от системи Patriot само за пет дни на сражения с иранските сили. Недостигът беше толкова голям, че през март САЩ бяха принудени да поискат доставки на прехващачи за попълване на запасите след екстремното изчерпване на арсенала на армията в първите дни на войната, като полският арсенал беше единственият в НАТО, който не беше сериозно изчерпан.

Оценките на индустрията сочат, че годишно се произвеждат приблизително 600 прехващащи ракети PAC-3, което е далеч от достатъчно, за да се попълни дори малка част от броя, изразходван годишно при сегашните темпове, ако военните действия продължат. Недостигът се утежнява допълнително от факта, че производството е насочено към изпълнение на чуждестранни военни поръчки и предварително договорени доставки, а не само към оборудването на американската армия. Противоракетните ракети Patriot са сред най-скъпите и ограничени по отношение на доставките боеприпаси в арсеналите на членовете на НАТО, като много от тях страдат от сериозен недостиг. Официални представители признаха, че новите поръчки за Patriot в момента са изправени пред закъснения в доставките от четири до пет години, тъй като производствените линии са на практика напълно запълнени.

Военните действия срещу Иран, ръководени от САЩ, извадиха на преден план по-широк структурен проблем, пред който е изправена отбранителната промишлена база на САЩ. От края на Студената война насам обществените поръчки все повече се оптимизират за сравнително малки производствени серии в мирно време, а не за устойчивото масово производство, необходимо по време на голяма конвенционална война. Модерните управляеми ракети често разчитат на специализирани компоненти, доставяни от сравнително малък брой производители, много от които не разполагат с необходимия капацитет за бързо увеличаване на производството. САЩ бяха принудени да реагират с преустановяване на доставките на оръжие към стратегически партньори в Азия и Европа, както и чрез изтегляне на широк спектър от средства от тихоокеанския театър на военните действия, включително системите THAAD и Patriot в Южна Корея.