САЩ остават без боеприпаси и това не лошата новина за Тръмп в Иран

"Изненадваща" иранска ракетна салва, насочена срещу американски бази в Близкия Изток на фона на новия завой на Белия дом към дипломацията, представлява най-новото изпитание за намаляващите запаси от боеприпаси на Съединените щати. Само това представлява сериозен повод за тревога за администрацията на президента Доналд Тръмп, която се колебае между обещания за война и мир. Не само пазарите са в хаос заради кризата в Персийския залив; военното презареждане просто не може да поддържа темпото, пише Newsweek.

"Съединените щати изразходваха ракети-прехватчи Patriot и THAAD, както и ракети за удари на далечно разстояние с изключителна скорост", заяви за Newsweek Кели Грико, старши изследовател в програмата „Преосмисляне на великата стратегия на САЩ“ към Стимсън Център. "В краткосрочен план това е въпрос на защита на силите."

И двете американски системи са сложни и поддържането им в активни бойни условия е скъпо. Най-новите прехващачи PAC-3 MSE Patriot струват около 4 милиона долара на брой, докато прехващачите THAAD (Terminal High Altitude Area Defense) струват средно близо 12 милиона долара всеки.

За сравнение, се смята, че иранските балистични ракети струват няколкостотин хиляди долара на един снаряд. Най-широко използваното оръжие на Иран – самоубийственият дрон "Шахед" – се оценява на цена между 20 000 и 50 000 долара, а често и само 7 000 долара.

Работи се върху по-евтини алтернативи, макар че те все още не са достигнали масова продукция в мащаба, необходим за настоящия конфликт. Междувременно има един, може би дори по-неотложен ресурс, който на Белия дом е на път да се изчерпи.

В своята оценка експертите от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчислиха, че САЩ са изразходвали между една трета и половината от запасите си от седем ключови вида боеприпаси, включително прехващачи Patriot и THAAD, корабни ракети "земя-въздух" SM-3 и SM-6, ракети за прецизни удари (PrSM), изстрелвани от сушата, изстрелваните от въздуха ракети Joint Air-to-Surface Standoff Missiles (JASSM) и крилатите ракети "Томахоук".

Проучването установи, че броят на противоракетните системи Patriot е спаднал до около 1 000 от предвоенната оценка от 2 500, докато броят на противоракетните системи THAAD е намалял до едва около 70–170 от приблизителния брой от 360 преди войната, започната от САЩ и Израел срещу Иран през февруари.

Старшият съветник в Отдела за отбрана и сигурност на CSIS Марк Кансиан, който преди това е заемал поста началник на Отдела за структура на въоръжените сили и инвестиции в Службата за управление и бюджет на Белия дом, изтъкна, че проблемът не е непосредствен в Близкия изток, тъй като "остават достатъчно ракети за продължаване на войната срещу Иран за продължителен период".

Но проблемът не се ограничава до един театър на военни действия. Тези цифри включват и системи, натоварени с поддържането на военното присъствие на САЩ по целия свят, а съюзниците в чужбина, особено съюзниците от НАТО в Европа, вече започнаха да бият тревога.

От своя страна Министерството на отбраната остава уверено в способностите на САЩ.

Тъй като обаче няма признаци, че войната ще забави темпото си, някои се опасяват, че дисбалансът само ще се задълбочи, ако не бъдат предприети решителни мерки за справяне с проблема.

Джон Ферари, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество, който също е работил в Службата за управление и бюджет и е ръководил операции при извънредни ситуации за Общото командване на въоръжените сили, предупреди:

"Предизвикателството с боеприпасите е много сериозно."

Това предизвикателство се усложнява още повече, тъй като затрудненията с финансирането забавят усилията за увеличаване на производството в САЩ, докато доклади сочат, че Иран, от друга страна, възстановява капацитета си за ракети и дронове с темпове, по-бързи от очакваните от американското разузнаване.

Надигащата се криза разкрива системни проблеми, които излизат извън рамките на отбранително-промишления капацитет.

Войната с Иран разкри сурови истини. Дори Тръмп изрази разочарование от упоритостта, с която Иран отвърна на ударите, нанасяйки масивно опустошение на американските бази в региона на Персийския залив до такава степен, че според информациите администрацията е проучила възможността за преместване на съоръженията по-на запад, вместо да поема разходите за ремонт, които вероятно ще възлязат на милиарди долари.

Решението на Ислямската република да започне нова вълна от ракетни удари във вторник, дни след като Тръмп отмени това, което би било 14-ият пореден кръг от американски удари след провала на преговорите преди две седмици, също показа, че Техеран е готов да действа проактивно, вместо просто да реагира на американските операции.

Неотслабващата решителност на иранското правителство, въпреки значителните загуби на техника и личен състав, включително на върховния лидер аятолах Али Хаменеи още в първия ден на войната, разкрива основни уязвимости не само в военната мощ на САЩ, но и в стратегията им.

Дори ако САЩ значително засилят операциите си, както Тръмп често е заплашвал, ходът на войната досега е показал само ограничени и временни успехи от военни средства, придружени от висока цена в лицето на странични щети, включително американските партньори в региона, които сега оказват натиск върху Белия дом за намиране на решение.

Но дипломатическите препирни както от страна на Вашингтон, така и от страна на Техеран значително затрудняват усилията за уреждане на конфликта. Докато Тръмп се стреми към – и вече е обявил на няколко пъти – пълна победа, иранските официални лица смятат, че имат преимущество във войната и не вярват особено в ангажиментите на САЩ, очертани в меморандума за разбирателство, подписан от двете страни миналия месец.

Фактът, че вътрешни източници изглежда разпространяват песимистични оценки за запасите на САЩ, също изглежда сочи за известна степен на загриженост в администрацията и военните кръгове относно перспективата за такава ескалация.

"Това е една от причините, поради които военните изглеждат предпазливи по отношение на по-нататъшна ескалация", заяви пред Newsweek Стивън Бидъл, професор по международни и обществени въпроси в Колумбийския университет, който е бил съветник на Пентагона по време на войните на САЩ в Афганистан и Ирак.

По въпроса дали Тръмп би могъл да се окаже в ситуация, подобна на тази на руския му колега Владимир Путин, който остава затънал в скъпоструваща война в Украйна, без да може нито да постигне победа, нито да намери изход, който да запази достойнството му, Бидъл каза:

"Президентът вече е в такава ситуация."