Берлинската стена: "ГДР до живот", бягства, тунели и съпротивата срещу нея

Когато на 13 август 1961 полицията прегражда Източен Берлин със стена, хората в ГДР изживяват шок. Цели семейства са разделени, много съдби - погубени. Стената остава повече от 28 години, а битката срещу нея не спира.

На 13 август 1961 година Ахим Нойман от Берлин е във ваканция на Балтийско море със свои състуденти. Сутринта пускат радиото и изведнъж чуват, че през нощта границата към Западен Берлин е била затворена, пише Катарина Маренхолц от ARD.

Хиляди въоръжени служители на армията и милицията са блокирали границата на сектора в августовската нощ, разкопали са улиците и са опънали телена ограда. В следващите месеци и години вече се издигат и допълнителни бетонни стени, наблюдателни кули и се оформя близо 160-метрова „полоса на смъртта“.

Изолация на Берлин? "Това е технически невъзможно".

Ужасът е голям, огромен брой семейства са разделени. Тези, които живеят на изток, а работят на запад, вече не могат да пътуват свободно и губят местата си. А младите хора, които живеят в Източен Берлин, а следват в западната част на града, не могат да стигнат до университетите си.

Докато в Берлин цари извънредно положение, Ахим и неговите състуденти отначало не се разтревожили силно, разказва германската обществена медия. Казвали си: "Това просто няма как да стане технически – не е възможно да заградиш Берлин така, че никой да не може да премине". Били убедени, че ако искат да стигнат до Западен Берлин, ще успеят.

След завръщането си обаче те се сблъскват с горчивата действителност. Ахим Нойман, който днес е на 86 години, искал да види Стената, но още на 200 метра преди нея бил спрян от полицията и върнат обратно вкъщи, разказва той пред АРД. 

"Това беше шок – да не можеш да минеш през родния си град по пътя, по който си минавал винаги". Един негов приятел казал: "Това е – предстои ни ГДР до живот".

"Никой няма такива намерения"

Само шест седмици по-рано западногерманска журналистка пита на пресконференция председателя на Държавния съвет на ГДР Валтер Улбрихт дали се предвижда изграждането на стена по границите на Берлин. Неговият отговор влиза в историята: "Никой няма намерение да вдига стена", припомня АРД.

Официално Стената в Източен Берлин е била наричана „антифашистка защитна стена“. Предназначението ѝ е да попречи на масовото бягство на хората от ГДР към Запада.

Капката, която прелива чашата

От септември 1949 година до вдигането на Стената през август 1961 година няколко милиона души напускат ГДР, като много от тях са в трудоспособна възраст и това отслабва страната икономически. Чрез строителството на Стената правителството на ГДР иска да попречи на бягството на още повече високообразовани и работещи граждани.

Малко след строителството на Стената Ахим изживява още един шок. С приятелите си бил на парти, където се слушала забранена „западна музика“, на която се и танцувало. Полицията пристигнала, избрала произволни хора и ги арестувала. Сред тях бил приятел на Ахим, който нямал нищо общо с организаторите на партито, но бил осъден на осем години затвор като „главен подбудител“. „Той не беше направил абсолютно нищо. Тогава си казах – стига толкова, искам да се махна“, обяснява Ахим пред АРД.

Бягство с взет назаем швейцарски паспорт

Но как да напусне ГДР? След приемането на строгия паспортен закон през 1957 година всяко неразрешено напускане на ГДР е смятано за наказуемо, за  т.нар. „бягство от Републиката“. Нарушителите са заплашени от затвор или дори от смъртно наказание. Въпреки това между 1961 и 1989 година над 5000 граждани на ГДР успяват да избягат от Източен в Западен Берлин.

Сред бегълците е и Ахим – той успява да избяга само четири месеца след вдигането на Стената с помощта на взет назаем швейцарски паспорт, в която имало снимка на човек, много приличащ на него.

Пътищата под Стената

След това Ахим се присъединява към група млади мъже, които искат да приберат приятелите и семействата си от Източен Берлин. Те започват да строят тунел под Стената, пише германската обществена медия. Някои от опитите се провалят – веднъж става наводнение, друг път се стига до разкриване на един от тунелите, но все пак много хора от ГДР успяват да избягат оттам.

Ахим много искал да доведе голямата си любов Криста, но когато тунелът станал готов, тя все още била в затвора – осъдена за опит за „бягство от Републиката“.

Призивът на Вили Бранд

В Берлин са изкопани над 70 тунела, но само 19 от тях изпълняват предназначението си. Строителите на тунели като Ахим Нойман също дават жертви. „На два пъти откриваха стрелба по нас. ЩАЗИ организираше засади по мазетата и когато хората излизаха на повърхността, агентите ги разстрелваха“, разказва Ахим пред АРД.

Тогавашният кмет на Западен Берлин Вили Бранд се обръща през 1961 година с драматична реч директно към граничните войници на ГДР: „Не се оставяйте да ви превърнат в лумпени! Дръжте се човешки - винаги, когато е възможно - и най-вече не стреляйте по своите сънародници!“.

Но този призив остава нечут в ГДР. Страната остава разделена за повече от 28 години.