Тайният план на Иран за ескалиране на войната

След като президентът на САЩ Доналд  Тръмп подписа меморандум за разбирателство с Иран в средата на юни, представители на администрацията се разпръснаха, за да наберат подкрепа за споразумение, от което се надяваха, че ще отвори отново Ормузкия проток и ще започне да угасва войната. Според ирански и арабски представители иранските лидери от твърдата линия се събраха в Техеран и изработиха различен план. Според тях пактът вероятно е бил само опит на САЩ и Израел да облекчат натиска върху световната икономика и да спечелят време за по-мащабна атака в бъдеще. Вместо да се доверят на преговорите, те използваха последните два месеца, за да се подготвят за по-голяма битка, пише WSJ.

Усилията им включват предоставяне на по-голям контрол на мощния Корпус на ислямската революционна гвардия върху редовната армия на страната, назначаване на закалени ветерани от войната с Ирак и от минали вътрешни репресии на ключови постове, разширяване на вътрешните контраразузнавателни операции и увеличаване на производството на ракети и дронове. Ръководството бързо пое инициативата, като атакува кораби, за да засили контрола на Иран над Ормузския пролив, и разшири бойното поле до Червено море, което Саудитска Арабия използваше, за да заобиколи иранската хватка върху Персийския залив.

Арабски разузнавателни служители са събрали доказателства, включително комуникации между Иран и съюзнически милиции в страни като Йемен и Ирак, за стратегическа промяна в редиците на твърдолинейното ръководство на страната, целяща да подготви силите им за разширяване на войната и увеличаване на цената за САЩ, казват служители, запознати с констатациите. За да тревожат по-слабите страни от Персийския залив като Кувейт, иранските лидери все по-често говорят за настъпателни операции на вражеска територия.

Тяхната основна цел е да нанесат достатъчно страдания, за да гарантират, че атаките, които Иран претърпя по време на 12-дневната война миналата година и продължаващия конфликт, няма да се повторят.

"В Иран също така е широко разпространено мнението, че основната война все още не е започнала", заяви Мохамад Хасан Сангтараш, базиран в Техеран анализатор по въпросите на отбраната, близък до иранското правителство. "Това, което сме видели досега, все по-често се тълкува през призмата на тактиката на "нарязване на салами" – ограничена, постепенна ескалация, предназначена да отслаби капацитета преди по-мащабна конфронтация."

Иранските подготовки сочат огромна пропаст между това как Вашингтон и Техеран възприемат този етап от войната. Различието е довело до твърда преговорна позиция и нежелание за сключване на споразумения от страна на иранските лидери, което постоянно обърква Тръмп, който ги нарече луди и ги обвини в лъжа.

Готовността на Иран да воюва подчертава и дълбоката липса на доверие, която вероятно ще попречи на двете страни да постигнат трайно споразумение за прекратяване на конфликта в близко бъдеще.

Декларациите на Иран са изпълнени с много хвалби.

Военната и икономическата база на страната са сериозно засегнати от въздушните удари на САЩ и Израел. По-прагматичните членове на ръководството, включително иранският президент Масуд Пезешкиан, многократно са предупреждавали, че Иран трябва да договори споразумение за прекратяване на войната, което да доведе до облекчаване на санкциите, или да се изправи пред срив на икономиката си.

Но Иран възстановява инфраструктурата си и възстановява достъпа до ракетните си бази много по-бързо от очакваното, което тревожи израелските официални лица, запознати с напредъка. Страната също така успешно е нанесла удари по американски бази и разполага с достатъчна огнева мощ, за да заплашва кораби и енергийната инфраструктура в Персийския залив. Арабските официални лица се подготвят за продължаване на боевете и продължително прекъсване на енергийните доставки.

Когато на 17 юни Тръмп подписа меморандума за разбирателство с Иран във френския дворец Версай, изглеждаше, че най-голямото препятствие ще бъде да се убедят американските критици, че споразумението не е прекалено щедро към Техеран.

Сделката обещаваше отмяна на санкциите, за да може Иран да продава петрола си, достъп до милиарди долари замразени средства и перспективата за фонд от 300 милиарда долара за възстановяване на страната. Основното задължение на Иран беше да отвори пролива Хормуз за корабен трафик и след това да преговаря добросъвестно по ядрената си програма.

Когато три седмици по-късно, в началото на юли, Иран започна да стреля по кораби, които САЩ ескортираше през пролива, това хвана САЩ неподготвени.

Иран следваше двупосочна политика. Докато дипломатите му се стремяха към сключване на мирно споразумение със САЩ, иранският лидер Моджтаба Хаменеи предприемаше стъпки за подготовка на апарата за сигурност за разширена конфронтация, която може да бъде инициирана от самия Техеран.

Революционната гвардия използва спокойствието, създадено от меморандума за разбирателство, за да положи основите за сътрудничество със съюзнически милиции в региона с цел засилване на атаките, ако се наложи, като изпрати съветници в Ирак, Йемен и Ливан, за да обсъдят плановете, заявиха служители, запознати с последните данни на арабските разузнавателни служби.

Разследването, включващо подслушани комуникации, показа, че Революционната гвардия е изпратила командири в райони, контролирани от хусите в Йемен, за да планират засилена конфронтация със Саудитска Арабия в координация с иракски милиции, които също се подкрепят от Иран.

Революционната гвардия е контролирала разполагането на ракети, военноморско въоръжение и пускови установки за дронове на позиции с изглед към Червено море. Тя също така е предоставила на йеменските бунтовници разузнавателна информация, списъци с цели, включващи саудитски пристанища и енергийни съоръжения, както и съвети как да се предпазят от саудитски ответни удари, заявиха длъжностните лица.

Резултатът бяха сражения, които ескалираха в края на юли. Хутитите нанесоха удари срещу йеменските правителствени сили, подкрепяни от Саудитска Арабия, и обявиха пролива Баб ал-Мандеб, свързващ Червено море със световните пазари, за затворен за Саудитска Арабия. Бойната групировка е обстрелвала саудитски кораби, което затруднява усилията на кралството да изнася петрола си и повишава рисковете за доставките към световните пазари.

По същото време Саудитска Арабия заяви, че подкрепяни от Иран милиции в Ирак са предприели атаки с дронове срещу нейните нефтови съоръжения.

Революционната гвардия заплаши държавите от Персийския залив, че ще унищожи техните енергийни съоръжения, ако САЩ нанесат удари по подобни обекти в Иран — като стигна дори дотам, че изпрати подробни списъци с конкретни цели на своите арабски партньори, заявиха официалните лица.

Иран също засили атаките си срещу американските войски. Техеран изненада САЩ, като изстреля пет балистични ракети срещу Йордания по време на затишие в конфликта. Атаката дойде две седмици след като друг ирански удар в Йордания уби трима американски военнослужещи.

Официалните лица в Персийския залив станаха все по-загрижени, докато наблюдаваха как мащабът на атаките нараства и иранските ракети заобикалят американските отбранителни системи и поразяват цели с по-голяма точност в Йордания, Кувейт и Бахрейн. Боевете продължиха и през август, като през последните две седмици Иран нанесе удари по шест кораба на Обединените арабски емирства, докато те се опитваха да преминат през Ормузкия проток.

Зад кулисите върховният лидер Хаменей подготвяше силите си за по-агресивна борба, като назначи седем ключови лидери в областта на сигурността да ръководят преструктурираните военни и репресивни институции в рамките на реорганизация, която беше обявена преди седмица.

Назначенията бяха съпътствани от агресивни цели, които включваха затягане на военната верига на командване, превръщане на идеологическата милиция в квартална разузнавателна агенция и наблягане на офанзивен подход.

Мохсен Резаеи, който ръководеше Революционната гвардия по време на войната с Ирак през 80-те години, беше назначен за секретар на най-висшия орган за вземане на решения в Иран – Върховния съвет за национална сигурност, където ще бъде представител на Хаменеи. През изминалата седмица съветът блокира напредъка по споразумение за постепенно отваряне на Ормузкия проток.

За да засили вътрешната сигурност, Хаменей върна ветерана Хосеин Таеб – близък сътрудник, който ръководеше кървавото потушаване на протестите през 2009 г. – начело на "Басидж". Върховният лидер му възложи задачата да превърне доброволческата сила в "народна разузнавателна мрежа" след двете войни, които показаха колко дълбоко Иран е бил пробит от израелското разузнаване.

Съветниците на иранското правителство смятат, че следващият етап от конфронтацията ще надхвърли рамките на конвенционалната война и ще включва външни опити за подклаждане на вътрешни безредици. През януари правителството брутално потуши протестите срещу икономическата криза в страната и се опасява, че е само въпрос на време, преди продължаващото влошаване на положението под натиска на САЩ да върне демонстрантите на улицата.

Хаменеи също така укрепи влиянието на Революционната гвардия върху редовната армия, като обедини контрола над двете военни структури под командването на бригаден генерал Али Абдоллахи – ветеран, висш командир на Революционната гвардия и военен лидер, който агресивно се застъпва за атаки срещу арабските държави, в които са разположени американски бази около Персийския залив.

Новият главнокомандващ на Революционната гвардия Ахмад Вахиди – който неофициално заема поста от март – официално получи длъжността и бе натоварен с „мощни настъпателни операции срещу врага“, се посочва в указа за назначаването му, публикуван в понеделник. На следващия ден генерал Мохамад Реза Нагди, съветник на Вахиди, заяви, че паравоенните сили трябва да бъдат подготвени да провеждат операции на вражеска територия.

Революционната гвардия, въоръжена сила с численост близо 200 000 души, е изготвила нови планове за по-нататъшна ескалация, включително превантивни удари, според ирански официални лица и публични изявления. Сред вариантите са: саботиране на интернет кабели в Персийския залив, предизвикване на политически вълнения в страни с шиитски общности като Кувейт и Бахрейн, а потенциално дори и сухопътни операции в Кувейт.

Кувейт възприема тези рискове сериозно.

В началото на май малкото шейхство в Персийския залив съобщи, че силите му за сигурност са заловили шестима войници от Революционната гвардия, които са използвали наета рибарска лодка, за да дебаркират на кувейтски остров, отделен от Иран само от тясна иракска територия. Някои ирански политически фигури предположиха, че Революционната гвардия би могла да предприеме сухопътни нападения през южния Ирак, ако САЩ заплашат иранска територия като остров Харг.

Някои официални лица от Персийския залив заявиха, че неотдавнашното поведение на Иран подхранва несигурността относно отношенията с много по-големия и напоследък по-агресивен съсед след войната. Те казват, че все още е трудно да се оцени степента на щетите, нанесени от САЩ и Израел върху способностите на Революционната гвардия. Все пак е ясно, че организацията не е била победена или възпряна, а контролът ѝ над Ормуз е укрепил регионалната ѝ позиция, казаха те.

Тази реалност е подтикнала държавите от Персийския залив да подкрепят дори неблагоприятни споразумения, които биха признали иранския контрол над пролива, ако това спре по-нататъшната ескалация. Но регионалните лидери също така изпитват все по-голямо разочарование от липсата на фундаментални промени в поведението на Техеран в отговор на дипломатическите усилия.

Според тях иранското ръководство, ориентирано към сигурността, изглежда става все по-уверено в своите искания.

Посредниците в преговорите заявиха, че иранските дипломати са се споразумели в началото на месеца с Оман за създаване и контрол на маршрути през Ормуз, което би довело до постепенното отваряне на пролива. Тези усилия бяха блокирани от Революционната гвардия, която отново започна да атакува кораби.

С блокираните преговори и Иран, който не отстъпва от ескалирането на конфликта, Тръмп се оттегли, за да види дали икономическият натиск от санкциите и блокадата на Военноморските сили ще смекчи позицията на Иран, заявиха американски официални лица.

Но иранските лидери са дълбоко скептични към мотивите на Тръмп и се впускат в икономика на оцеляването, насочена към издържане на натиска.

Хора, близки до главните ирански преговарящи, предупредиха, че мирните преговори може да са само интерлюдия преди по-голям конфликт. Мехди Мохамади, стратегически съветник на главния ирански преговарящ Мохамад Багер Галибаф, описа настоящата патова ситуация във вторник като "тишината преди бурята".

В по-ранна публикация в социалните медии Мохамади заяви, че сред движещите сили за продължаване на конфликта е "поколенчески проект за кръвно отмъщение" за убийството на върховния лидер Али Хаменей, бащата на Моджтаба, при първите удари в началото на войната.